Всяка нова книга на Дона Тарт, забележителна фигура в света на американската литература, се счита за истинско събитие по цял свят. И то не само, защото авторката издава по един роман на около 10 години, а защото е една от последните известни жени, запазили в строга тайна личното си пространство в света на социалните мрежи и мълниеносното публикуване на снимки.
Тя не само изпипва всяка дума до съвършенство и буквално ни пренася в своите наситени с емоции и тъмни сенки светове, но и се облича безупречно и вдъхновява със своя стил цяла модна колекция (на австралийската дизайнерка Кейт Силвестър: https://vimeo.com/105282328).
Дона Тарт е родена и отраснала в Мисисипи в семейство, което таи огромна любов към литературата, изящните предмети и котките. И точно с тази типична за дълбокия американски Юг атмосфера е пропит целия роман „Малкият приятел", който дебютира на българския пазар преди броени дни. Дали в него има силни автобиографични внушения всеки ще реши сам за себе си, но малкото, унесено в кататонична дрямка провинциално градче, в което се развива действието, може спокойно да бъде част от роман на царя на ужаса Стивън Кинг, а фантазната атмосфера силно напомня на някоя от по-зловещите приказки на братя Грим, в което нищо не е такова, каквото изглежда. По-страшно е. И за да приключим с литературните паралели, тази книга, издържана в духа на най-добрите южняшки традиции, съдържа у себе си нещо от атмосферата, но и от хлапашката непосредственост на "Хъкълбери Фин", разбира се, в доста по-черни краски.
Всички от рода Клийв се гордеят със семейната си история, но има нещо в миналото им, за което никога, при никакви обстоятелства не се говори. През един фатален празничен ден деветгодишният Робин Клийв е открит обесен на дърво в градината. Единайсет години по-късно смъртта на малкото момче си остава загадка - макар че когато Робин е убит, къщата е била пълна с гости, никой не открива и най-малката следа от убиеца.
В затънтения град край Мисисипи сестрата на убития Робин, Хариет, живее самотно сред близки, белязани тежко от трагедията, в свой, изграден от книгите свят. Двамата с приятеля ѝ Хийли вземат решение да открият убиеца на нейния брат - и да го накажат. Но онова, което започва по-скоро като детска игра, повежда Хариет по мрачен път, на опасно пътешествие сред сенките и призраците на дълбокия американски Юг.
През 2002 година самата Дона Тарт описва книгата като „тревожен, плашещ роман за сблъсъка на детската психика със света на възрастните, при това по възможно най-страшния начин... След „Тайната история" ми се искаше да напиша книга, която да бъде различна на всички нива. Докато „Тайната история" е видяна изцяло през погледа на Ричард, като заснета с една камера, целта ми беше „Малкият приятел" да звучи много по-симфонично, като „Война и мир". Според всеобщото убеждение този начин на писане е най-труден."
„Малкият приятел" е роман, изпълнен с трагичен реализъм, събитията са описани като видени в трескав сън. Макар че светът, който Хариет разкрива, несъмнено е населяван от призраци и сенки, в него няма нищо магическо, същото се отнася и за гневния, лиричен рационализъм, прозиращ в гласа на самата Тарт.
Книгата ѝ е точно описание на света такъв, какъвто е - мрачен, грозен, опасен и неразбираем, филтриран през ярките цветове и неизпълнимите искания на детството. Текстът увлича като приказка, но не ни позволява да се утешаваме с мисълта, че всичко все пак е „на ужким".
Между писането на своите романи, Дона Тарт не изнася лекции и не обича да дава интервюта за разлика от редица други популярни автори. Този факт разбира се добавя допълнителен магнетизъм към чара на нейния образ, но си има и своето чисто практическо обяснение:
„Изявите са просто объркващи. За мен е много по-ползотворно да бъда у дома и да пиша книга, отколкото да стоя някъде и да говоря за книга. Много е контрапродуктивно, бих полудяла, ако трябваше да ходя на турне на всеки две години. Ще бъда напълно притисната, мога да го понеса само веднъж на десет години."
А каква ще бъде темата на следващия й роман? Ще се наложи да почакаме поне десет години, за да разберем.
