Спомняте ли си онзи симпатичен 38-годишен френски министър, който влизаше в новините не толкова благодарение на икономическата си политика, а заради невероятната си любовна история с учителката си по литература (с 20 години по-възрастна от него)?
Сега този герой на френската романтична традиция Еманюел Макрон официално обяви кандидатурата си за президентските избори през 2017 г.
Анонсът му постави край на една от най-дълго продължилите спекулации във френските медии.
"Кандидатирам се за президент, защото вярвам, че можем да успеем, вярвам, че Франция може да успее", каза Макрон по време на 20-минутната си реч в Бобини - северно предградие на Париж, което страда от безработица и западане на индустриалното производство.
Еманюел Макрон е бивше протеже на социалистическия президент Франсоа Оланд, но преди 7 месеца се отдели и създаде собствено политическо движение En Marche! ("Напред!").
Днес той се представя като "лидер на демократичната революция" срещу политическата система, която се е провалила.
Бившият главен секретар на Елисейския дворец от 2012 до 2014 г. е един от най-популярните политици във Франция, но намерението му да спечели президентските избори ще се сблъска със сериозно препятствие. Дръжавата все още не се отърсила от традиционната разделителна линия между двете основни партии в ляво и в дясно - независимо от възхода на крайнодесния "Национален фронт" на Марин льо Пен.
Макрон не изключи изрично възможността да вземе участие в първичните избори на Социалистическата партия през януари 2017 г., но досега ясно показваше, че не е заинтересован от "партийните игри". Един от сътрудниците му потвърждава пред Politico, че не би имал никакъв шанс, ако се опита да спечели официалната номинация на Социалистите на Оланд.
Макрон ще се превърне в открита мишена за двете големи партии, които независимо една от друга го възприемат като заплаха.
Анонсът му дойде 4 дни преди предстоящите първични избори в консервативната партия "Републиканците". И това не е случайно съвпадение. Макрон ще се опита да привлече на своя страна център-левите избиратели, които вероятно биха били склонни да подкрепят бившия премиер Ален Жюпе при първичния вот. Във Франция този вид предварителен подбор на кандидатите не е ограничен само до партийните членове.
"Посланието на Макрон е много просто: Няма защо се задоволявате с Жюпе, след като ще имате възможност да гласувате за мен на президентските избори догодина", казва един от приближените му пред Politico.
Потенциалните избиратели на Жюпе и Макрон се припокриват - и двамата се позиционират като реформатори, търсещи центристки гласоподаватели, които биха подкрепили кандидати без близки връзки нито с Оланд, нито с предшественика му Никола Саркози (който също се кандидатира в първичните избори на "Републиканците").
Проблемът пред Макрон е дали ще успее да капитализира популярността си в реални гласове - особено сред център-десните избиратели, които по-скоро биха гласували за Жюпе, отколкото за министър-социалист.
Първата реакция от страна на Жюпе по отношение на официалната кандидатура на Еманюел Макрон беше: "Това е проблем на г-н Оланд и на левицата". След това обаче той разкритикува Макрон като "съавтор на катастрофалната икономическа политика", прилагана от Оланд от 2012 г. насам.
"Той се опитва да възстанови невинността си, но това не вдъхва доверие", добави Жюпе.
Избирателите не вярват, че Саркози и Оланд имат адекватно поведение на президент - такъв, какъвто си го представят французите - и това се вижда в повечето социологически проучвания, проведени през последните 2 години.
Засега и Макрон не успява да убеди мнозинството, че е подходящ за поста. Според изследване на Harris Interactive, 56% от френските гласоподаватели не смятат, че той "въплъщава" президентството. 79% от тях смятат, че Оланд не е подходящ за тази позиция, а същото отговарят 69% спрямо Никола Саркози.
За сметка на това, Ален Жюпе изглежда като "истински президент" за 56% от анкетираните.
В периода на глобална несигурност френските избиратели усещат, че имат нужда от силен лидер с авторитет, съответстващ на очакванията на избирателите, казва Брюно Котр, политолог от изследователския център CEVIPOF към Института по политически науки SciencesPo.
Остава открит и въпросът как кампанията на Макрон ще повлияе върху колебанието на Франсоа Оланд дали да се кандидатира за втори мандат. Със сигурност, тя не е изненада за президента, които определяше като "предателство" оставката на Макрон от кабинета през август.
На въпрос как би коментирал кандидатурата му, Оланд обяви, че трябва да се опази "единството на левицата" и допълни, че "тук не става въпрос за личности".
"За мен залогът не е да обединявам нито левицата, нито десницата. За мен е важно да обединя французите", беше отговорът на Еманюел Макрон.
Тепърва от него се очаква да събере предизборен щаб, да публикува платформата си ("преходен план", както той я нарича) и да убеди електората, че той, като продукт на френските елитни училища, бивш банкер в "Ротшилд", президентски съветник и министър, има основания да се кандидатира като "антисистемен" играч.
Макрон вече има и готов отговор на скептиците: "Видях системата отблизо. Видях, че е куха и че функционира на базата на кланово разпределение".