Ето ви различен тип медийно-политически сюжет.
Той демонстрира как ужасът на престъпление отпреди век все още разделя и противопоставя света. Това е пореден пример как цифровите технологии променят геополитиката на всички нива, от намеса в изборите на друга държава до скорошната вълна от кибератаки с криптовируси и дори премиерите на филми, пише "Салон".
Миналия четвъртък Доналд Тръмп имаше приятелска среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Имаше много неща, които двамата да обсъдят - НАТО, Сирия, ИДИЛ. Те също така засегнаха темата за продължаващото присъствие в САЩ на Фетхулах Гюлен, противник на Ердоган, когото турският лидер обвинява за провалилия се опит за преврат миналото лято.
В редакционна статия в "Уошингтън поуст" точно преди визитата на Ердоган, Гюлен писа: "Турция, която познавах някога като вдъхваща надежда страна на път към консолидиране на демокрацията и умерена форма на светско управление, се е превърнала в доминион на президент, който прави всичко по силите си да трупа власт и да потиска дисидентите."
Нищо чудно, че Ердоган иска Гюлен да бъде екстрадиран в Турция, където вероятно го очаква сигурна смърт. Засега Америка отказва да го екстрадира. Междувременно под погледа на Ердоган охраната му преби протестиращи пред резиденцията на турския посланик във Вашингтон.
Като се има предвид сегашната администрация в Белия дом и изразяваното неведнъж от Тръмп възхищение към Ердоган, можем да бъдем уверени, че сред обсъжданите теми не е било неспазването на правата на човека в Турция, особено след неуспешния преврат и скорошния референдум, с който Ердоган консолидира още повече властта си.
Ето друга забранена, но свързана тема, която също не беше на дневен ред: страховитият геноцид срещу арменците, извършен преди век от предшественика на сегашна Турция - Османската империя. Между 1915 и 1922 г. са били избити поне 1.5 млн. арменци, близо 80% от арменското население.
Подобно на своите предшественици, и за разлика от правителството на Германия след Холокоста и Втората световна война, Ердоган все още отказва да признае извършените от турското правителство зверства.
Вместо това той признава, че наистина арменци са загинали, но казва, че ". . . те са били жертви във война, в която са страдали всички жители на Османската империя - а не са жертви на геноцид."
Тази година, годишнината от началото на геноцида беше отбелязана с премиерата на два филма, които разказват за случилото се по крайно различен начин. Само единият от тях е верен на исторически факти, и реакцията по отношение на него е и интересна, и притеснителна.
В центъра на медийния шум е "Обещанието", режисиран от Тери Джордж по негов сценарий в съавторство с Робин Суайкорд. Той разказва за любовен триъгълник: арменски студент по медицина (Оскар Айзък), американски фотожурналист (Крисчън Бейл) и красива арменка (Шарлът Льобон), в която и двамата са влюбени. Когато Турция се съюзява с Германия по време на Първата световна война и започва систематично изтребване на етнически и религиозни малцинства, тяхното романтично съперничество бива оставено настрана и тримата се съюзяват в името на оцеляването си. Филмът е класическа епична любовна история в духа на "Доктор Живаго" или "Дъщерята на Райън", развиваща се на фона на мащабен исторически пейзаж, жестокост и кръвопролития.
В съавторство с Джим Шеридан, Тери Джордж е сценарист и на "В името на Отца", И те имат майки" и "Боксьорът", които разказват за "вълненията" в Северна Ирландия. През 2004 Тери беше сценарист и режисьор на номинирания за три награди "Оскар" филм "Хотел Руанда", откровен поглед към геноцида в Руанда през 1994 г. и безразличието на света към него. В този смисъл включването му в темата за арменския геноцид не е нещо необичайно за него. Както се шегува режисьорът, "Ако не предизвикам скандал, защо бих го правил?"
Миналата година Тери научава, че предстои премиерата на друг филм по същата тема.
"Османският лейтенант" е с подобна сюжетна структура, но представя по-"приемлива" версия на геноцида, в която убийствата на арменците не са част от систематична, държавна политика, а случайни актове на насилие, извършени от разбунтували се войници.
Твърди се, че турските продуценти имали пълен контрол над финалния монтаж, без знанието на режисьора.
"Запознати с проекта казват, че е възникнало напрежение при снимките на "Османският лейтенант", след като продуцентите оказали натиск за свеждане до минимум на кадрите на турско насилие срещу арменците. Няколко души, работили по проекта, смятат, че окончателната версия осакатява в художествено отношение филма, и от нея лъха на отрицание: диалози, които изрично са упоменавали систематични масови убийства на арменци, са били премахнати." - се посочва в статия на Ню Йорк Таймс.
Един от продуцентите на "Османският лейтенант" - ES Film, е с главен офис в Истанбул, и сред съоснователите му е Юсуф Езенкал, за който се твърди, че е бизнеспартньор в други компании с Билал Ердоган, син на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Ердоган-младши е обвиняван от Русия в търговия с петрол с ИДИЛ и е обект на разследване в Италия за пране на пари в огромни мащаби, като отрича всички обвинения.
ES Film стои и зад скорошен ТВ сериал, който представя в бляскава светлина живота на последния султан на Турция, считан от арменците за виновник за първата вълна от масови убийства, довела впоследствие до арменския геноцид.
И така, изведнъж се появява филм, който е в пряк конфликт със сюжета на "Обещанието", продуциран от турци. Същевременно "Обещанието" е финансиран със средства от покойния американски киномагнат от арменски произход Кърк Керкорян.
Случват се още по-странни неща. "Обещанието" дебютира на международния кинофестивал в Торонто. След само три прожекции, IMDB е наводнен с 85 000 крайно негативни отзиви за него, което изглежда статистически невъзможно. Само шепа зрители са успели до този момент да гледат филма.
Както отбелязва Мери Уолд в "Хъфингтън поуст": "85 000 души не са няколко разгневени случайни хора. Това е организирана тълпа. Или по-вероятно - малка мрежа от лаптопи в подземно помещение, които работят така, че да изглеждат като тълпа. Така или иначе, говорим за координирана акция. А за да се координира нещо с такива мащаби, се плаща за него."
IMDB са премахнали почти всички отзиви, като са оставили само 32, които според тях са реални. Това обаче не е краят на историята. Според Тери Джордж, подобна кампания за очерняне на филма е проведена и в турската версия на Twitter, а заради подобни действия коментарите към клипове от филма в YouTube е трябвало да бъдат изключени за известно време. По негови думи, в Чикаго и други градове, големи количества билети за прожекциите на филма са били купени чрез уебсайта Fandango и после купувачите им са се отказали от тях точно преди филма, така че зрителите да влязат в почти празни киносалони.
В глобални мащаби това може да изглежда като нещо незначително, особено сравнено с хакване на избори, огромни количества разпространени незаконно документи или пробива в сигурността на британската Национална здравна служба, но тези подмолни тактики се трупат, надграждат концепцията за "фалшиви новини" и осигуряват спокойствие на отричащите всякакви престъпления. Както пише Мери Уолд: "Правителствата, които са свикнали да контролират медиите, влагат много енергия в това да открият как иначе отвореният и обективен Интернет може да бъде тайно да бъде използван за налагане на политически стратегии."
И точно това изглежда правят турското правителство и близки до него, докато продължават да се съпротивляват на историческата реалност на арменския геноцид.
През 2014 г. Ердоган се опита да забрани Twitter и YouTube, като описа социалните медии като "нож в ръцете на убиец", когато глобалната мрежа беше ефективно използвана за организацията на протести срещу него. Сега той има собствен Twitter акаунт, и ножът е и в неговата собствена ръка. Подобно на отричащите престъпления и хейтърите навсякъде, той и неговите съюзници осъзнаха, че Интернет - като всяко оръжие - работи за всяка страна. Въпросът е накъде ще бъде насочено оръжието.
Следващия месец предстои премиера на "Обещанието" в Испания, а през август и в Германия. Тери Джордж вече се пита дали враждебната реакция срещу филма няма да е още по-агресивна в Европа. Но каквото и да се случи, "сериозно и задълго сме ангажирани с този проект," казва той, като отбелязва, че възнамерява да използва социалните медии, за да създава програми за информиране и просвета, които да повишават информираността за мрачен и игнориран период в световната история. По негови думи, това е ужасна история, която трябва да бъде разказвана навсякъде, където е възможно, на киноекрани и в киберпространството, така че никога да не бъде забравена.
