Дали неолитното население е първото, изобретило металообработването, може ли наистина да са имали писменост и какво е влиянието на културата на Дунавската цивилизация върху траките и елините? Това са част от въпросите, които бяха обсъдени по време на кръгла маса на тема "Балканите през неолита - сърцето на праисторическа Европа".
Събитието, което се проведе във вечерта на 28 ноември в НДК, събра на едно място международни експерти в областта на историята и археологията, сред които бяха д-р Владимир Славчев, главен асистент в Регионалния исторически музей - Варна, д-р Маргарита Попова, уредник в Националния исторически музей, д-р Адриан Корнел Беласеску , старши изследовател към Института за археология- Букурещ и д-р Каталин Александру Лазар Радус, старши изследовател в Археологическия институт „Василе Парван" на Румънската академия в Букурещ. Специален гост и част от участниците в кръглата маса бе и д-р Харалд Харман, вицепрезидент на Института за археомитология, който по-рано същия ден представи своята книга „Загадката на Дунавската цивилизация" пред българската публика.
Д-р Харалд Харман е световноизвестен германски лингвист и културолог, който живее и работи във Финландия. Той е вицепрезидент на Института по археомитология (Себастопол, Калифорния, САЩ) и директор на неговия европейски клон във Финландия (Luumäki). Автор е на повече от 50 книги и над 400 статии и есета на десетки езици.
Участниците в кръглата маса дискутираха този период от историята, който покрива Дунавската цивилизация, неолитните му особености и характеристиките на ежедневния живот на населението по онова време. Модератор на събитието бе журналистът Георги Ангелов. По думите му няма как такава тема да бъде побрана само в една дискусия, но от доказателствата, които имаме досега можем да кажем, че през неолита Балканите наистина са сърцето на праисторическа Европа.
Представянето на книгата „Загадката на Дунавската цивилизация" и кръглата маса се проведоха със съдействието на ПроКредит Банк.
„Етични ни принципи ръководят нашата работа, тъй като желаем да предлагаме на клиентите си финансови услуги по отговорен и устойчив начин. За да постигнем това, се нуждаем от служители, които критично да наблюдават и оценяват социалните явления въз основа на солидни познания за взаимовръзките в историческото минало. Това, разбира се, трябва да бъде в допълнение към задълбочени познания в областта на финансите и икономиката. Поради тази причина се интересуваме от историята на културата на региона ни - за да разберем нашето „настояще", трябва да познаваме своето минало.... С днешните събития се надяваме да разпалим любопитството Ви към тази завладяваща и напредничава култура. Може би дори ще успеем да открием вдъхновение как да се справяме със задачите, пред които сме изправени в нашето ежедневие." - каза по време на дискусията Румяна Тодорова, член на управителния съвет и изпълнителен директор на ПроКредит Банк.
