В нощта срещу девети януари тази година се случи един от най-величествените уроци по гражданска съвест.
На церемонията по връчването на филмовите награди "Златен глобус" актрисата Мерил Стрийп, получила статуетка за цялостно творчество, превърна обичайната в такива случаи благодарствено-прочувствена реч на лауреата в свое световно послание.
Започна с това, че Холивуд, чужденците и пресата са най-охулваните общности в Америка в момента.
Така тя всъщност обобщи най-плашещите тенденции в американското, а и в световното демократично общество в последно време - репресивната нагласа спрямо изкуството, нарастващия войнствен национализъм (дори в изцяло изградената СРЕЩУ него свободна Америка) и политическата преса срещу медиите и свободата на словото.
После накратко представи част от своите известни колеги в залата само с мястото им на раждане и местата, където са израстнали преди да станат знаменитости. Така само в минута, без никаква тезисност, успя да защити една от най-великите ценности на хуманността и демокрацията - достойнството и значимостта на всеки един отделен човек, независимо от националността, гражданството, религията или финансовия му гръб.
Това, с което речта на Мерил Срийп моментално влезе в златния фонд на реториката обаче беше краткия "разказ", в който актрисата сподели "най-впечатляващото" за нея "актьорско" изпълнение напоследък.
"Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби".
После Мерил Стрийп разказа нещо много конкретно - как "личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни" публично е унижила репортер с увреждания, имитирайки го. Направила го е от превъзхождащата си по власт, привилегии и способност да отвърне на удара позиция. По този начин, от високата си публична трибуна, въпросната личност с власт легитимира инстинкта да унижаваш и сякаш дава морални правомощия и на останалите да го правят.
"Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим", каза Мерил Стрийп.
Всъщност в тези знаменателни думи на Мерил Стрийп нито веднъж не беше споменато името на важната личност, устремена към най-престижното кресло на САЩ, позволила си подобно поведение.
Но нито един от нас, гражданите на света, нямаме съмнение за кого става дума.
Избраният за президент на Съединените американски щати милиардер Доналд Тръмп наистина се подигра на репортер с физическо заболяване. Направи го пред избирателите си, от трибуната.
Видеото от този момент може да бъде видяно в мрежата - Тръмп вдига ръцете си на нивото на гърдите, разкривява ги и ги размахва неконтролируемо. Така имитира реално съществуващ човек, репортерът на Ню Йорк таймс Серж Ковалски, който от години следи кариерата на бизнесмена далеч преди тя да се превърне в политическа:
Снимката му също може да бъде видяна в мрежата. И да, ръцете на този човек видимо имат сериозен проблем, така че последвалите оправдания на Тръмп, че не бил знаел за това, са не просто нелепи - те са нагли!
Няма да правя разбор на цялата реч на Мерил Стрийп. Думите й са достатъчно публични, точно както и личността й, за да може всеки да ги прочете, да ги осмислии да си даде сметка какво означава гражанска позиция и как се отстоява тя. За мен обаче от всичко това най-важните неща са няколко.
И смятам, че точно те трябва да ни светят като сигнални лампи по пътя, в който се опитваме да подредим както страната си, така и себе си като хора.
Мерил Стрийп показа как всеки човек, независимо от удобството, в което си е извоювал да живее, трябва да бъде с будна съвест.
Трябва да реагира на всяка, дори най-дребна на вид, несправедливост и да използва видимата си обществена позиция, за да алармира за нея.
Показа как когато трудът, талантът и моженето ти са изградили това, което имаш и което си, нямаш право да премълчаваш обществените злодейства, а напротив - трябва да ги изобличаваш и да търсиш сметка на тези, които си позволяват да ги извършват.
Мерил Стрийп показа, че не се страхува. Много ми се иска и у нас някой човек на изкуството да може да направи такова нещо.
Вчера, съвсем обичайно, великобългарският фейсбук парламент се раздели на ЗА Мерил и ПРОТИВ нея.
Четох из един спор на нечия стена как тя била художествена самодейка в политиката. Един вид, нищо не разбира, ама коментира. Само че в изказването й нямаше нищо политическо за разбиране. През цялото време тя говори за нравственост, не за политически стратегии. Пък и за политика да беше говорила - кое по-точно не й дава право да го прави?! Че нали именно в това се състои демокрацията - да можеш открито да изказваш мнение?
И нали в крайна сметка дори самият Тръмп не е професионален политик, ама след няколко дни ще стане такъв по силата на избирателния вот?
Какъв е проблемът тогава със свободното говорене и изразяването на позиция от една актриса? Или тези хора още вярват, както ни учеха през социализма, че една актриса, респективно всеки човек на изкуството, няма достатъчно акъл, затова е станал такъв?! Та я да си мълчи там и да не се бута между големите риби! Колко балканско! И колко българско!
Казусът тук е изключително прост и много лесно човек може да е запознае с него - Доналд Тръмп, човекът, който ще ръководи страната, в която всички са равни и никой по закон няма право да унижава някого, заради националност, раса, пол, религия или физически несъвършенства, унижи лично, публично и без грам срам точно такъв човек.
Тук става дума за морал, уважаеми професионално разбиращи от политика!
Пък, че в политиката задължително трябва да има висок морал, вие си го знаете, затова и толова много ви жегна острата критика на една актриса. И друго ви жегна - че за първи път напоследък от толкова висока трибуна някой с безупречна репутация на човек и творец защити журналистите.
И не само това - каза, че имаме нужда от тях! Колко неудобно на фона на вечната мантра, че журналистите са виновни за всичко, нали? Като под "всичко" разбираме наистина всичко - от глобалното затопляне до "леката закачка" на Тръмп, който просто ей така си разкривява ръчичките пред камерите - от артистичност, не за да имитира нечий недъг, мхъм... Много лош актьор, между другото.
За да изредите имената на всички филми, в които актрисата Мерил Стрийп е участвала от началото на кариерата с през 1977-а досега, ще ви трябват десет минути и четиридесет и четири секунди. Безбройните й награди и обичта на публиката са неща, които Тръмп няма как да й отнеме, нищо, че в туитите си обидчиво я нарича "прехвалена".
Изобщо реакцията му, ноподобяваща инатливо детско тропане с краче, демонстрира само оскъдна емоционална и морална интелигентност.
Пристрастеността му към коментирането на всичко в туитър пък направо започва да става смешна - да крякаш с по едно изречение в стил "изказване на дванадесетгодишен" срещу някой, който владее езика и нетовата емоционалност до съвършенство, само може да те направи жалък. Толкова за него, имаме тепърва да му се "наслаждаваме" като президент.
"Вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство", каза на финала на речта си Мерил Стрийп, цитирайки непрежалимата си приятелка Кари Фишър, принцеса Леа.
За хората, които живеят света, като го претворяват в изкуство, това е повече от разбираемо послание.
Това е вдъхновяващият призив да продължават да правят това, което могат най-добре - да реагират на случващото се чрез филмите, играта, картините, музиката, писането си.
Защото това е, което ще остане в емоционалната памет на човечеството. И защото благодарение на нея всички ставаме повече човеци - като обичаме, състрадаваме, преживяваме, прощаваме, плачем, мечтаем, помагаме.
Да, Доналд Тръмп ще остане в аналите на историята като четиридесет и петият президент на Съединените американски щати.
Лично аз отсега нататък ще го помня именно като човека с разкривените, имитиращи нечий недъг ръчички, който нарече една велика актриса "прехвалена" и който стана първи мъж по достойнство на най-демократичната страна в света.
Мерил Стрийп обаче ще остане завинаги в сърцата на хората. С неоспоримия си талант, интелигентността си, смелата си гражданска позиция и изключителния си човешки морал.
Все неща, с които милиардерът, наречен Доналд Тръмп, очевидно няма нищо общо.
