Можете да ми викате Бъбълс. Нека не усложняваме нещата с фамилии - "ов", "ев", "ски" и тн. Господин Бъбълс - ако все пак държите да поснобеем (но нека не го правим) и не си падате по кратките форми, както казваше Пича от "Големият Лебовски". На 26 години съм, от София, израснал между павираните улички около "Иван Асен II" и хълмистите пейзажи по поречието на Струма.
Баща ми помага на собственици на лозови масиви в долината на реката, а майка ми работи в парфюмерийната индустрия. Може да се каже, че детството ми мина в света на ароматите. Моите приятелчета от квартала си играеха с колички и лего, а аз се вълнувах от тероари, сортове и мехурчета. О, да, мехурчета. Фен съм на Дионис, но и на въглеродния диоксид - фетишизирам газираните еликсири.
Затова ми викат Бъбълс.
Когато бях на 19 години се изследвах и се разбра, че имам генетично подсилено обоняние и свръхчувствителни вкусови рецептори. ДНК-късмет и семейна среда, благодарение на които може да не ми се наложи да работя в колцентър. Или НПО. Не, че имам нещо против офисния лайфстал и активизма, но зарът на природата ми отреди място в света на алкохолните нектари и плодовите еликсири.
Дегустирам питиета, тествам нови продукти и водя опияняващ блог за алкохолни ревюта.
Новата ми мисия ме отведе по пътя на газираните винени коктейли - стара моя страст, на която трябваше да погледна от друг ракурс. Озовах се на фънки градинско рандеву с колоритни персонажи и премиерни напитки за тест - Bubbles Party Wine Cooler.
Подобно на Лео Ди Каприо в "Джанго без окови", и моето любопитство преля във внимание. Често цитирам филми на Таранитно, който също като мен е фен на газираните алкохолни напитки и посвети цяла ода на шампанското в своя визуално-вкусен сегмент от омнибус проекта "Четири стаи".
Но да се върна на Bubbles Party Wine Cooler - дорипрякорът ми присъстваше, нямаше как да не приема мисията лично. Спуснах се към първата бутилка със светла, бълбукаща течност, с основа бяло вино от сорта Мускат. Четири големи ледени глътки - експлозия от здравословен хедонизъм. Сладка праскова и бленд от познати, вълнуващи аромати, видени от нов ъгъл.
Обичам си работата.
Докато тествах, aka пресушавах, втория си уайн кулър с поглед насочен към космоса, периферното ми зрение засече разкошна гледка - криминално привлекателна млада дама с ретро прическа като на Ума Търман в "Криминале", но с розов цвят на косата и умерен, тоест недразнещ хипстърски дрескод. Тя стоеше на четири метра от мен с бутилка, в която имаше течност с цвета на косата и ми се смееше.
Почувствах се като Майлс от "Отбивки" преди да се впусне в дълга реч за живота и сорта Пино ноар в опит да впечатли прекалено прекрасната Мая.
Половин час и три светли коктейла по-късно се озовах в центъра на разгорещен дебат с момичето с розовата коса. Спорът беше драматичен - кой от двата варианта е за предпочитане - белият коктейл от Мускат с вкус на сладка праскова или розовият от Сира с вкус на малина. Аз застанах зад първата опция.
Повечето аргументи на скандално красивото създание бяха издържани, но нямаше как да се оставя.
Разговорът заприлича на поп-културен спор без победител и губещ. "Ролинг Стоунс" или "Бийтълс", Клепътн срещу Хендрикс, Бъстър Кийтън или Чарли Чаплин, Жизел срещу Бар Рафаели, Биги или Тупак, Мускат срещу Сира, праскова или малина? Моятсрещу нейният коктейл.
Конфликът е в основата на всяка драма, хората сме агенти на противопоставянето. Но в края на вечерта, на фона на музиката на Trent Reznor, аз и момичето с розовата коса постигнахме съгласие. В крайна сметка двамата обичаме и Чаплин, и Кийтън, и Клептън и Хендрикс. И Мускат, и Сира, и бяло, и розе.
Разменихме си коктейлите и телефонните номера, тя се усмихна и ми каза да я запиша като "Кулър".
А аз осъзнах че ДНК-джакпотът, който съм получил от родителите си, не ме отличаваше от всички останали в този момент.
Хората около мен имаха същите хедонистични гримаси на задоволена жажда. Дори моят стар познат от морето Батката се забавляваше сравнително кротко с по две бутилки във всяка ръка, заобиколен от атлетични млади дами на високи платформи. Е, малко по-късно го помолиха да се оттегли от партито, след като се опита да изнесе цяла каса, но това си е Батката.
На следващия ден получих позвъняване, на дисплея се изписа "Кулър". Момичето с розова коса и вкус за розови напитки ме покани на море.
От мен се искаше само да заредя две хладилни чанти с темата на нашия спор. Поравно.
