Признание „Атеист“

Всичко в статията е правилно и добре, освен изречението с дебели черни букви. Атеистът е човек, който не е открил нито едно доказателство за това че бог съществува и поради това не приема, че такъв съществува. Най-важното при атеиста че е достатъчно смел да се откаже от надеждата за вечен живот. Вярващият е човек, който се чувства прекалено слаб да се справя с живота сам, но пък иска да живее вечно. Изходът от двете беди е един - вярата в задгробния живот. Това е онази стока, която Всички религии, Винаги, Навсякъде са предлагали на хората. Предлагали, защото са знаели и знаят, че огромна част от хората вярват не в това, което е истина, а в това, което им се иска да бъде истина. И така ще бъде винаги. Вярно е, че при цивилизованите народи има разбиране, че хората са свободни да вярват в каквото искат. Важното е обаче самозваните платени посредници между тях и предмета на тяхната вяра да не могат да пипат по държавните работи. Демек, църквите трябва да са отделени от държавата. Това е, другото е лична работа на всеки.

Смятам,че ''атеист'' е рационална производна на осмисленото противопоставяне и отхвърляне на авраамистическите религии,а те са юдаизъм,християнство и ислям.Нещата са изначално сбъркани/или предопределени/ със ''сделката'',която Бог прави с избрания народ-евреите. Поради липса на натурален акт или документ,удостоверяващ ''сделката''сме принудени да приемаме на ВЯРА писанията в Старият завет,които са нищо друго, освен митичната история на евреите,представена като безкрайна КЪРВАВА борба за доминация и изтребления. Приватизирането на Бог и последвалите реплики/религии/задълбочават проблема и водят до безкрайни религиозни войни,които обезкървяват Европа и са в основата на заселването на Северна и Южна Америка,където отново с меч и огън/в името на Бог/ са изтребени почти до крак местните.Единствено нуждата от безплатна работна ръка ги е предпазила от пълно изтребление. Явно на никой не му е дошло на ум да се запита,защо индусите и китайците/японците и корейците/са милиарди,а европейците няколко стотин милиона. Отговорът е-там не са се противопоставяли един на друг заради страшният,отмъстителен авраамистически Бог.В земите на това божество винаги горят страшни вътрешно-изтребителни войни. Религия,която е зачената чрез СДЕЛКА е отрицание на божественото.

Ще изплагиатствам една мисъл - атеизмът е религия колкото въздържанието е секс поза. Атеизмът не е религия. Няма канон, няма празници, няма повели, не трябва да правя смешни ритуали или да изричам абсурдни заклинания като това да се моля на бога да свърши каквото вече си е намислил да свърши (да дойде твоето царство, да бъде твоята воля.....моля ти са) Не трябва зорлян да се заробвам и да се считам за нищожество, което е подвластно на прищевките на невидим небесен властелин. Като атеист не трябва да правя нищо друго освен да кажа 'не', когато някой ме пита дали вярвам в бог. Една аналогия, за да е по-ясно: теизъм - вяра в богове а-теизъм - липса на вяра в богове морален - следващ морални предписания не-морален - вършещ неща в разрез с моралните предписания а-морален - който няма отношение към морала Единствената причина да има хора, които се определят като атеисти, е за да са разграничат от тези, които вярват в богове. Ако това не беше някакъв важен въпрос, нямаше да има понятие атеизъм изобщо. Повечето хора не вярват, че има Дядо Коледа. Прагматично погледнато те са адядоколедовци. Агностиците също така не са на кантар дали да вярват или не. Може да съществуват 4 вида човеци в нарастваща степен на 'греховност': гностичен теист - знае, че има бог агностичен теист - вярва, че има бог агностичен атеист - не вярва, че има бог гностичен атеист - знае, че няма бог на практика и двата клана в огромното си болшинство са агностици. Аз съм атеист. Бих казал, че съм антитеист и на практика гностичен атеист, защото съм толкова сигурен, че няма богове, колкото съм сигурен, че няма дядо коледа или самодиви.

Хубава статия плуваща срещу политически коректния декларативно православен православен консенсус в България. Много навременно разделение между атеистите и невярващите (агностиците). Основните ми проблеми с умилителното, битово, бъбриво, патриотично християнство нападащо ни от медиите "са естетически". Ненавреме и ненамясто. Реално религиозния човек не навира в лицето на околните си вярата си и не е шумен. Крайно време е да разберем че вярата както и формите на секс е лична работа на всеки и няма защо да се фейсбуква лайква и излива с повод и без повод. Набутването на "аз съм жена майка и християнка (Цв Ризова)" е точно толкова досадно колкото и приемането на битовото християнство като основа на "БългарЩината". Истинските православни фундаменталисти (К Янакиев) или религиозни маняци (Я. Дачков) не ме дразнят въпреки че тяхната позиция се различава от моята.

П.С Вън религията от образованието политиката и лайф стайл предаванията!

“Вярващият е човек, който се чувства прекалено слаб да се справя с живота сам, но пък иска да живее вечно……” Има нещо в тази сентеция, което не пасва с опита. Може ли да се каже, че който не вярва се чувства силен, справя се с живота и не иска да живее вечно? Вярата е комбинация от надежда и фатализъм. Преди много години се запознах с един бразилец, лекар на един бразилски футболен отбор, който гостуваше в България. Той беше религиозен, без съмнение. Зададе ми въпрос, какво бих направил, ако някой мой много близък човек е безнадеждно болен и лекарите „са го отписали”. Отговорих му, че ще се примиря с това и, колкото и да ми се вижда невъзможно, ще се опитам да живея без него. „А, аз, каза ми той, до последния миг ще се надявам, че ще стане чудо. Че Бог ще му помогне да оздравее. А ако не стане така, аз вярвам, че раздялата ни е временна и аз пак ще го видя на небето!” Човек, за да се убеди, че истинската, искренна вяра в Бога, спасява човека от отчаяние и самота и му помага с достоинство да понася ударите на съдбата, трябва да се убеди от собствен опит, трябва да е вярващ! Това е както, когато се учиш да плуваш, трябва да се отпуснеш във водата и да й се довериш.

Това хубаво, янаки, но защо тогава вярващият не се надява, че на болния ще помогне самодивата Стойка или Один, или гномовете, които живеят в канализацията и ни пазят всички от зли сили? Ако ще се надяваме ей така от някъде да падне нещо, то това нещо може да е всичко което човешката фантазия може да измисли. И каква е реално ползата от това? Самозаблуда. Патерица. Нищо против патериците, но поне да са нещо реално. Аз също смятам, че всеки може да си вярва в каквото си иска, но да не ме занимава с него. Да не го натрапва на децата, да не се мисли за по-по-най-защото смята, че с него е бог и да иска всички останали да припознават този бог и да живеят по повелите му. Да не търси специално отношение, да не търси привилегии, да не се изживява като морален съдник на обществото. Ако ще по цял ден да си се моли на облаците и да си живее по какъвто иска канон, но няма да му се играе по свирката.

Има реална вреда от вярването в неверни неща. Ако вярваш, че едно раково заболяване например е причинено от циганска магия и може да бъде излекувано чрез молитви, баене и спане върху катинарчета, има реално вреда. Ако много силно вярваш, че можеш да летиш и скочиш от някъде, ще се убиеш, колкото и силно да си си внушил, че наистина можеш да летиш. Не можеш да избягаш от реалността, колкото и романтично да звучат много нейни алтернативи. Религията е зараза и от нея вредите са многобройни и много, много повече от ползите. А което е реално полза, може да бъде постигнато и без вяра във въображаем приятел.

Цитат: „Атеизъм" впрочем е дума, която лично на мен не ми харесва: атеистът е също толкова сигурен че няма Бог, колкото вярващия - че има. --- Може ли един професор да допуска елементарни логически грешки като тая? Атеизмът не може да бъде съпоставен нито на вярата, нито на религията. А предвид факта, че доказателствата за съществуване на Бог са напълно еквивалентни на доказателствата за съществуване на Батман, ако приемеш съществуването на единия, то трябва да приемеш и съществуването на другия.

Господ е решил да бъда атеист.Кой си ти да съдиш волята Му?!

Следва дълъг пост. Ако някой има намерението да го чете целия - да си сипе още кафе и да се настани удобно. Интересен въпрос поставя автора на въпроса "Вярваш ли в Бог?" - А какво точно е Бог? Този, който се е задълбочавал в тази тема достатъчно, би трябвало да е осъзнал, че каквито и да било думи не биха могли да Го опишат точно. Нещо повече - колкото повече думи, толкова повече изкривяване. В края на краищата, ако знаем какво точно е Бог, това би означавало, че сме постигнали осъзнаването на неговата същност. Ако е така - добре, а после ....? Ами ... не би трябвало да има "после". Достигнали сме съвършенството и ... това е. Мисията е изпълнена! Ама така ли е? Един Бог знае. В един от филмите на движението Цайтгайст, Максуел казва: "Не знам какво точно е Бог, но знам какво не е."Джак Фреско пък обяснява, как след като Бог създал мъжа и жената, след това веднага ги изритал от красивата градина. Погледнал пак надолу, нещо не Му харесало, та изпратил бубонна чума, дето изтрепала сума ти народ. И съвсем резонно задава въпроса: "Ма чакай бе, тоя да не е психопат?" В сума ти библейски текстове е пълно с такива от рода на: "Ако се боиш от Мене ... ще направя така, че ... не знам какво си. Ако се страхуваш от мене и слушаш какво ти казвам, ще направя така, че един ден ... не знам какво си" Аз пък се питам: Добре, Ти нали си Съвършенството, Любовта, Всемирната Хармония ... аз от това ли трябва да се страхувам? Да се страхувам от любовта .... ? За мен религията си е чиста проба бизнес. Религията се появява там, където се пръкват посредници между човека и Бога. Убеден съм, че връзката между човек и Господ трябва да е директна, а не чрез посредници. А кои са те - епископи, попове, папи, патриарси, мюфтии, равини и др.п. Какво правят те? Започват да ти обясняват, че трябва стриктно да изпълняваш "рецептите" им за постигането на божествената същност. А те включват какво? - да не переш в не знам коя си събота от еди кой си месец, в петък да не ядеш блажно, да ходиш на църква, да изпълняваш тези и тези заповеди. И само да си кривнал в страни - жална ти майка. Взети са мерки, разбира се, за откупуване на греховете /посредством индулгенциите/, иначе жив човек няма да остане, а тогава кой ще работи? Така, в един момент се стига до това, че една малка група от хора е в състояние да манипулира в своя изгода голяма група от хора. Ами това ако не е бизнес, какво е? Много често наричат будизма религия и я причисляват към другите три - юдаизма, християнството и исляма. Според мен това е неправилно. Будизмът не е религия именно поради това, че там няма посредници. Няма догми Там не се казва какво точно да правиш. Може единствено да ти покажат, но, с уговорката - аз го правя така, но ти ако намериш друг начин - ОК. По тази причина за мен будизма не е религия, а по-скоро философско учение. Завършвам с една индийска притча, която прочетох преди години в един от нашите вестници. Беше разказана от индиец, женен за българка и учител по йога на Елица и Стунджи. И така: Един ден Господ решил да се скрие от хората. Затруднил се обаче в избора на място. За това решил да се посъветва с някои от най-големите мъдреци. Единият казал: - Качи се на най-високата планина. - другите обаче възразили: - А, не. Те един ден ще се качат там. Вторият предложил: - Скрий се в най-дълбоката част на океана. - другите пак възразили: А, не. Един ден те ще изобретят подводници, управлявани дистанционо и ще Го намерят. Третият казал: - Скрий се някъде от другата страна на Луната. - другите възразили: - А, не. Един ден те ще изобретят космически апарати и ще го намерят. Не става. Тогава четвъртият от тях казал: - А бе, слушай. Я вземи и влез вътре в тях. На тия тъпанари никога няма да им дойде на ума точно там да търсят.

Великолепно,Dox! '' Я вземи и влез вътре в тях. На тия тъпанари никога няма да им дойде на ума точно там да търсят. '' Не се отказвам от собствения си коментар,който отнесе два минуса,но ако има искра/Божия/трябва да я търсим в околните и себе си.БЕЗ посредници. Коментарът ти наистина ме замисли.Полицията е създадена преди всичко заради престъпниците.Религията пък заради неверниците.Оказва се,че те са също толкова опасни. Имаше един много забавен коментар.''Вероятността да съществува Бог е равна на вероятността да съществува Батман.'' Представих си епископа/кардинала или ходжата/ на Батман за София област и...паднах от смях.

Conspirator, преди да измерим опасността на неверниците, аз бих изчакал да видим първата атеистична инквизиция. За да обсъждаш каквото и да било, трябва да имаш някакво определение за него. Какво е бог? Защо смятате, че съществува? Преди да се отговори на тия два въпроса всякакви разговори относно характера и желанията на подобна единица са смешни и безсмислени.

gullwing | 26.09.201416:01 Вярващият е човек, който се чувства прекалено слаб да се справя с живота сам, но пък иска да живее вечно. Изходът от двете беди е един - вярата в задгробния живот. Това е онази стока, която Всички религии, Винаги, Навсякъде са предлагали на хората. ------------------------------------ Da be, простия човек който работи в някакъв забутан завод и се пише за голям православен християнин точно за това си мисли за задгробния живот. А неговия колега който е атеист пък видиш ли открил,че няма Бог ... Недейте изкарва хората толкова възвишени. Хората са глуповати.

qhasper | 26.09.201416:27 Ще изплагиатствам една мисъл - атеизмът е религия колкото въздържанието е секс поза. Атеизмът не е религия. Няма канон, няма празници, няма повели, -------- Дрън дрън! Религия в широкия смисъл, може да бъдат много неща! Например религиозни фанатици може да се нарекат хардкор феновете на Стар Трек и Доктор Ху.