Над големите класики в българската литература отдавна тегне парадокс.
Канонът събира произведенията, оформили културната ни памет, но заради задължителния им характер в учебния конспект, страхопочитанието към тях измества любопитството.
Чуем ли за Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, започва повсеместно притеснение - да не сгрешим в интерпретацията или да не сбъркаме нещо, защото знаем колко са ценни творбите на тези писатели.
Но българската литература не е музеен експонат, нито е предназначена единствено за изпити. Тя има своето непреходно място в училище, но се нуждае от нов, съвременен подход, за да събуди искрения интерес на младите читатели и слушатели.
Точно такъв мост изгражда проектът на Storytel Original - "Голямото накратко".
Инициативата събира седем съвременни поети и писатели и поставя пред тях интересна задача - да преразкажат класическо българско произведение. Инструкциите към участниците нямат нищо общо със сухата методика.
Правилото е следното: всеки писател избира една важна за него творба от учебната програма (между 6. и 11. клас) и я преразказва на съвременен език. Целта е да се запази духът на оригинала, но да му се придаде актуално звучене.
Селекцията спира на 23 заглавия - от Паисий до Емилиян Станев. А крайната цел на експеримента е на слушателите да им се прииска да си припомнят първоизточника на краткия преразказ. Всяко от оригиналните произведения, станали обект на "Голямото накратко", е налично в платформата Storytel.
В основата на идеята стои писателят и преводач Богдан Русев, който е и водещ редактор на поредицата.
Тъй като концепцията за проекта е негова авторска, той признава, че никога не си е представял някой друг да застане начело.
Извън личното предизвикателство да синтезира фундаментални за културата ни произведения, за него основен двигател се оказва възможността да работи рамо до рамо с някои от най-колоритните гласове в съвременната българска литература и пръв да чуе как те преразказват своите любими класически творби.
Работата по преразказването на епични романи обаче крие своите сериозни препятствия.
На въпрос от Webcafe.bg кое произведение го е затруднило най-много, Русев без колебание посочва "Под игото".
Да съкратиш "любимия роман на българския народ" изисква сложни компромиси.
"Най-голямото ми затруднение беше да реша кои от второ-, трето- и четвъртостепенните герои и сюжетни линии трябва да бъдат пожертвани, за да се вместим в търсения обем и да извлечем по-ясно най-важното", споделя Русев.
В поредицата се включват още 7 утвърдени съвременни български автори - Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Димана Йорданова, Мария Касимова-Моасе, Мария Пеева ("Мама Нинджа"), Самуил Петканов и Катерина Хапсали.
Всеки от тях избира творба, която е оставила дълбока следа в собствения му творчески път, и я преразказва през своя специфичен литературен глас. Останалите текстове в проекта са преразказани лично от Богдан Русев.
Не е трудно да се види, че "Голямото накратко" е опит за диалог между поколенията. За да е здрав мостът между поколението на социалните мрежи и класическото наследство, според писателя строителството трябва да върви едновременно от двата бряга.
"От едната страна, можем да апелираме към все по-мимолетното внимание на въпросното поколение с "хибридни" формати като "Голямото накратко"... От другата страна, можем да продължим да се надяваме махалото на социалните мрежи да се люшне в обратната посока и четенето или слушането на по-дълги текстове отново да се превърне в нещо привлекателно само по себе си", казва писателят.
Тази философия личи и в начина, по който Русев вижда ролята си пред младата аудитория.
Той не вярва в универсалните рецепти за убеждаване, а в индивидуалния подход спрямо интересите на всеки ученик.
Писателят е категоричен, че идеята на "Голямото накратко" не е да натрапва чужда интерпретация, а да предложи деликатно осъвременена, разбираема и структурирана версия на оригиналите. А ако това вдъхнови аудиторията да посегне към оригиналните книги - на хартия или в аудиоформат в Storytel - то тогава мисията е изпълнена.
Личната връзка на самия Русев с класиците също преминава през преоткриване. Като писател той споделя, че е научил изключително много от майсторството на Йовков в "Шибил" и "Индже", от Елин-Пелиновите "Косачи" и от "Железният светилник" на Талев, а като човек пази специално място за "Песента на колелетата".
Докато работи по "Голямото накратко" обаче, той преоткрива Вазовите "Немили-недраги".
"На първо четене не бях обърнал внимание колко умело си служи с това да оставя важни неща "зад кадър" и досега си мислех, че този номер го е измислил Павел Павликовски в "Студена война", споделя писателят.
"Голямото накратко" не цели да замени оригиналите, нито да омаловажи тяхната стойност. Неговата цел е да свали товара на задължителното страхопочитание и да върне радостта от историята.
Когато класическото литературно наследство е поднесено с уважение, но и с разбиране за езика на дигиталното поколение, онази "задължителна" училищна литература отново започва да вдъхновява.
Тя престава да бъде поредният списък с произведения за изпит и се превръща в това, което е била винаги - мост, който свързва поколенията и ни помага да преоткрием наследството си.
—-
Включените произведения в "Голямото накратко":
Паисий Хилендарски:
- "История славянобългарска" (разказва Богдан Русев)
Иван Вазов:
- "Под игото" (разказва Богдан Русев)
- "Чичовци" (разказва Богдан Русев)
- "Немили-недраги" (разказва Богдан Русев)
- "Дядо Йоцо гледа" (разказва Катерина Хапсали)
- "Една българка" (разказва Катерина Хапсали)
Любен Каравелов:
- "Българи от старо време" (разказва Богдан Русев)
Алеко Константинов:
- "Бай Ганьо" (разказва Елена Алексиева)
- "До Чикаго и назад" (разказва Самуил Петканов)
Елин Пелин:
- "Гераците" (разказва Богдан Русев)
- "Ян Бибиян" и "Ян Бибиян на Луната" (разказва Богдан Русев)
- Разказите "Косачи" и "По жътва" (разказва Мария Касимова)
Йордан Йовков:
- "Песента на колелетата" (разказва Здравка Евтимова)
- Разказите "По жицата" и "Шибил" (разказва Димана Йорданова)
- Разказите "Албена", "Индже" и "По-малката сестра" (разказва Богдан Русев)
Димитър Талев:
- "Железният светилник" (разказва Богдан Русев)
Димитър Димов:
- "Тютюн" (разказва Богдан Русев)
Емилиян Станев:
- "Крадецът на праскови" (разказва Мария Пеева)
—--

