Бенямин Нетаняху е пълното олицетворение на определението "политически магьосник", ако изобщо съществува такова.
Като най-дълго управлявалия премиер в историята на Израел с над тридесетгодишна кариера по върховете на властта, той толкова пъти е бил отписван и обявяван за политически пътник, че с времето превърна политическото си оцеляване в истинско изкуство.
Резултатите от вота в Израел тази седмица сякаш отварят възможност за опонентите му най-после да сложат край на неговото управление. В безмилостната политика на Израел обаче нищо не е гарантирано, а страната за пореден път през последното десетилетие се оказва в патова ситуация, която може да се окаже най-изгодна именно за Нетаняху.
Какви са резултатите и кои са основните играчи
Резултатите вече са ясни и спокойно може да се каже, че няма ясен победител. Партия "Ликуд" на Нетаняху остава първа политическа сила с 26 депутати в 120-местния Кнесет, но коалиционният му блок, включващ още четири крайнодесни и религиозни партии, губи доминиращата си позиция.
Към момента прогнозите са те да получат едва 53 места, което е далеч под прага от 61 места, необходими за парламентарно мнозинство.
С две думи, Нетаняху е спечелил, но не може да управлява. Ситуацията обаче е малко по-сложна, защото същото може да се каже и за опонентите му.
Основният политически блок срещу него е формиран от четири умерени и по същество различни като профил и идеологическа ориентация партии. Сред тях най-голяма тежест има формацията на бившия началник на генералния щаб Гади Айзенкот с резултат от 21 места в парламента.
Това е така наречената ционистка опозиция, според която коалицията на Нетаняху с крайнодесните и ултраортодоксалните сили застрашава демократичните институции и фундаменталния обществен договор, върху който е основан Израел.
Проблемът на този блок обаче е, че събира едва 48 депутати за Кнесета.
Останалите партии, които влизат в парламента, са "Обединена арабска листа" с 12 места и Ра'ам със 7 места. Първата формация представлява коалиция от две крайно леви и една арабска националистическа партия, докато Ра'ам е консервативна формация с ислямистки корени.
Важността на арабските партии
Коалицията "Обединена арабска листа" и Ра'ам са основните политически представители на над двумилионното арабско малцинство в Израел, което съставлява около 20% от цялото население. Докато в предишния Кнесет двете формации разполагаха с по петима депутати, в момента те вкарват общо 19 представители, което е исторически прецедент за израелската политика.
Високият им резултат се дължи на много активна мобилизация през втората част на изборния ден.
След края на вота обаче от коалицията на Нетаняху, включително собствената му партия, обвиниха арабските партии в изборни манипулации и измами. Тепърва предстои тези обвинения да се доказват.
Факт е обаче, че арабските партии ще имат решаващо значение дали ще се формира правителство или не.
Пределно ясно е, че те са несъвместими с блока около Нетаняху заради войната в Ивицата Газа и изключително радикалното разбиране на министрите Бецалел Смотрич (партията му влиза с 6 депутати) и Итамар Бен Гвир (7 депутати) за бъдещето на палестинския народ.
Една от причините за неприязънта между арабските партии и правителството на Нетаняху са проекти като този:
Оттук е логично арабските фракции да влязат в коалицията зад Гади Айзенкот, но ситуацията е по-сложна. От четирите партии в ционисткия блок единствено от формацията на "Демократите" и нейният лидер Яир Голан призовават за съюз с арабските партии.
"Имаме мнозинство. Носим отговорност. И имаме възможност да сформираме правителство на промяната в партньорство с арабските граждани на Израел", заяви Голан след изборите, като призова за прекратяване на "расисткото разделение на Нетаняху между еврейските и арабските гласове."
Останалите трима лидери в коалицията - Гади Айзенкот, Нафтали Бенет и Авигдор Либерман, досега са категорични, че не може да има правителство, зависещо от която и да е от арабските формации.
В историята на Израел досега е имало един-единствен подобен път между юни 2021 и декември 2022 г., когато арабска партия участва в правителство. Тогава кабинетът включва цели осем разнородни формации, включително Ра'ам, но в крайна сметка се разпада заради тежки и непреодолими политически и идеологически различия.
Сега опасенията са подобни. Ако тогава едвам се случва споразумение с една арабска партия, какво става сега за две големи формации?
Какво ще направи Нетаняху
Ясно е, че неговият блок няма никаква възможност да състави самостоятелно правителство. Също така е минимална възможността някоя или някои от партиите в ционисткия блок да се присъедини към него.
В същото време Ликуд е първа по сила, а той е действащият премиер и в най-добра позиция да претендира за изборна победа и съответно да получи мандат за съставяне на правителство от президента Ицхак Херцог. Вероятно ще открехне вратата пред Айзенкот, Нафтали Бенет и Авигдор Либерман за партньорство с ясното съзнание, че предложението ще бъде отхвърлено и впоследствие ще може да обвини опонентите си, че са провалили опитите му за съставяне на правителство на националното обединение.
В първия случай Нетаняху ще излезе ясният победител от изборите и реално ще постави Айзенкот или всеки друг, съгласил се, в подчинена позиция в контролирано от него правителство, докато във втория страната ще иде към следващи избори, а той ще продължи да бъде премиер.
И при двата варианта властта остава в неговите ръце за неопределен период от време.
Айзенкот и всеки от останалите в ционистката коалиция действително няма как да приеме участие в правителство на националното единство, тъй като това би противоречало на цялата им предизборна кампания и ще означава пълен срив в доверието на избирателите им, гласували за край на Нетаняху.
Ще бъде и загърбване на горчивия пример от 2020 г., когато Бени Ганц влезе в ротационен кабинет с Нетаняху - коалиция, която се разпадна малко преди излъгания Ганц да дочака своя ред да стане премиер.
Най-рисковият вариант за Нетаняху е, ако лидерите на ционисткия блок изгладят различията си с арабските партии. Опция е правителство на малцинството, начело с Айзенкот и плаваща парламентарна подкрепа от арабските депутати.
Това обаче е хлабава и неустойчива конструкция, която ще бъде изключително лесно атакувана от Нетаняху и радикалните му коалиционни партньори. Атаките всъщност вече започнаха с обвиненията към арабските партии, че са "откраднали изборите" чрез подкупи, заплахи, насилие и фалшификации.
При всички положения участието на всяка партия ционистко-арабска коалиция ще коства твърде много на следващи избори след няколко месеца.
Проблемът на избирателната система
В Израел избирателната система разчита на особено нисък избирателен праг и малък брой депутати. Това винаги гарантира голям брой партии в парламента и неизбежна необходимост от съставяне на коалиции и търсене на широки консенсуси.
Идеята е добра, тъй като израелското общество е съставено от различни общности, които в крайна сметка получават максимална представителност в управлението на страната. През десетилетията системата работи съвършено дори по време на екзистенциални кризи. Само че тя се проваля, когато обществените разделения са толкова дълбоки, че блокират всякакви възможности за съгласие и консенсус.
През последното десетилетие поредицата от регионални и вътрешни кризи, с основен участник именно Нетаняху, поляризираха Израел до степен, в която страната проведе рекорден брой (пет за четири години между 2019 и 2022 г.) парламентарни избори без възможност за съставяне на стабилни и работещи мнозинства.
Сега ситуацията е сходна и отново Нетаняху е основно действащо лице.
Израел за пореден път е в патова политическа ситуация и може би най-логичното, което ще се случи, е да се стигне до нови избори.
Те далеч не гарантират повторение на рекордната избирателна активност сега, особено сред арабската общност и десетките хиляди израелци от диаспората, завърнали се специално от чужбина, за да гласуват.
За Нетаняху обаче всяко удължаване на хаоса е поредната ситуация, където той отново ще се чувства в свои води.
