Часове след края на изборния ден в Израел вече са ясни първите резултати на вот, който може да се окаже исторически за страната и целия регион.
Управляващият консервативен коалиционен блок около премиера Бенямин Нетаняху има видима преднина пред опозиционните партии, но тя почти със сигурност няма да бъде достатъчна за съставяне на правителство. Тепърва ще стават ясно окончателните резултати и тепърва предстоят тежки преговори между различните политически играчи, след като президентът Ицхак Херцог вземе решение на кого да даде първия мандат.
Тук изключително важна роля ще има и човекът, за когото мнозина казват, че е всичко, което премиерът Бенямин Нетаняху не е.
Бившият началник на генералния щаб на армията Гади Айзенкот влезе в политиката само преди четири години, но от тогава насам се издигна като неформален лидер на опозицията и недоволството срещу Нетаняху и в крайна сметка може да се окаже човекът, който да сложи край на политическата кариера на най-дълго управлявалия министър-председател в историята на Израел.
Кой е този човек?
Айзенкот е второ от общи четири деца в семейството на имигранти от Мароко. Семейството му е от мизрахи общността, която обединява евреите от Близкия изток и Северна Африка.
Именно този му произход стана повод за расистки скандал по време на предизборната кампания. Няколко дни преди вота телевизионен водещ, смятан за близък до правителството, нарече Айзенкот "мизрахи мароканска маймуна", която е контролирана от "ашкенази елити".
Тези думи разпалиха дебат за известното разделение, което съществува в израелското общество, и извадиха на показ стереотипа, че политиците с мизрахи произход са контролирани от ашкеназкия елит, чиито корени са от Европа.
Медийният шум бе толкова голям, че дори самият Нетаняху, който е ашкенази, трябваше публично да осъди расистките изказвания.
Етносът обаче не е единствената разлика между двамата. Айзенкот израства в работническо семейство в Ейлат и Тиберия - извън центровете на политическата власт в страната, което силно контрастира с елитното и близко до властта възпитание на Нетаняху в Йерусалим.
Почти цялата професионална кариера на Айзенкот преминава в армията. Издига се от младши сержант до командир на бригада, като има оперативно участие на терен по време на Първата война в Ливан и последвалата израелска окупация на Южен Ливан.
В началото на века вече е с ранг на генерал и командва дивизия на Западния бряг по време на Втората интифада. Малко по-късно на него е поверено Северното командване на израелската армия.
Военната му кариера продължава 40 години, а неин връх е назначението му за началник на генералния щаб между 2015 и 2019 г., под ръководството на Нетаняху.
Мандатът му е белязан от един от особено противоречивите казуси в съвременната военна история на Израел.
През 2016 г. сержант Елор Азария застрелва от упор палестински терорист, който малко по-рано е нападнал с нож израелски войник. Въпреки натиска от страна на десни политици, включително Нетаняху, Айзенкот твърдо настоява за провеждане на разследване и съдебен процес с аргумента, че защитава дисциплината и етиката в армията.
През 2022 г. той влиза в политиката заедно с друг бивш началник на Генералния щаб - Бени Ганц. След терористичната атака на Хамас на 7 октомври 2023 г. двамата се присъединяват към военния кабинет на Нетаняху, но го напускат седем месеца по-късно поради липсата на ясна стратегия за периода след края на конфликта.
Към онзи момент войната вече е нанесла тежък удар на семейството на Айзенкот.
Само два месеца след началото на бойните действа в Ивицата Газа, там загива 25-годишният му син Гал. Впоследствие още двама от племенниците му умират при операции срещу Хамас.
Целият този опит не просто изгражда авторитета му пред голяма част от израелското общество, но и пряко оказва влияние върху политическите му възгледи.
В центъра на програмата му залягат вътрешните реформи и поемането на политическа отговорност. Основен негов приоритет е съставянето на държавна комисия за разследване на атаката от 7 октомври и провала на службите за сигурност и армията - идея, на която Нетаняху се противопоставя.
Айзенкот също така се е заканил да направи военната служба задължителна за всички части от обществото. Това автоматично го поставя в конфликт с религиозно-консервативните коалиционни партньори на Нетаняху, които изискват запазване на всеобщите изключения за ултраортодоксалните евреи.
По най-ключовите проблеми - най-вече относно идеята за двудържавно решение на палестинския въпрос - Айзенкот заема доста нюансирана и неясна позиция.
"Никога не съм казвал, че решението е две държави за два народа", заяви той по време на кампанията. "Това е изключително дълбок религиозно-национален конфликт и всеки, който вярва, че в момента може да се постигне трайно споразумение, сериозно се заблуждава."
По отношение на еврейските селища на Западния бряг Айзенкот също се изразява уклончиво. Той се противопоставя на изграждането на спорния жилищен проект Е1, който се смята за ключова пречка пред евентуална бъдеща палестинска държава, но принципно подкрепя заселването.
Ясната разделителна линия с настоящата власт обаче минава през решението на Нетаняху да повери контрола върху Западния бряг на крайнодесния министър в правителството Бецалел Смотрич, който настоява за "погребване" на идеята за палестинска държава и пълна анексия на Западния бряг.
Тук Айзенкот критикува остро действията на министъра и се ангажира да спре насилието от страна на заселниците и на това, което веднъж определи като "еврейски тероризъм", обвинявайки правителството, че връзва ръцете на силите за сигурност.
Бившият началник на генералния щаб определено не е мек по отношение на възгледите си спрямо враговете на Израел.
Като командир на северния фронт по време на Втората ливанска война през 2006 г. той е архитект на така наречената "Доктрина Дахия", която включва "прилагане на смазваща военна сила срещу инфраструктурата на противника с цел възпиране на бъдещи нападения", както и водене на нискоинтензивна "кампания между войните" с действия за систематично отслабване на врага, без да се стига до пълномащабен конфликт.
Името "Дахия" идва от това на южните предградия на Бейрут, смятани за крепост на Хизбула и които са систематично бомбардирани по време на войната.
Относно Иран позициите на му препокриват основните цели на Нетаняху - прекъсване на възможността на Техеран да придобие ядрено овръжие и неутрализиране на иранската мрежа от регионални прокси съюзници. Айзенкот обаче остро критикува липсата на ясна стратегия в настоящия конфликт и настоява, че военните успехи задължително трябва да бъдат надграждани с дипломатически усилия.
Така между военната решителност и умерения политически прагматизъм Гади Айзенкот изгради профила си на най-сериозната алтернатива на Бенямин Нетаняху.
Докато Израел навлиза в поредната си политическа въртележка, бившият военен се очертава като основен политически играч. Дали той наистина ще бъде човекът, който ще сложи край на ерата "Нетаняху", ще стане ясно от сметките през следващите дни.
