Ако може да подобрите дори нещо малко в живота си и разберете точно какво да е то, бихте ли го направили? Това е един от първите въпроси на обученията на Лучия Джованини - психолог, преподавател по духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха и специалист по техниките на медитация. Тя е убедена, че ако не сме напълно удовлетворени от някои страни в живота с, можем да се променим. Вярва в това, защото повече от 25 години провежда семинари в цял свят, работи с десетки хиляди и е била свидетел на истински чудеса, които се случват в живота.
На 27 юни в София, Лучия Джованини ще проведе първия си практически уъркшоп в България, по време на който ще обучава в 3 интегрирани техники: Колелото на Живота, Картата на Визията и Ритуалът на Пречупването на стрелата.
В живота няма нищо сигурно, няма гаранции, но съществува една костанта, която ни обединява и това е промяната. Всичко около нас е в непрекъсната метаморфоза, хората, взаимоотношенията, природата. Въпреки, че е естествен процес, промяната ни плаши и често правим всичко възможно да я избегнем, докато самият живот не ни изправи пред непредвидени обстоятелства. Понякога усещаме необходимост да променим една или друга област от живота си, но не знаем от къде да започнем. Ако желаем наистина да живеем един по-добър живот, в унисон с нашите способности трябва да се отворим на промените, да ги приемем като един естествен процес, който е част от нашата еволюция.
Ето какво съветва Лучия Джованини за преодоляване страха от промените:
1. Животът е промяна и промяната е живот
Както посочвам в книгата си Толкова различен живот, убеждението, което сме си създали е: «промяната е неудобна и болезнена». Естествено е да се опитваме да я избегнем. От самото ни раждане експериментираме раздялата с тялото на майката - първата голяма промяна пред която се изправяме, когато идваме на този свят - тоест промяната подсъзнателно се асоциира с раздялата, с прекъсване на връзката.. Ето защо голяма част от хората, пред переспективата да изпитат болка от една раздяла, предпочитат да останат вкопчени в познатите обстоятелства дори когато са нефункционални: старата работа, взаимоотношенията или старите навици.
Животът е промяна и промяната е живот. Да не изживяваме промените като наказание, а по-скоро като възможност за израстване, подобрение и експериментиране на нови неща. Ако в този момент животът ти дава поредния урок, запитай се: къде е съвършенството тук? Какво ми се случва?
2. Приемане и примирение
Да приемем ситуацията в която се намираме е първата крачка към промяната. Приемането не означава примирение. Примирението е пасивно душевно състояние, да се примиряваме означава да понасяме и да играем ролята на жертва.
За да приемаме неминуемите събития, се изисква сила, смелост, воля и да бъдем честни със себе си. Да приемаме означава да отчитаме състоянието на нещата, да признаем случващото се, да си дадем сметка, че животът работи за нас и нашето добро.
Да приемаме, означава да наблюдаваме всяка част от нас и от нашия живот, даже и неудобните, неприятните, които искаме да променим.
3. Да даваме положителни оценки на неуспеха
Може би най-големият страх свързан с промените е именно страха от провал. Единственият начин да го избегнем ..... да не правим нищо, да живеем като наблюдатели вместо да се превърнем в главни действащи лица.
Неуспешните опити са част от процеса на обучението. Ние се учим чрез грешките си. Единствено когато продължим да опитваме, може да се научим, да внесем корекции, да се обновим.. Когато сме проходили сме правили непрестанни опити и много пъти не сме успявали. Но никога не сме се почувствали негодни заради това, никой не ни е осъждал. Това ни е позволявало всеки път да се изправяме отново, да продължаваме с опитите и да се усъвършенстваме ежедневно. Защо да не приемем по този начин и паданията в живота си!? Именнно критиката ни води до застиване на собствената си позиция и изкривява уменията ни да улавяме нюансите, пречи на разбиранията ни за околния свят и променя начина ни да реагираме на събитията. Когато се освободим от емоционалната зависимост, ние започваме трансформацията.
Тези, които успешно реализират целите си, дори когато всичко изглежда невъзможно са онези, които не се деморализират пред неуспехите. Това са хората, които вярват, че независимо от резултатите, ще научат нещо ново. По този начин се наслаждават на пътуването към целта както и когато я постигнат.
4. Да отпразнуваме успехите
Често сме експерти в отбелязването на това, което не върви или не успяваме да направим, минимизирайки прогресите си. Да празнуваме малките ни успешни стъпки в ежедневието е един забележителен начин да поддържаме мотивацията на високо ниво. Ето едно упражнение от книгата Толкова различен живот. Всеки ден отбелязвайте в дневника си поне един резултат, който считате за успех - малък или голям (независимо какъв, не само професионалните). Сготвили сте нещо вкусно, помогнали сте на непознат, изслушали сте приятел......След като приключите, аплаудирайте себе си и отпразнувайте по свой начин. Бъдете креативни!
5. Отговорността
Не можем да променим житейските събития или поведението на околните, но можем да променим реакциите си, което е пътят към еволюцията. Всеки от нас притежава зона на личната власт, в която сам е отговорен за реакциите си. Да бъдем отговорни означава да използваме способностите си да реагираме на обстоятелствата. Означава да се променяме. Да сме способни да дадем най-функционалните отговори на въпросите, които животът ни задава ежедневно.
6. Търпението
Понякога имаме нужда да повторим дадени житейски уроци и за да вземем изпита е необходимо търпение. Както посочвам в книгата Заслужавам най-доброто, нетърпението е реакция, търпението е отговор. Израстването ( и промяната) е еволюция, не революция. Когато обаче сме обзети от нетърпение правим революция. Но революцията създава хаос и напрежение, тоест разрушава а не съгражда. Търпението е мускул, който трябва да бъде трениран всеки ден. Как биха се променили нещата ако превърнехме червените светофари на живота, в стимули за размисъл, поведение, оценяване на това, което притежаваме?
7. Да излезем от зоната на нашия комфорт
Зоната на комфорт е онзи ментален остров в който се скриваме и живеем с илюзията за сигурност и закрила. Защо тогава сме толкова недоволни? За да излезем от собствената си зона на комфорт и да влезем в зоната на свободата си, без страх, не са нужни големи сътресения. Добре е да започнем с малки символични жестове, като онези , които изключват автопилота. Да променим маршрута до работното си място, да си разменим местата на масата, изучаването на един нов език, вегетарианска кухня в продължение на месец, нови хобита, само няколко идеи как да излезем от нашите навици и механични действия. Когато започнем да ги прилагаме ежедневно, лека-полека разширяваме периметъра на зоната за сигурност, откриваме нови страсти, способности и начини на живот.
ИЗЦЯЛО НОВ ЖИВОТ ще се проведе на 27 юни - вторник от 10:00 ч. до 18:00 ч. в София. В Сряда - 28 юни се организира лична VIP среща на Лучия Джованини с максимално 20 участници. Регистрации за участие може да бъдат направени онлайн през платформата sabitie.bg или на място в Ellinor's House (София, ул. „Цар Асен" 33) - 087 991 2405
Следете повече на официалния блог на събитието: http://lucia-giovannini.blogspot.bg
Присъединете се към събитието във Facebook
