Вълнението е наистина голямо - децата от различните отбори обикалят, викат в подкрепа на своите приятели, а някои дрънчат шумно с големи чанове, докато на преден план малки LEGO роботи изпълняват прецизно поставените им задачи.
Финалът на тазгодишното издание на "Роботика за България" кипи от емоциите на общо 33 отбора, които са стигнали дотук след близо година подготовка, работа и състезания.
"Нито едно дете не би било успешно, ако не си постави цели и след това не положи огромни усилия, за да ги постигне", казва изпълнителният директор на SAP Labs България Радослав Николов.
От 11 години компанията организира "Роботика за България" съвместно с Фондация "Работилница за граждански инициативи", а целта остава непроменена - да събуди именно тази любознателност, постоянство и любов към ученето.
За този период инициативата е достигнала до над 120 училища и клубове по роботика в 57 населени места, преобладаващо по-малки и отдалечени, където достъпът до подобни възможности за извънкласно обучение обичайно е силно ограничен.
"За тези 11 години стигнахме до близо 3000 ученици, които са научили много важни неща, основополагащи за тяхното развитие в професионален план. Това са 3000 съдби, докоснати от програмата, и със сигурност доста от тях са променени не само като посока, но и като успеваемост", коментира Николов.
Състезанието оценява участниците в няколко различни направления. Освен традиционната "робо-игра", журито разглежда изследователските проекти, конструкцията и дизайна на робота, както и екипната идентичност и начина, по който комуникират и работят заедно. Така успехът не зависи единствено от техническите умения, а и от способността на учениците да съчетават инженерно мислене, креативност и работа в екип.
Според изпълнителния директор на SAP Labs България именно натрупаният опит през тези години окончателно доказва нещо, в което екипът никога не се е съмнявал - талантът е навсякъде в България, само трябва да му се даде възможност да се изяви.
"Освен до големите градове, ние достигаме и до множество малки населени места, дори села. Когато там се инвестира, когато се даде достъп до качествено образование, когато се подкрепят учителите, на финалите виждаме отбори, които са напълно равностойни на тези от големите градове", обяснява той.
Именно това е голямата идея зад "Роботика за България", разкрива изпълнителният директор на Фондация "Работилница за граждански инициативи" Илияна Николова - не просто да организира състезание, а да създаде общност от хора, които променят образованието.
"Това не е просто STEM образование. "Роботика за България" е нещо много повече", категорична е тя.
По думите ѝ инициативата помага на децата да развиват умения за работа в екип, критично мислене и увереност, но също така постепенно променя и обществените нагласи към това кой има място в света на технологиите.
"Често се смята, че технологиите са само за момчетата. Ние променяме и това разбиране. Имаме отбори, съставени само от момичета, които показват, че и те имат своето място в тази сфера", обяснява Николова.
Според нея постепенно се разбива и представата, че науката, технологиите и роботиката са запазена територия за отличниците или за учениците от големите градове и престижните училища.
А ако има място, което през годините се е превърнало в символ на тази идея, това е Видин. Макар често да се посочва като един от икономически най-изоставащите региони в страната, градът постепенно се утвърждава като един от най-силните центрове в "Роботика за България".
Зад този успех до голяма степен стои Десислава Цокова от Професионална гимназия "Д-р Асен Златаров", която още от първото издание на инициативата през 2015 г. е ментор на ученически отбори.
За нея всичко започва от собствената ѝ любов към конструкторите и създаването на нови неща. Когато научава за тогава прохождащата инициатива на SAP Labs България и Фондация "Работилница за граждански инициативи", заедно с още един свой колега решават да се включат с отбор от училището.
Днес, единадесет години по-късно, Професионална гимназия "Д-р Асен Златаров" участва с шест отбора, като пет от тях се класират за финалите, а самата Цокова получава специалната награда за ментор на името на дългогодишния двигател на проекта от екипа на SAP Labs България - Моника Ковачка-Димитрова.
Цокова споделя, че понякога са необходими две или три години работа, преди един ментор истински да осъзнае ефекта от усилията си.
"Веднъж щом отборите осмислят важността на това, което правят, щом усетят тръпката на състезанието в София, а преди това и на регионалните кръгове, тогава и менторът наистина започва да усеща какво е постигнал. Запалиш ли един-двама души, виждаш как се получава ефект на лавината - оттук, оттам и нещата потръгват. Това е моментът, в който се обръщаш назад с удоволствие и виждаш, че всяко усилие се възнаграждава", споделя Цокова.
По думите ѝ обаче промяната в самите деца се усеща много по-бързо и ясно се вижда как те започват да се развиват.
"Децата стартират първоначално в това състезание с нагласата, че ще програмират някакъв робот, ще го пуснат и това е всичко. След това обаче успяват доста да се изненадат, защото разбират, че това далеч не е всичко и дори не е най-важното", коментира тя и допълва, че работата по роботите и изследователските проекти към "Роботика за България" развива много повече умения от самото програмиране.
"Децата се научават да спазват срокове, да работят под напрежение, придобиват умения за говорене пред публика, за критично мислене, за търсене на информация, за решаване на проблеми. Учат се да представят пред комисии и пред журито - това са много, много комплексни неща", обяснява менторът от Видин.
Промяната постепенно се пренася и върху самото училище.
Цокова разказва как клубът по роботика се е превърнал в общност, която остава жива много след дипломирането. Бивши участници, които вече са студенти, се връщат като доброволци, за да помагат на следващите поколения. Някои идват специално за състезанията, други участват в подготовката на отборите.
Тази приемственост се вижда не само в отделните училища, но и в цялата програма. Радослав Николов разказва, че първите участници в инициативата вече са близо 30-годишни специалисти. Някои са станали ментори, други са съдии в състезанието, трети вече работят в SAP Labs България.
"Имаме колеги, които са започнали именно от "Роботика за България". Имаме и членове на организационния екип, които някога са били участници", казва той.
По този начин инициативата постепенно изгражда собствена общност, в която натрупаният опит естествено се предава между различните поколения участници.
Това е и най-голямата стойност на подобни програми, категоричен е временно изпълняващият длъжността ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. д-р Първан Първанов, който бе официален гост на финала тази година.
По думите му роботиката успява да направи науката достъпна и привлекателна за деца, които иначе трудно биха били запалени по инженерните дисциплини.
"Не е важно само да натрупат знания. Важното е, че правят нещо, което ги интригува и провокира интереса им към науката. Едно от най-важните неща, на които един ученик трябва да бъде научен, е как да учи. Някой трябва да му го покаже. Тази инициатива е прекрасен пример точно за това", коментира той.
Доказателство за подобен ефект според организаторите са и самите изследователски проекти, които учениците представят пред журито.
Радослав Николов отбелязва, че с всяка година се виждат все по-иновативни и технологично издържани проекти и макети, които вече се доближават до реални прототипи. По думите му това е знак, че децата започват да мислят като истински инженери и разработчици, които един ден могат да се занимават с наука или дори да създадат собствен стартъп.
За Илияна Николова една от най-впечатляващите истории за подобен успех идва от Бургас.
Ученици от един от отборите на състезанието разработват идея, свързана с влиянието на солената вода върху археологически находки. В процеса на работа те се свързват с австралийски археолог, специалист по темата, който не само проявява интерес към проекта им, но и ги насочва към Лондонското дружество за подводна археология.
"Да стигнеш чак до Австралия, да убедиш учен, че това, което правиш, има смисъл - това е истинският ефект на програмата", убедена е тя.
Според нея именно подобни истории показват, че най-голямото постижение на "Роботика за България" не е единствено и непременно създаването на бъдещи IT специалисти.
"Не съм сигурна, че всички тези деца ще станат програмисти. Но всички ще бъдат хора, които умеят да учат нови неща, да си поставят цели, да намират решения, да работят в екип и да бъдат последователни", категорична е Николова.
И може би именно това най-добре описва какво е постигнато за единадесет години.
Днес "Роботика за България" е много повече от състезание по LEGO роботика. Това е общност от учители, доброволци, инженери, учени, родители и хиляди деца, които доказват, че когато талантът срещне правилната среда, възможностите не зависят от това къде живееш, а докъде си готов да стигнеш.
