За момента крехкото примирие между САЩ и Израел остава в сила, като то стана причина за рязък спад в цените на петрола и природния газ на международните пазари.
Те обаче все още са далеч от нивата си преди началото на конфликта, който избухна на 28 февруари, и едва ли скоро ще се завърнат там.
Часове след обявеното спиране на огъня в замяна на отблокиране на Ормузкия проток, глобалният бенчмарк за петрол от сорта Брент падна с почти 14% за барел до стойност от около 95 долара.
Европейските цени на природния газ също се понижиха - с около 20%, достигайки 42-43 евро за мегаватчас на нидерландската борса TTF, която е основна за търговия на синьо гориво в Европа.
Пазарите обаче остават изключително волатилни. След резкия спад на 8 април, ден по-късно цените на петрола и газа отново се повишиха с няколко процента на фона на заплахата на Иран, че отново ще блокира Ормузкия проток заради масирани бомбардировки на Израел срещу цели на Хизбула в Ливан, довели до над 180 жертви.
Дори двуседмичното примирие между Техеран и Вашингтон да удържи, а ключовият транспортен коридор в Персийския залив остане отворен, цените на горивата трудно ще се върнат до нива отпреди началото на войната.
"Дори още утре да настъпи мир, няма да се върнем към нормалното в обозримо бъдеще", заяви миналата седмица еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.
По негови преценки, както и тези на енергийни експерти, под "обозримо бъдеще" се разбира поне няколко месеца и то при положение, че няма повече военни действия, бомбардировки на енергийна инфраструктура и блокиране на транспортни артерии.
Войната в Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток предизвикаха най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния пазар на петрол и природен газ, според Международната енергийна агенция (МЕА). Очаква се ударите по енергийна инфраструктура в Персийския залив да оказват въздействие за няколко години напред.
Заради удари по рафинерии в Бахрейн, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия бяха принудени частично или напълно да спрат продукцията и да обявят форс мажор заради невъзможност да изпълняват договори за доставка.
В Катар пък бе осакатен най-големият в света комплекс за производство на втечнен природен газ. От държавната QatarEnergy, която оперира индустриалния град Рас Лафан, обявиха, че са нанесени щети за около 20 милиарда долара годишно, които ще бъдат възстановени напълно след поне три години.
Fire has broken out in the industrial area of Al Jubail, Saudi Arabia following Iranian missile impact. pic.twitter.com/UVPLwyB10x
— Clash Report (@clashreport) April 6, 2026
В целия регион са засегнати около 40 енергийни съоръжения, включително станции, рафинерии, химически заводи, терминали и пристанища, по данни на Global Energy Center на Атлантическия съвет.
Европа е значително засегната, въпреки че малка част от нейната консумация се покрива директно през Ормуз.
През 2025 г. от там са преминавали близо 15 милиона барела суров петрол на ден, сочат данни на МЕА. От тях около 600 000 барела, или едва 4%, са били с курс към Европа.
В случая нуждите се покриват на 80-85% от други места. Най-големите по стойност доставчици на петрол за Европа са САЩ (15,1%), следвани от Норвегия и Казахстан. При природния газ положението е сходно, като най-големите вносители са Норвегия, САЩ, Алжир и Азербайджан.
Проблемът не е в доставките, а в нестабилността на цените на пазара. Европа не е застрашена от липса на доставки, но други част на света са, което променя баланса между търсене и предлагане.
QatarEnergy’s Ras Laffan Industrial City to the north of Doha, Qatar's main site for the production of liquefied natural gas and gas-to-liquid, as well as the largest export terminal for LNG in the world, has been heavily targeted tonight by ballistic missiles fired by Iran.… pic.twitter.com/Ax9WaOjDAK
— OSINTdefender (@sentdefender) March 18, 2026
Индустриалният комплекс Рас Лафан в Катар е със 17% намален капацитет за производство на втечнен газ, което ще се отрази в глобален мащаб върху стойността на синьото гориво.
Европа внася едва 8% от от Катар и понастоящем разполага с достатъчно количества, но около 40% от газа тук е втечнен, което прави европейците уязвими към глобални прекъсвания в доставките, защото ще се повиши конкуренцията в търсенето - най-вече от Азия.
Друг компонент с влияние върху цените на горивата са транспортните разходи.
Заради блокирането на Ормузкия проток и многобройните атаки срещу кораби се наблюдава скок в цени на застраховки, такси за превоз, както и в услуги за отбрана.
Индексът Baltic Dirty Tanker е ключов за следене на транспортните разходи за доставки на "мръсни" товари като петрол и мазут, като на 27 март той достигна абсолютен рекорд от 3737 пункта.
Един от инструментите за избягване на волатилността на пазарите са дългосрочни договори с фиксирани цени, какъвто например има България с Азербайджан още от 2013 г. и е с продължителност 25 години.
Само че подобни споразумения са по-скоро допълнение към формирането на общия енергиен микс. Те не могат да гарантират диверсификация на източниците и гъвкавост на доставките.
Най-доброто решение е стабилизиране на ситуацията в Близкия изток.
Колкото повече продължава кризата там, толкова повече ще се удължава времето за възстановяване на енергийните пазари.
