Популистките политики имат склонност да вредят на икономическия растеж и работните места. И все пак колкото по-сърдити стават хората, толкова по-лесно е да бъдат убедени, че медиите са предубедени, експертите грешат, а фактите... просто не са факти.
Да победим популизма означава да приемем фундаменталната реалност: лошите икономически политики вече не значат задължително, че правителството губи власт.
Всъщност днес е напълно възможно безотговорните популисти дори да усилят шансовете си да бъдат преизбрани, правейки по-диви и по-невъзможни обещания, и причинявайки по-големи икономически щети.
Как стигнахме дотук и какви стъпки можем да направим, за да избягаме от това възможно най-бързо?
Мощните структурни икономически фактори от последните десетилетия - включително автоматизацията, търговската и финансова криза - оставиха много хора с усещането, че са пренебрегнати или зле третирани от тези от дясно и ляво, които са имали контрол върху икономическите политики.
Когато антисистемните популисти се възкачат на власт обаче, те прилагат редица политики, които създават несигурност и обезкуражават инвеститорите. По-малко инвестиции значат по-нисък икономически растеж и по-малко добри работни места.
Обичайно това би довело до механизъм за отговор, при който виновното правителство е държано отговорно чрез гласуване на избори.
Популистите обаче ефикасно заобикалят този механизъм, насърчавайки вярването, че медиите са предубедени, а експертите са винаги в грешка, засилвайки по този начин идеята, че фактите не са факти, а са свободни за интерпретация твърдения.
И Колкото по-ядосани са хората, толкова по-лесно е да бъдат убедени да приемат този наратив.
Брекзит е добър пример за това. Ако игнорирате икономическата дата или не й се доверите (също и на онова, което който и да е достоверен анализ показва), тогава личното ви преживяване в Обединеното кралство през идните 12 месеца може да бъде следното: новото правителство на Консерваторите се оттегля от Европейския съюз без споразумение, което подрива търговията и разубеждава фирмите от инвестиции във Великобритания.
Или безработицата ще нарасне, или ще има по-малко добри работни места, или и двете.
Дали обаче избирателите ще обвинят правителството? Вероятно не, тъй като гневът ще нарасне като директен резултат от скока в икономическата и финансова нестабилност.
По тази причина за правителството ще е по-лесно да обвинява ЕС, експертите, академичната общност, пресата и имигрантите. Политиците най-виновни за бедствието на Брекзит, биха могли дори да извлекат ползи на изборите.
В Индия хиндуистки националисти на премиера Нарендра Моди всъщност увеличиха парламентарното си мнозинство при последните избори въпреки провала на правителството да изпълни обещанията си към избирателите.
Преизбирането на президента Доналд Тръмп в САЩ може да мине по сходна патека. Тръмп изглежда решен да разруши американската икономика, влизайки в пълна търговска война с Китай.
Обичайно бихте очаквали, че това ще навреди на имиджа му пред избирателите, които се вълнуват от достъп до външни пазари - като високопроизводителните американски фермери. Вместо това подкрепата на Тръмп именно в селските райони изглежда се задържа, както и сред други представители на електоралната му база.
Митата са такса върху потребителите, но вредят и на местните фирми, които използват чуждестранни ресурси. Например местната стоманена индустрия може да има ползи от митото върху стоманата, но има много хора, заети в индустрии, които използват стомана и се оказват ударени от същите тези мита.
Въпреки това популистите в САЩ и навсякъде другаде приветстват различни форми на протекционизъм. Ако това забави икономиката, както почти винаги се случва, избирателите стават ядосани и затова - по-лесни за объркване.
Единственият начин този цикъл да се разруши е чрез политики, които стигат до сърцевината на проблема - създавайки повече добри работни места там, където са необходими.
В книгата Jump-Starting America Саймън Джонсън и Джон Грубер предлагат увеличаване на публичното финансиране на научноизследователската и развойна дейност и създаването на нови иновационни центрове в цялата страна. Тези дейности създават нови продукти и иновации, които непрекъснато поддържат икономическия растеж.
Вариации на тази идея биха сработили в много други относително богати държави като Великобритания или Западна Европа. Съгласуван тласък за подсилване на научната инфраструктура може и да увеличи продуктивността, и да създаде база за по-широко споделен просперитет.
Разбира се, това не е единствената конструктивна мярка, която правителството трябва да предприеме. Инфраструктурата може да бъде актуализирана и укрепена. Резултатите могат да бъдат адресирани директно чрез повишаване на минималната заплата и подсигуряване, че богатите все пак плащат данъци.
По-добро обучение трябва да бъде направено достъпно както за младите хора, така и за всеки, който има нужда да се прехвърли в друга индустрия като резултат от автоматизацията и търговията.
Да преодолееш парадокса на популистите и да предотвратиш навлизането в свързаната с него икономическа спирала изисква политики, предназначени да създават повече добри работни места навсякъде.
Изработването на такив аполитики е обещание, което политиците лесно могат да изпълнят, а защитниците на либералната демокрация не могат вече да си позволят да не правят.