Краят на юни и началото на юли идват с най-автентично морските мигове от цялата година. Зареждащи изгреви за вдъхновение и медитация посрещат светлината над вълните в най-дългите дни, които карат и нас, хората, да се чувстваме по-свободни, дръзки и леки от обикновено.
В която и точка на страната да се намираме, ни тегли към морето - за отпуск или поне за уикенд, който да прекараме в някое от безбройните любими кътчета от черноморската съкровищница.
Тази мечта ни хваща за ръка - буквално или само в мислите ни - и ни отвежда да надникнем към автентичния облик на крайбрежието ни. Ако най-дългите дни ни заварват все още в градска среда и офисни необходимости, студена глътка Бургаско може за миг да пренесе фантазиите ни към атмосферата, от която имаме нужда - обичаното ни Черно море, което събира хора от различни точки на страната през областни градове към планински и горски пътеки, та чак до бреговете си.
Далеч от масовия туризъм, но близо до сърцето, любовта към морето достига далеч отвъд типичните места и клишета, за които ще чуем по телевизията, или ще изгреят насреща ни от някоя реклама, насочена към комерсиално привличане на посетители.
От такава любов се е родила и една от по-съвременните български, и по-конкретно черноморски, летни традиции - не коя да е, а Джулай морнинг.
Празникът възниква в България през 80-те години като неформална традиция, вдъхновена от едноименната песен на Uriah Heep. Въпреки че е аполитично събитие по замисъл, то се превръща в символ на бягство от нормата, свобода и бунт срещу системата. Млади хора започват да се събират на морския бряг още преди изгрева на 1 юли, за да посрещнат слънцето с китари, огньове и усещане за принадлежност към нещо различно.
С годините Джулая се утвърждава като уникално българско явление на контракултура и свободолюбие. А за заетите хора, които трудно могат да избягат на морето по средата на работната седмица, той все по-често се случва в предишния или следващия уикенд.
По-важно дори и от конкретния ден е къмпингуващият да си е донесъл точното усещане и настроение, което може да преобрази в малък личен Джулай всеки ден от топлия сезон на годината.
Свободата да посрещаш изгрева, където, когато, а и с когото пожелаеш, всяко лято подтиква волните души не само да се събират за Джулая, а и да потеглят по най‑дългия пешеходен път към Черно море: легендарния маршрут Ком - Емине.
Именно по него онова сладко безвремие от жарава, китари, приятелски смях и ледена биричка Бургаско идва след активни и авантюристични дни и се пренася през сърцето на Балкана до най-източната му, врязана в морето точка.
Със сантимент към волните сърца, уморените нозе и живите умове на пътешествениците по маршрута, Бургаско ги очаква, прохладно и гостоприемно, в различните му точки. Вместо само на финала, от тази година студената бутилка се среща още по пътя, на специално подбрани хижи по маршрута, като своебразен домакин за вечерта и същевременно спътник в предприетото приключение.
Така напредъкът по билото на Стара планина се отбелязва с онази най-сладка първа глътка след прехода и задъханата приятелска наздравица: бира в ръка и хоризонт пред очите, който свършва чак на брега на Черно море. Или може би от него отново тепърва започва.
Моментът да си кажеш "Добре, заслужих си го. Продължавам пеш към морето" обикновено идва привечер в хижата. Затова там идва и Бургаско.
Първата бутилка те очаква още след полегатите склонове на връх Ком, за да ти напомни, че морето е винаги на крачка от теб, нищо че точно сега все още не ти се струва така.
През старопланинските проходи, където калдъръмът пази легенди и предания, следващите подбрани хижи по маршрута вдъхват кураж за още километри. През букови гори и поляни, където звездите са толкова ниско, че почти ги докосваш, наздравиците след път звънват като приказни камбанки, които те приканят да продължиш само още малко до заветния морски изгрев. На финала започваш да улавяш морската влага, а мисълта за ледената бира дава крила на краката.
За 600‑те километра по билото Бургаско създава ритуал на напомняне: морето те чака и ще те награди, по същия начин, по който го прави всяка година в утрото на първи юли.
По пътя Бургаско не е просто охлаждаща напитка. То е капсула морски въздух - солен бриз, чайки и дъх на водорасли - събрани в светъл малцов вкус. То води морето при теб, дори когато е на десетки планински върхове разстояние.
Затова подбраните хижи по маршрута Ком‑Емине не са просто логистични паузи за кратка почивка, а малки "заливи" в морето на въображението. Можеш да провериш ето тук къде се намира всеки един от тях.
Когато най‑после стигнеш нос Емине и видиш синевата да блести под утринното слънце, усещаш пълния мащаб на магията: разстоянието зад гърба ти се стопява, а в ръката ти шуми пяната на морето, изстудена до съвършенство.
Преживяното по маршрута Ком‑Емине доказва, че за свободния морски дух няма нито определено време, нито задължително пространство, а нагласа - такава, каквато може да пренесе усещането за Джулай през всеки от дните ти.
Изгревът може да те свари на билото, на плажа или на терасата вкъщи - разликата е само в това как го посрещаш. Затова дори да останеш в града до последния момент, студена бутилка Бургаско и компания от съмишленици могат да превърнат всяка квартална полянка, всяка хълмиста пътека над най-близкото езеро или всяка уличка, залята от ранна светлина, в твоя малък личен Джулай, който символизира любовта ти към морето, тъй както пътят Ком-Емине символизира моста между планината и морето. И между усилието и наградата.
Колкото повече крачки остават зад теб, толкова по‑ясно разбираш, че Джулая не е дата, а състояние: свобода, споделена с приятели, и онази първа глътка море, която игриво докосва небцето.
