Вотът за президент на САЩ наближава с пълна сила, а залозите за победа и за двете партии в страната изглеждат по-високи от всякога.
На фона на пандемията от коронавирус, която отне вече над 230 хил. живота само в страната и доведе до невиждана безработица от Голямата депресия насам, както и на сериозни социални сътресения покрай протестите срещу полицейското насилие над цветнокожи, битката за това кой ще заеме Овалния кабинет в Белия дом изглежда по-важна от когато и да било в последните няколко десетилетия.
До момента вече над 70 милиона американци са дали гласа си за изборите, като това е повече от половината от общия брой на гласувалите на предишните избори през 2016 г., сочат данни на Проекта "Американски избори", цитирани от Ройтерс.
Данните показват рекорден темп на гласуване, който може да доведе до най-високата избирателна активност от над един век и свидетелства както за високия интерес към изборите, така и за желанието на избирателите да намалят риска от заразяване с коронавирус при упражняването на правото си на вот, отбелязват от Проекта.
Според професора в Университета на Флорида Майкъл Макдоналд, който е координатор на "Американски избори", избирателната активност ще бъде около 65% - най-висока от 1908 г. насам.
Специфичната избирателна система на САЩ обаче поставя нещата така, че независимо от активност и общ брой на гласовете, няколко ключови щата обикновено решават кой ще е крайният победител.
В Америка гласоподаватели реално не гласуват директно за държавен глава, а за представители в Електоралната колегия, която вече избира президента. Съответно, съобразено с броя на живеещите жители, всеки щат има различен брой делегати в Електоралната колегия (както у нас всяка област изпраща различен брой депутати в парламента). Във всички щати с изключение на два кандидатът, който спечели мнозинство от народния вот, получава подкрепата на всички делегати от щата.
В някои щати се е установила традиция, която повелява мнозинството от хората да гласуват по определен начин. Така например Ню Йорк и Калифорния от години са бастиони на Демократическата партия, докато много от щатите в Юга и в Средния Запад са "червени крепости" на Републиканците.
Затова и ключът към победа и за двете партии се крие в т.нар. "колебаещи" се щати, при които вотът не е "решен" предварително. Те са известни също като "бойно поле на изборите" или лилави щати. Така например много анализатори твърдят, че от десетилетия насам не е имало победител на изборите, който да не е спечелил в Охайо (нещо, което сега може да се случи).
Именно в тези щати кандидатите изсипват огромни бюджети за реклами и засилват предизборните си кампании.
Затова и погледите сега са обърнати натам: кои са "колебащеите се" щати тази година? Какви са настроенията в тях? И кой ще е вероятният победител в изборите?
Кои са ключовите щати, които все още се колебаят за вота?
Общо 10 са важните щати, в които битката между двамата претенденти все още се води и които ще имат решаващо значение за определяне на крайния победител. Това са Айова, Аризона, Джорджия, Мичиган, Охайо, Пенсилвания, Северна Каролина, Тексас, Уисконсин и Флорида.
Айова (6 делегати в Електоралната колегия)
През 2016 г. в Айова Тръмп категорично победи опонентката си Хилари Клинтън с разлика от 10 процентни пункта, като това беше най-лошото представяне на демократ в изборите от 1980 г. насам. Проучванията до момента показват, че този категоричен сценарий няма да се повтори, като разликата между двамата кандидати е доста малка (около 1%), при това в полза на Джо Байдън.
Една от причините за това е фактът, че подетата търговска война с Китай и влошените отношения с Бразилия - част от външната политика на Тръмп - сериозно засегнаха местните производители на етанол. Същевременно с това коронавирусът и икономическите последици от него също удариха щата.
Аризона (11 делегати)
Щатът гласува за републиканците във всички президентски избори от Гражданската война насам без два. И все пак шансовете за победа на Тръмп намаляха стабилно, след като някои избиратели решиха да предпочетат да дадат подкрепата си за кандидати на по-малки партии.
Една от причините за това е острият му сблъсък с дългогодишният републикански сенатор от щата - Джон Маккейн, починал през 2018 г. Тръмп намекваше, че Маккейн, който е ветеран от войната във Виетнам, е бил лош войник, щом се е оставил да бъде пленен - изказване, с което вбеси доста републиканци.
Президентът обаче се радва на подкрепата на острите противници на нелегалната имиграция, които гласуваха за плановете му за стена по границата с Мексико.
Шансовете на Байдън тук са да търси подкрепата на младите латиноси в по-големите градове на щата, които донесоха победата на сенатор Кирстен Синема в междинните изборите през 2018 г. В момента социологическите проучвания показват преднина за Байдън от между 1,5% и 3%.
Джорджия (16 делегати)
Джорджия е била червен щат през последните 6 вота и доскоро се смяташе за твърд републикански бастион. Сега демократите намаляват разликата, която в момента според всички проучвания е по-малко от 1%.
От полза на Демократите е фактът, че ръстът в населението на щата е един от най-големите за цялата страна и се съсредоточава най-вече около Атланта - един от сините центрове в щата. Джо Байдън разчита на голямата чернокожа общност там, както и на избирателите от градовете, традиционно гласуващи за демократите.
Очертава се решаващи да са гласовете на белите жени от заможните предградия, чиято подкрепа може да се наклони и в двете посоки.
Мичиган (16 делегати)
На миналите избори Тръмп успя с минимална разлика да вземе щата, макар мнозина да очакваха Хилари Клинтън да победи лесно тук. Причина за победата му тогава беше фактът, че той успя да привлече голяма част от обикновените работници, разочаровани от упадъка на индустрията в градовете и най-вече Детройт.
Сега ситуацията е по-сложна, тъй като много хора загубиха работните си места около кризата с коронавируса и това може да измъкне тази подкрепа от ръцете му.
Демократите в Мичиган разчитат на гласовете на белите избиратели от предградията, на чернокожите и на работниците, членуващи в профсъюзи.
Сега Джо Байдън може да се опре и на подкрепата на популярната губернаторка на щата Гретчен Уитмър, която е яростен критик на Тръмп, а наскоро попадна в световните медии покрай неуспешния план на крайнодесни милиции да я отвлекат. Това даде още повече сила на синия вот в Мичиган и дава тласък на Байдън за победа тук, като очакванията са, че той ще вземе около 58% от гласовете в щата.
Охайо (18 делегати)
Щатът е възприеман като умалена снимка на САЩ заради разнообразния си демографски облик и мнозина го възприемат като "решаващ" за крайния резултат от националните избори. Никой републиканец никога не е печелил Белия дом, без да е спечелил Охайо. Републиканците спечелиха 80 от общо 88 окръга в щата през 2016 г., така че на демократите няма да им е лесно.
Въпреки това минималната разлика между двамата кандидати според социологическите проучвания (която е в полза на Тръмп за момента) може да бъде стопена по време на самия вот.
Ако иска да успее, Байдън ще трябва да впрегне всичките си сили да привлече към себе си както разочарованите демократи, така и отдръпналите се надясно центристи. За това може да му помогне фактът, че Доналд Тръмп не успя да изпълни (поне не изцяло) обещанията да възстанови достатъчно работни места, а кризата сега само задълбочи проблема.
Пенсилвания (20 делегати)
Демократите контролираха щата още откакто Бил Клинтън го взе на изборите през 1992 г., но през 2016 г. партията го загуби в полза на Тръмп с 44 000 гласа разлика от над 6 млн. гласували. И макар големите градове като Филаделфия и Питсбърг да останаха с демократите, той взе общо 56 от 67 окръга в щата.
Сега Джо Байдън ще има шанс да отвоюва щата обратно за Демократите, като той разчита, че ще убеди по-възрастните хора и работниците от профсъюзите да го подкрепят, след като не го направиха за Хилари Клинтън през 2016 г.
В момента според сондажите Тръмп изостава с 3,6% от опонента си. Той ще може да разчита най-вече на белите хора в малките населени места и да ограничи загубите си сред цветнокожите. В щата президентът обещава "фантастичен" скок на икономиката, ако бъде преизбран.
Северна Каролина (15 делегати)
За Тръмп победата тук е задължителна, ако иска да има поне някакъв шанс за втори мандат. Тук той може да разчита на белите жителите на малките населени места, както и на силните евангелистки общности, чиято подкрепа бе решаваща за победата му през 2016 г.
От полза на сегашния президент е и фактът, че от 2008 г. насам щатът гласува повече за републиканците, отколкото за демократите.
От своя страна, Байдън ще разчита на подкрепата на афроамериканците и младите хора от градовете, ако иска победа тук. В момента сондажите показват, че той води, но преднината му е доста крехка - около 1%, така че всичко ще се реши на 3 ноември.
Тексас (38 делегати)
Дори самото поставяне на Тексас като колебаещ се щат е знак за проблемите на кампанията на Тръмп на тези избори. От президентството на Линдън Джонсън насам републиканците имат сериозно влияние в Тексас, а от 1980 г. насам щатът подкрепя винаги кандидата на републиканците, независимо кой е той.
Но Тексас се променя, като по-високата избирателна активност сред испаноговорящите избиратели става очевидна по време на последните избори. Щатът също има една от най-големите концентрации на афро-американци, като увеличаването на избирателната активност сред тези общности ще е от решаващо значение за каузата на демократите.
Същевременно резултатите на Тръмп според проучванията показват спад в подкрепата сред завършилите колеж бели избиратели, като тази демографска група продължава да нараства с преместването на все повече хора в щата. Въпреки това към момента той все още води в проучванията с около 3%.
Уисконсин (10 делегати)
През 2016 г. Хилари Клинтън загуби с малка разлика от Тръмп в този щат, наричан "млекарницата" на Америка. Една от причините за това беше нейната стратегическа грешка така и да не го включи в картата на събитията си от кампанията. По принцип обаче Уисконсин е силно син щат, който освен в случая с Тръмп е дал още само една победа за републиканците в последните 40 години - при изборите от 1984 г., когато печели Рейгън.
В момента Джо Байдън се радва на стабилна подкрепа и в проучванията води с преднина от над 8%. Една от причините за това са и продължаващите протести срещу полицейското насилие, които на места прераснаха в сблъсъци. При тях загинаха още двама души, бетонирайки с това острата неприязън към Тръмп.
Все пак Байдън не трябва да подценява ситуацията, тъй като мнозина от избирателите в щата предпочитат по-прогресивен кандидат на демократите и те трябва да бъдат убедени, че той ще защитава достатъчно силно интересите им.
Флорида (29 делегати)
Флорида - щат на странни хора и алигатори, който през годините се колебае в подкрепата си между двете партии. От 1992 г. насам кандидатът, който печели Флорида, впоследствие печели и изборите в национален план, като през 2000 г. именно Слънчевият щат е мястото, което носи победата за Джордж Буш срещу Ал Гор с 500 гласа разлика между двамата.
През 2016 г. Тръмп спечели с крехка преднина тук като ключова за това се оказа подкрепата на по-възрастните избиратели и на кубинската общност, които по принцип гласуват за по-консервативни кандидати. Сега обаче възрастните избиратели са най-тежко засегната група от коронавируса и реакцията на Тръмп спрямо пандемията може да не им допадне особено.
Според проучванията в момента Джо Байдън води с преднина от около 2%, като той се надява да привлече за каузата си младите хора от градовете, в това число представителите на латино общностите, за които имиграцията е важна тема.
Каква обаче е общата картина?
Според повечето проучвания към момента Джо Байдън има доста по-големи шансове за победа от сегашния президент. При нужни за победа 270 делегата в Електоралната колегия предварителните прогнози показват, че той се очаква да вземе над 350.
Повечето прогнозни резултати сочат победа за Байдън, дори и той да загуби важни щати като Флорида, Тексас, Джорджия, Охайо и Северна Каролина, което говори за очаквания за една доста категорична победа за демократите на тези избори.
