Ако ви се струва, че повече от половината случаи, в които някой използва неправомерно лично оръжие, са свързани с бивши и настоящи служители на Министерството на отбраната и МВР, значи сте на прав път. Това може да се подкрепи от статистиката за законните притежатели на късо нарезно оръжие, с думи прости - пистолет.
Според МВР в момента около 130 000 частни лица притежават един или повече пистолети. От тях близо 74 000 са бивши и настоящи служители на МВР и МО. И трябва да отбележим, че тези служители и пенсионери притежават въпросните оръжия в качеството си на частни лица, а не в рамките на служебните си задължения, които се изпълняват със зачислено им служебно оръжие.
Защо се оказва така, че бившите и настоящи служители на силовите ведомства са по-масово въоръжени от редовите българи, въпреки че на теория всеки български гражданин има равно право да притежава огнестрелно оръжие?
Отговорът на този въпрос се крие в простия факт, че за настоящите служители на МО и МВР е доста по-лесно да се сдобият с разрешително за носене на оръжие.
Какво трябва да направи един българин ако желае да се притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана?
Режимът за даване на подобно разрешение в България е сравнително рестриктивен, както и в почти целия Европейски съюз. Дори у нас системата е относително либерална, за разлика от Румъния или Великобритания, например.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства и Правилникът за неговото прилагане дава цял куп изисквания, на които трябва да отговаря желаещият да притежава и носи пистолет - да не е осъждан, да няма данъчни задължения и да не укрива данъци, да няма заведено срещу него наказателно производство, да е психически здрав, да е завършил курсове за боравене с огнестрелно оръжие, да притежава каса за неговото съхранение и прочие.
Най-важното изискване обаче се крие в една от точките на закона (чл. 76, ал. 3 точка 3) - „основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна". Тоест, просто човек трябва да обясни защо точно му трябва въпросното оръжие.
Това е голямата спирачка за всеки ентусиаст, който желае личен пистолет.
Много често служителите в МВР смятат, че причините не са достатъчно „основателни" и отказват да издадат разрешително за носене на оръжие, дори кандидатът да отговаря на всички условия.
Как стоят нещата за служителите на МВР, МО и ДАНС? Много по-просто. Формално законът не прави разлика между гражданите на България, но правилника му за приложение прави.
В неговия чл. 41 се изреждат отново условията за даване на разрешение за притежание и носене на оръжие, включително и „искане, в което се обосновава необходимостта от издаването му". В чл. 42 отделно се разглеждат държавните служители от МВР, ДАНС и кадровите военнослужещи от МО.
Условията са същите, но не съвсем.
За тази категория служители разрешение за притежание и носене на лично оръжие се издава „въз основа на представено искане, към което прилагат служебна бележка от съответното ведомство, че са служители или кадрови военнослужещи". Да, обосновката тук не е необходима и макар формално искането да може да бъде отхвърлено, това почти никога не се случва.
Така за полицаи и военни е безкрайно по-лесно да се сдобият с разрешение за притежание и носене на оръжие в сравнение с редовите граждани. И това добре се вижда от статистиката на МВР, която показва, че повече от половината притежатели на законно късо нарезно оръжие са бивши и настоящи служители на силовите ведомства.
Какво се случва с разрешението, когато полицаят или военният се пенсионира? Нищо, защото въпреки олекотения режим, по който то е придобито, разрешителното се води на индивида - той го носи със себе си и след напускането на системата.
Има и още един начин, по който военните и полицаите се сдобиват с пистолет. Чрез награда.
Награждаването с лично оръжие се смята за една от сериозните заглуги в структурите на МВР и МО. Макар че в последните години системата за награждаване е позатегната (допреди десетилетие, годишно МО и МВР раздаваха над 100 подобни награди годишно), всяка година десетки служители на двете силови ведомства се сдобиват с поименно лично оръжие.
Законът казва, че на всеки пет години разрешението за притежаване и носене на късо нарезно оръжие трябва да бъде преиздадено. Формално това значи, че отново трябва да се доказва необходимостта от притежание на въпросното оръжие.
За действащите служители на МВР, ДАНС и МО, това отново не е нужно.
Но какво става с пенсионираните полицаи и военни? На теория трябва да се преценява дали това оръжие е необходимо на притежателя му. На практика бившите военни и полицаи са практически имунизирани от отнемане на разрешителните, макар и това много рядко да се случва. Ако оръжието е дадено като награда, то по неписано правило, разрешителното за притежанието му е доживотно.
Честна ли е системата?
Определено не, особено от гледна точка на редовия гражданин, който не само че трябва да прилага всякакви словестни еквилибристики и задействане на мислими и немислими връзки в местното РПУ, за да се сдобие с разрешително за оръжие, но и на всеки пет години трябва да минава през същото.
На този фон, служителите на МВР, ДАНС и МО са по-равни от гражданите на България.
Въпросът с режима на притежание на огнестрелно оръжие е сложен. Мнозина искат той да се олекоти, докато други са на мнение, че системата не трябва да се разхлабва, както и че дори може да се затегне. За добро или лошо, режимът за притежание на огнестрелно оръжие у нас е рестриктивен.
Основната слабост на българската система обаче е голямата доза на субективност, която допуска. Няколко безименни служители в местното РПУ решават имаш ли нужда от пистолет или не, и то на база на неписани и неясни за широката общественост критерии. А тази процедура се повтаря на всеки пет години. Не само че системата е субективна, но и дава възможност за корупция в немалки размери. Отчиташ се и получаваш законно оръжие.
На този фон полицаите и военните получават оръжие в качеството им на частни лица, едва ли не по право.
И не само че докато са в системата не е нужно да обясняват за какво им е това оръжие, но практически те запазват тази си привилегия и след пенсионирането си.
Винаги, когато дойде новина, че пенсиониран военен или полицай е застрелял някой със законния си пистолет, едно от нещата, които трябва да минава през главите ни е на какво основание този човек притежава оръжие?
Дали по необходимост (колкото и субективно да е това) или просто по инерция, защото някога е бил „колега"?
