Webcafe.bg публикува мнението на французина Стефан Моасе, бивш журналист, който от няколко години живее в България
Някои общественици и „журналисти" в България решиха да изкажат своето „компетентно" (по техните разбирания) мнение относно варварската атака срещу редакцията на Charlie Hebdo.
Ще кажа само едно нещо на тези хора, които се отъркват във всяка идея и я принизяват до собственото си ниво, хората, които знаят цената на всичко, но не познават нито една ценност - по-добре си подредете собствената къща, преди да коментирате теми, които не разбирате.
Нищо не разбирате.
Кабю, Волински, Шарб, Тиню, Оноре, Бернар Марис - да не говорим за останалите - не бяха просто карикатуристи, които се подиграваха с религията. Те бяха журналисти, за които всяка тема беше извор на вдъхновение. Те бяха символ на младостта ми, защото изостриха чувствителността ми към внимателното наблюдение, усета ми към противоречията, начина, по който възприемам света.
Уважавах ги, макар че не винаги бях съгласен с тяхната гледна точка и мнение.
Да, те бяха пристрастни, бяха агенти-провокатори, които търсеха истината, натискаха по болните места, посочваха с пръст лъжците (знам, че на някои от онези български журналисти, които споменах в началото, им става неудобно, когато четат подобни думи).
Те се бореха срещу всеки вид потисничество - и ако то е било под формата на религия, се подиграваха и с нея. Но това не беше единствената им тема. Те се бореха и срещу крайната десница, срещу политиците, реакционерите, глупостта като цяло.
Преди всичко, бяха хора. И промениха по свой собствен начин - с рисунки и думи - лицето на Франция.
Затова, моля т.нар. журналисти и общественици от България, които парадират със своя гняв, огорчение и глупост - просто млъкнете.
И се опитайте да разберете какво означава да си журналист, преди да давате компетентното си мнение. Разберете какво означава да се бориш за свободата на словото. Научете какво означава да слушаш и да разбираш света, а не само да коментираш фактите от хола и да правиш революция с чаша ракия в едната ръка и с дистанционното - в другата.
Чух и прочетох, че Франция си „заслужавала" атентата, защото била прекалено толерантна! Защото Франция била прекалено социална и помагала на всички. Какъв абсурд. Как е възможно човек със здрав разум да каже или да напише подобна мисъл?
Искам да кажа на тези хора, че грешат: Не е вярно, че Франция е прекалено либерална, България е недостатъчно толерантна. Не е вярно, че Франция е твърде социална - България е тази, която трябва да стане по-социална.
Никой не заслужава да умре, защото си е направил шега с институция, без значение коя: политиката или религията, армията или полицията...
Т.нар. журналисти никога няма да го разберат, защото са „мишки". Защото се страхуват от собствената си сянка, а историята на България от последното десетилетие говори сама за себе си.
Какво ми дава право да пиша всичко това? Свободата на словото и времето, прекарано в наблюдение на българския дух. Живея тук от близо 4 години - през това време вие, хора, не знаехте какво е Charlie Hebdo, не познавахте Франция, не сте излизали извън града и страната си, не знаете какво означава да притежаваш свободата да изразиш истинско мнение (мисловен процес), никога не сте се борили за него.
Вместо това клатите глава и вдигате революции от дивана във Facebook.
Тук е модерно да си срещу всичко. Защото е готино.
Тук е модерно да мислиш „на въпреки" заради принципа и напук на всичко. Да си расист, да говориш абсурдни неща, да вярваш на всяка теория на конспирацията, която те убеждава, че „някой" се опитва да умори България от глад или да открадне рецептата за Ракията; че Пеевски е стъпил на Луната преди американците или че скандалът с КТБ е замислен, за да върне Бойко Борисов на власт; че американците са откраднали чалгата, за да създадат рокендрола, или че 11 септември не се е случил... да пуснеш във Facebook статия със заглавие „10 велики неща, които не знаеш за Адолф Хитлер" и сам да си я харесаш. Ето как се прави журналистиката тук.
Просто излезте от България, от ограниченото си провинциално мислене и научете занаята си в истинска демокрация. Просто се опитайте да уважавате труда на истинските борци за свобода. Хората, които не се страхуват да загинат прави, вместо да прекарат живота си на колене.
Или най-малкото, проявете благоприличие и се съобразявайте със скръбта на френския народ, на близките и на приятелите им.
Вчера част от младостта ми беше разбита, съобразявайте се поне с това.
Слава на който и да е (да, аз не вярвам в Бог), че не всеки журналисти разсъждава като вас, но за съжаление не чуваме техните гласове, защото имат благоприличието и смирението да вярват, че тяхното мнение не е толкова важно.
И не си губете времето да ми пишете „Като не ти харесва, махай се оттук".
Първо - няма да ги прочета, и второ - точно това смятам да направя. Напускам вашата посредственост (за да не кажа по-тежка дума) без никакви угризения.
Текстът е писан специално за Webcafe.bg
Мосюто е за оплюване, щом е дал подписа си под чужда статия и то която не разбира. Това си е лъжа, а не свободно слово. Така че МОАСЕ - и двамата. Апропо - от видеото се вижда, че Мария Касимова превежда на мъжа си на развален английски - най-вероятно това е общият език на двамата
Каже някой нещо и айде половината държава да се обиди на национална гордост. Ама така де, въпрос на национална гордост е да си обиден, ако ти кажат, че има някакъв проблем в държавата, която псуваш всеки ден пред роднини и приятели. На това му викам "байтошовски комплекс".
Зачистиха ми набързо коментара, без да съм употребил една груба или нецензурна дума и без да съм говорил за странични теми. Сега и този ще го зачистят. Затова да си кажа на редакторите и на собственика Асен Григоров - вие сте ПОМИЯРИ. Не ви е срам - пускате статии за "свободата на словото", а в същото време запушвате усти. Сбоком, боклуци!
Така де, сбоГом
От всяко нещо можеш да извлечеш полза, включително и от тази статия. Примерно, един от вехтите твърди, че човек има вродена съдна способност, но критериите по които отсъжда се налагат от възпитанието и средата. По това повечето хора си приличат, изключение правят хората без чест и достойнство. Преди два дни имаше остри противоречия сред коментиращите по повод атентата, но под цензурирана статия за свободата на словото – мненията съвпадат. Това е вроденото чувство за справедливост. По ясен казус – всички са единни. С изключение на гъзолизците Деовин и Ончо. При тях жаждата да се издигнат над останалите, породена от комплекса за малоценност, надделява над вроденото във всеки човек и те са готови на всичко, само и само да се харесат на силните на деня. Затова са и винаги отхвърляни под всякакви теми – хората инстинктивно се гнусят от уродите. Безгръбначните са по-низши животни. За фамилията Моасе? О, Боже, трябва ли да обръщам внимание на всеки посредствен дилетант с връзки и остро изразена форма на Мания за величие? Ончо и Деовина ми стигат – от една порода са. Или както казва Ончо: „Като ви е толкова хубава Францията, чий го дирите в България?“ Ама защо не го каза бе Ончо? За французите? Томас Ман го е казал най-добре: французите имат форма, но нямат дълбочина. Красива фасада, а зад нея повърхностност. Аз бих добавил – френската страст към критикарството е изяла главите на не една светла личност от собствените им творци. Затова и никой французин не е могъл да достигне дълбочината на немските и руските класици. Сори за франсетата – в областта на изкуството ще си останете второ качество. Поне докато държите палмата на критиката. ПП: И за протокола – „гражданин на света“ ставаш, когато можеш да подадеш ръка на всеки, независимо от верските, културните и технологичните различия. Това е, като да обичаш – приемаш другия вовсе с всичките му недостатъци. Когато критикуваш, осъждаш, опитваш се да променяш хората по твоите стандарти, ти не си гражданин на света, а кандидат-господар на света. За уточняване на понятията, просто… „Пост Колониален Синдром“ – да съкратя изложението на Кисинджър за бившите империи.
Писна ми да се обърква държава с общество. Според принципите на ЕС, чиито членки са и Франция, и България, демонстрирането на омраза на национален и етнически принцип е недопустимо. Затова всъщност статия, в която "българският дух" се критикува като опозиция на свободния и толерантен френски, би трябвало да се възприема като чиста проба ксенофобия. И още нещо - ТАЗИ СТАТИЯ ПОСТОЯННО СЕ РЕДАКТИРА ОТ АВТОРКАТА Й В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПУБЛИКУВАНИТЕ КОМЕНТАРИ, КОЕТО Е ОПИТ ТЕ ДА СЕ ОБЕЗСМИСЛЯТ - ТОВА СВОБОДА НА СЛОВОТО ЛИ Е? КАСИМОВА – МОАСЕ, АКО ИМАШ ДА КАЖЕШ НЕЩО ДОПЪЛНИТЕЛНО„ СИГУРНА СЪМ, ЧЕ СОБСТВЕНИЦИТЕ НЯМА ДА ТИ ОТКАЖАТ ДА ПУБЛИКУВАШ ОЩЕ ЕДНА. МАНИПУЛАЦИЯТА НЕ Е ПРИСЪЩА НА СВОБОДОМИСЛЕЩИ ХОРА. Но и ние не очакваме да можеш да мислиш.
Апропо, търся карикатурист, който да ми нарисува следното: двама полицаи със сериозен вид, единият от които тъмнокож, а зад тях върху едно буре с големи букви T.N.T стоят четири деца – идиотчета в стил Ед, Едд и Еди и си играят с кибрит и бенгалски огън. Мисля да я пусна в няколко френски сайта, просто да изпитам прославеното им чувство за хумор и тезата: на карикатурата всичко е позволено. Убеден съм, че ще разберат хуморът ми…, ако не - значи са лицемери.
Роуан, Може и да не го разберат, но няма да го забранят или да те убият!
@Iskra Bankova Тъпо е да иползвате някаква чуждица, без да знаете значението и. По това, което пишете, алакоолу сте вие. Франция не приютява катарите, френските рицари предвождани от френски благородници ги унищожават. И то не как да е, а с нечувана жестокост. След албигойския кръстоносен поход катарите не съществуват. Така че, предците на съвременните французи, поне за него период, не трябва да се дават като пример за толерантност.
Доброто чувство за хумор е отличителна черта на цивилизованите. Липсата му е характеристика на варварите. И за всички, използващи турцизми в речта ти и по слециално звъчната дума аланкоолу. Allahın kulu>алахънкулу на турски буквало означава "създание на Аллах" или както при нас е прието да се казва - чадо Божие И така, чада Божии, вие притежавате ли чувство за хумор или се определяте като варвари?
Незанайко, към кого отправяш този въпрос? Защото под теб има над сто коментара
Козлова, пък на мен ми е криво за двамата полицаи охранявали редакцията, защото те са най-истинските жертви на тероризма. Но журналистите, разбира се, канонизираха своите.
Роуан, Канонизирали е силна дума. Но да - има разлика, защото журналистите са били на прицел поради карикатурите, а двамата полицаи са по-скоро случайни жертви, което в никакъв случай не омаловажава тяхното убийство. Ако терористите бяха останали живи, щяха да бъдат съдени еднакво за всички убийства. Хората са различни и всяка смърт се приема субективно - ти плачеш ли за малкото дете, което примерно умира точно в тази минута някъде в Африка от глад? Не - но убийството на карикатуристите беше символично и по този начин символична беше и съпричастността. Още повече, че това са били познато на всички имена
Едните са знаели с какво се захващат, а другите са по заповед. Едните доброволно са избрали да бъдат мъченици, а другите по задължение и трудов договор. А съпричастността не беше символична, а истерична. И не под надслов „невинни жертви на тероризма“, под мотото „удар срещу свободата на словото“. Апелът е не към съпричастност, а към удар по националната гордост. Ефектът от лозунга е корено различен. Това, и ако може да е врява на последните публикации по темата, че двамцата отдавна са известни на полицията, както и, че французите ден преди атентата са получили информация от алжирското разузнаване, че същите тези двама се готвят за нещо, резонно поставя въпросите: Защо ги оставиха да сътворят този бардак? Кой има изгода от това? Не е ли всичко това една постановка, в която карикатуристите са само нещастни актьори? Опитвам се да не вярвам в конспиративни теории, но въпросите ми идват малко в повечко. Престъплението не е само действие, но и бездействието, довело до деянието. Франция почва да намирисва…