Изборът на нов председател на германска партия обикновено генерира скромно внимание зад граница (ако изобщо направи впечатление на някого). Не и този път. В последните седмици големи медии като "Ню Йорк Таймс" отразяваха по-подробно конференцията на Християндемократическия съюз, отколкото погребението на бившия американски президент Джордж Буш-старши.
Светът гледа към Германия. Телевизиите по цял свят превключиха в режим "Извънредни новини", когато стана ясно кой е новият лидер на ХДС. А причината за това се необикновено внимание си има име: Ангела Меркел.
За мнозина германският канцлер е най-важната политическа фигура в света - и то в свят, в който властва мачизмът на президентите на Русия, САЩ и Турция Владимир Путин, Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоан.
Меркел беше възприемана от много хора като глас на разума, последният бастион на баланса във времена на дълбоко разделение, белязни от опасното надигане на национализма.
Вътре в собствената й родина обаче блясъкът на Меркел избледня. Партията й търпеше загуба след загуба на регионалните избори, критичните гласове в ХДС ставаха все по-шумни. Меркел нямаше друг избор, освен да освободи партийното председателство.
Веднага щом новината за решението й дойде в края на октомври, започна битката за наследниците й. Мандатът й като канцлер приключва едва след 2,5 години, но още отсега беше ясно, че Ангела Меркел няма да може да продължи да управлява, ако ХДС избере на нейно място един от най-отявлените й опоненти.
Отложено отмъщение? Почти
Мъжът, когото Меркел отблъсна от политиката преди 8 години - Фридрих Мерц - изгуби шанса си за реванш само с 35 гласа от общо 1001 делегати на ХДС. Дългогодишен критик на Меркел, Мерц се надяваше на възмездие в "12 без 5", с подкрепата на всички онези хора, които Меркел пренебрегваше, изолираше или унищожаваше политически през годините на власт.
Фридрих Мерц / Getty Images
След дългия напрегнат ден, който започна с емоционалната реч на Ангела Меркел, победата му се размина с малко. Победителят бе Анегрет Крамп-Каренбауер.
В крайна сметка, избирайки фаворитката на Ангела Меркел, партийната конференция гласува и вот на доверие на канцлера, за да довърши последния си мандат начело на федералното правителство - разбира се, ако по-малкият коалиционен партньор Социалдемократическата партия не дезертира от управлението.
Без паника
Външната политика на Германия ще остане предсказуема и надеждна, а най-силната икономика в Европа ще запази стабилността си. Най-важните политики на правителството едва ли ще се променят.
Във вътрешен план, би било интересно да се види дали Крамп-Каренбауер ще успее да оздрави духа на партията, като обедини отделните фракции и даде нужния стимул не само на ХДС, но на цяла Германия. Подобно разтърсване е жизненоважно за страната, за да не се поддаде на умората след 16-те години на Меркел начело на правителството при следващите избори.
В центъра на проблема стои въпросът дали Крамп-Каренбауер ще успее да излезе от сянката на своя ментор и предшественик. Дали ще се научи как да отстоява собствената си позиция, докато компенсира за липсата на международен политически опит?
Това са само част от необходимите качества, за да стане убедителен кандидат за канцлер. Всичко това са въпроси на бъдещето. Засега ХДС има не една, а две жени начело.
