Големите предизвикателства пред Европа през 2020 г.

2019 година беше годината, в която множество европейски правителства се сринаха, Борис Джонсън съкруши опонентите си с обещанието да изпълни Брекзит, а 16-годишна от Швеция поведе протести за околната среда в цяла Европа.

С началото на новата година европейското издание на „Политико" решава да предскаже какви ще бъдат основните точки, които ще оформят предстоящата година. И положението не изглежда розово.

Европа и Китай

Ако не можеш да ги победиш, стани един от тях. Протекционизмът няма вече да бъде мръсна дума в европейската политика. След като Великобритания напусне ЕС, Франция и Германия бързо ще насочат Брюксел към политики, свързани с промишлеността, основани върху държавната подкрепа и централно планиране.

Това вероятно ще включва и вето на големи китайски сделки в Европа, както и това азиатски компании да не получават договори за обществени поръчки, докато ЕС избира следващото поколение местни корпоративни играчи в сектори като електромобили, горива и здравеопазване. Очакват се и мегасливания в сферата на телекомите и други по-стари индустрии.

Либерални нации (като шведите и холандците) и страни, които приемат големи китайски инвестиции, като Гърция и Португалия, ще обявят френско-германските решения за лицемерни. Париж и Берлин обаче ще останат глухи за техните жалби. Това ще бъде опит да се върне положението към славните дни на реконструкцията след Втората световна война, но резултатите ще бъдат разочароващи.

Нова финансова криза

Тектонските плочи на световната финансова система трупат напрежение и скоро ще се разместят. Повече от десетилетие - типичен интервал между две ситуации на паника - мина от последната финансова криза, а малко или много са взети мерки срещу нова подобна ситуация. Следващата криза обаче винаги е различна, обичат да припомнят финансистите.

Експертите в сферата на финансите и икономиката гледат предпазливо към сенчестата банкова система на Китай. Алтернативните източници на кредитиране, далеч от конвенционалните банки, процъфтяват заедно с икономиката. Властите така и не са предприели особено уверени мерки за справяне с проблема.
Докато китайската икономика се колебае, тези кредити изглеждат нестабилни, а дори и малък ръст в загубите може да срине кредиторите, които нямат достатъчно резерв да се предпазят.

Примирието по отношение на търговските офанзиви на Тръмп доведе до известно успокоение. Мирът обаче е също толкова крехък, колкото е и китайската икономика. Всяка политическа стъпка накриво може да доведе до нови враждебни действия в сферата, които да помрачат перспективите за растеж.

Всичко това се случва на фона на червените лампички, които светят в умовете на анализаторите и наблюдателите на пазара. Няколко вида акции и облигации се търгуват на високи цени. Тези две сили заедно биха могли да разклатят финансовия свят през 2020 г.

Един дори по-мръсен Брекзит

Очаква се преговорите след Брекзит между Великобритания и ЕС да станат още по-напрегнати през 2020 година, предвид факта, че британският премиер Борис Джонсън иска да се освободи от някои от европейските правила.

След като сега е почти сигурно, че Обединеното кралство ще напусне ЕС на 31 януари, това поставя един труден въпрос: какъв тип отношения иска Великобритания с ЕС - въпрос, който трябваше да получи отговор в изключително краткия срок до края на декември.

Всеки, който очаква Джонсън да обърне гръб на твърдите поддръжници на Брекзит и да се съгласи на сделка, която предвижда привеждане на страната в съответствие с правилата за единен пазар на ЕС, трябва да помисли отново. Той и приближените му са сериозни по отношение желанието си да се отделят от правилата на ЕС - особено в сфери като финансови услуги и изкуствен интелект. Той разчита на преговорите с Франция и Германия относно търговията на храни и автомобили и се надява те да му предоставят по-добра сделка, отколкото предлагат сега.

Има един фактор, от който зависи това дали той ще наруши обещанието си да не проточва Брекзит отвъд 31 януари 2020 година. Ако Джонсън иска да избегне политическото неудобство от това да не спази думата си за датата, той ще трябва да направи компромис с условията, които приема, или да се сблъска с икономическия шок от напускане на Съюза без сделка. Очаквайте търговските преговори между ЕС и Великобритания, както при всяка европейска криза, да се случат през декември 2020 година, докато всеки играе своята дипломатическа игра.

Нажежаване на темата за климата

Нивата на въглероден диоксид във въздуха ще отбележат нов рекорд през 2020 година. Няма да има и признаци глобалното повишаване на температурите да е поставено под контрол.

На този фон обещанието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен да се справи с предизвикателствата на климата ще доминира в календара на ЕС. То ще засегне всичко - от финансовите регулации, до правилата за използването на химикали, таксите върху полетите, стандартите за замърсяване, предизвикано от автомобилите, или търговските отношения на Съюза с останалия свят.

Политическия натиск зад нейната т.нар. „Зелена сделка" означава, че в голяма степен тя ще бъде приета, но това ще доведе до сериозни сблъсъци през тази година. Вероятно един от тях ще бъде вътре в самата Европейска комисия. Франс Тимерманс, холандския социалист и вицепрезидент на Комисията, отговорен за „Зелената сделка", носи политическата отговорност да придвижи напред програмата, но финансовата част е под контрола на другия вицепрезидент на комисията - Валдис Домбровскис, представител на ЕНП.

Другият сблъсък ще бъде в самия европейски блок. Усилията към по-зелена Европа излагат на показ големите пропасти между по-зеления Запад и зависимия от въглищата Изток. Полша вече обяви, че не може да отговори на очакването да достигне въглероден неутралитет до 2050 г., а това ще принуди ЕС да даде много пари в опитите си да привлече поляците и техните съюзници на своя страна. Засега обаче няма признаци Варшава да планира радикални и скъпи трансформации в икономиката си.

Технологиите поемат властта

2020-а ще бъде годината, в която Европа ще зареже предпазливия си подход към новите технологии. Докато блокът търси индустриални политики, достойни, за да победят световните конкуренти, ще му се наложи да се сблъска с реалността, в която внимателния подход към изкуствения интелект, автономните автомобили и други футуристични технологии вече не съответства на икономическите амбиции.

Според експертите много системи с изкуствен интелект вече се използва в здравеопазването, образованието, сферата на заетостта и правосъдието, без да има подходящи защити или системи на отчетност.

По пътищата на ЕС вече има самоуправляващи се камиони, макар и при контролирани тестове. Гиганти в сферата на въздухоплаването като Airbus и Boeing, технологични компании като Uber и дори McDonald's залагат големи надежди на доставките с дронове и въздушните таксита.

Дори европейските правителства вече прегръщат технологията за лицево разпознаване, въпреки притесненията за запазване на личното пространство и гражданските свободи.

Брюксел ще бъде принуден да отвори очи за кръвопролитията в Иран

Властта в Техеран и Революционната гвардия ще бъдат дори по-отчаяни в желанието си да задържат властта през 2020 г., особено след като започнаха да губят последните остатъци обществена подкрепа. Масивните схеми по отношение на благосъстояние и субсидии, които поддържат ислямската република, ще се разпаднат под тежките американски санкции. Без драматично и малко вероятно възстановяване на печалбите от петрол, иранските лидери ще бъдат изправени пред битката на живота си и това ще ги принуди да приложат репресивни тактики.

Брюксел ще трябва да прекрати близостта си с Техеран и да започне да се тревожи за онова, което предстои. Точно като при падането на комунизма в Източна Европа, ще видим и разпад в иранския елит. Предусещайки заплахата, върховният водач на Иран Али Хаменей и много олигарси от корумпираните високи ешелони на властта в страната ще се страхуват от сриването на цялата структура, която ги държи богати, и ще проучва възможностите за вътрешен преврат и сделка със Запада.

Преломен момент в отношенията между Варшава и Брюксел

Управляващата в Полша политическа партия "Право и справедливост" ще продължи с дълбоките реформи в съдебната си система, предизвиквайки още повече търкания в изпълнените с напрежение отношения с Брюксел.

Въпреки че спечели парламентарните избори в страната през 2019 г., партията ще се бори за политическото си оцеляване и в тазгодишния президентски вот.

Действащият президент Анджей Дуда, приближен на "Право и справедливост", води в социологическите проучвания, но и в миналото е имало изненади на президентския вот. Ако той загуби, радикалните промени, планирани от лидера на партията Ярослав Качински, ще бъдат блокирани, а това ще сложи край на революционните му опити да преобрази страната.

Това ще провокира правителството да предприеме финален тласък в усилията си да постави правосъдната система под политически контрол. Брюксел предупреждава, че подобни стъпки могат да нарушат договорите на ЕС, подкопавайки независимостта на съдебната система. Варшава обаче не слуша.

Новините

Най-четените