Когато попитах една колежка какво би направила, ако види приятеля си с друга, получих незабавен, възмутен и доста емоционален отговор: „Лелее, направо ще го убия!" Че защо, попитах аз. „Ама как бе... аз...", изпуфтя колежката и така се ядоса, че отиде да пуши без дори да си довърши фразата.
Попитах и един приятел какво би направил, ако жена му му изневери. Той почти подскочи, а добрите нрави не позволяват да цитирам последвалата му вербална реакция.
Аз пък не разбирам изневярата. Не я разбирам и това е. Ами помислете сами, ама не емоционално и първосигнално, а логично, трезво и отговорно.
Първо, какво представлява изневярата? Нещо банално: имаме двама души, обвързани един с друг - чрез брак, съвместен живот, годеж или някакъв друг вид обет. И изведнъж той - или тя - кръшва/преспива с друга - или друг. Може да е еднократно, многократно или постоянно.
Следва лична - семейна - драма: ох и ах, клетви, ред сълзи, ред сополи, обвинения, че и бой в по-нецивилизованите случаи. Отношенията на двамата са разклатени задълго или завинаги, стига се до раздяла, развод, че и до по-страшни неща в отделни случаи. Но защо?!
Да поразсъждаваме логично. Хайде да е от мъжка гледна точка, че като на мъж тя ми е по-лесна. Иначе заменете „мъж" с „жена" и ще е все същото, няма никаква разлика.
Значи жена ми е правила секс с някого. Е, и какво?
Имала е възможност, не е устояла или много е искала - и защо да не го направи? Ако е за веднъж, то, извинете вулгарния ми мъжки поглед, ама първо, оная й работа не е за еднократна употреба, няма да се протрие или изхаби.
Второ, сексът е физическа и психическа потребност - всички я имаме. А има и такова нещо като сексуално любопитство, казват психолозите. Подтискането на естествени потребности и желания не води към нищо добро нито във физически, нито в психически план. А аз обичам тази жена и искам тя да се чувства добре. И себе си също обичам и не виждам защо и аз да не се чувствам добре, ако аз изпадна в подобна ситуация.
Освен това, някак си съм убеден, че жена ми също ме обича и дори да е преспала веднъж с друг, тя пак ще се върне при мен. Сексът е просто секс, а любовта, приятелството и партньорството са друго нещо. За по-младите и по-неопитните - сексът е 5 (не се хващайте за цифрата) минути, докато другите споменати отношения се градят цял живот.
Нещата не са много по-различни, ако жена ми има продължителна връзка с друг или сравнително редовничко „изневерява" (пак тази дума)
В живота на всеки човек има много и различни етапи. В някои от тях отново намираме някого, който неудържимо ни привлича. Или търсим нещо друго, ново или различно.
Криза на средната възраст, на 30-те, презареждане... както искате го наречете. Но това съвсем не винаги е основание да захвърлим целия си досегашен живот ей така в рисайкъл бина на реалността заради нещо мимолетно или поне временно, което скоро ще си иде. Рационалният човек просто ще даде достатъчно време на партньора си да изживее онова, с което се е сблъскал.
След това, разбира се, може да стане ясно, че партньорът му действително иска да започне нов живот (не можеш да да спреш това, ако се стигне дотам). Но по-често партньорът ти, ако наистина те обича, ще се върне пак при теб и връзката ви ще стане още по-дълбока.
Различно е обаче, ако жена ти просто системно кръшка. В такъв случай, трябва да си признаеш, че просто си се оженил за... кучка, да използваме тази по-обществено приемлива дума
Е като си спал като си я избирал или си мислил само с долната си глава, кой ти е виновен? Никой, най-малко пък тя, че да стигате до разправии. Като не ти отърва - ставаш, взимаш си шапката и не се връщаш повече. На един истински мъж не му отива да хленчи, да налита на бой или да участва в ежедневни семейни скандали. Пък и защо да го прави? Разделени? Дори и в тази ситуация можеш да се поздравиш с „честито, сега всички жени на света са отново твои".
В живота обаче всичко това рядко се случва. Далеч по-чест е първият сценарий - с бой, разправии, скандали и развод. Отново - но защо?!
Ако се карате, дебнете, шамаросвате, отмъщавате, то връзката ви, онова най-хубаво, което е помежду ви, ще си иде. И като се разделите/разведете - какво? Ще имаме двама души, които са се обичали и може би още щяха да са заедно, ако можеха да преодолеят - с извинение - възпалената си гордост и егоизъм.
Да, чувам воя на тълпата скандализирани гласове срещу написаното дотук. Чувам и един по-рационален глас, който казва: „Добре бе, пич, може и да си суперправ и логичен, ама ти изобщо наясно ли си, че в тези отношения говорим за чувства и емоции, не за разум и логика. А чувствата и емоциите не са рационални. Или те боли, или не, или ревнуваш, или не (ако въобще е възможно да не се ревнува). Какви тогава ни ги разправяш ти на нас?"
Да, така е. Но чувствата и емоциите доста лесно се поддават на анализ и също имат своя логика. Която, след като я осъзнаеш, понякога е доста красноречива. Ами да опитаме.
Ясно, боли те. Ревнуваш.
Ревността обаче не е нищо повече от свръхвъзпалено его - смяташ, че са ти взели нещо, което си е твое. Може и така да е. Но най-вероятно си в огромна грешка.
Първо, можеш да притежаваш предмети, дори някои живи същества като рибки, и дори някои съзнателни и разумни, като куче например. Но не можеш да притежаваш човешко същество. Никой не е абсолютно "твой" - хората „се притежават" сами себе си, а не един друг. Това се казва „свободна воля". Другото се нарича робство. А да се тръшкаш, че си загубил - при това за малко - нещо, което никога не би могло да бъде твое... ами, не го разбирам.
Второ, точно понеже не е твое, това друго човешко същество не е и на никой друг. В общия случай никой не го е откраднал от тебе, не го е принудил или насилил да направи нещо, което то не иска. В тези неща участват двама и всеки от тях има свободна воля. За какво тогава се тръшкаш - че те е зарязала?! Ами зарежи я и ти, щом така разбираш нещата, пък и нямаш много други опции - насила хубост не става. Но да се тръшкаш, да страдаш... не, това наистина е тъпо.
Ревността и чувството за собственост са проява най-вече на вътрешната несигурност на индивида. И на неуравновесеност. И на липса на емоционална интелигентност. Взе да става страшно, нали? Но е съвсем банално, логично и обяснимо. Когато не можеш да намериш в себе си смисъл да живееш, ти го търсиш в някой друг. Но колкото си по-несигурен в себе си, толкова повече те глождят съмнения и ревност в другия. Толкова по-тежко изживяваш тази негова... „изневяра", както я наричат.
А има ли изобщо друг начин да реагираш на нещо такова? Има и той е открит отдавна. Още древните мъдреци са казали: "Ако обичаш някого, пусни го да бъде свободен. Ако наистина те обича, той ще се върне при тебе. А ако не се върне, значи никога не е бил наистина твой". Кратко, просто и ясно. Мъдро и практично.
„Изневяра"? Извинете ме, но аз не разбирам какво е това...
ПС. Авторът моли да не го налазват тълпи жени, възхитени от либералните му възгледи. Е, ако има някоя милионерка, винаги ще направим компромис... Ние да не сме по-глупави от жените, я!
с риск да прозвучи цинично, как би се почувствал някой хвърлящ се разнежено да целува любимата си, ако усети или разбере, че тя преди минути е правила френска любов на друг... поради някакви основателни емоционални причини... или наобратно, те нещата в тази област са си огледални общо взето...
Подкрепям автора. Ако обичаш един човек - дай му свободата! Желанието за притежание убива чувствата. Наличието на емоции към даден индивид не означава поробването му. Поставяне в клетка или буркан за радост на очите и наслада на душата. Когато партньора в живота, а трябва да говорим именно за партьор, за човек с който можеш да преминеш през всяка житейска ситуация, е отговорен, мимолетното увлечение не може да наруши връзката. Коректният партньор ще бъде достатъчно дискретен за да не промени емоционалният ти баланс. А който търси "бройки", не може да бъде приет за партньор, той е играч - безотговорен и нагъл. И тогава да се говори за връзка е ненормално.
Това все едно че аз съм го писал. Поздравления! Бих добавил само едно: инстинктът за "притежаване" на партньора е точно това – ИНСТИНКТ. Нещо на пещерно-подсъзнателно ниво; нещо, останало от времената, когато подобно притежаване (без кавички) е било съществено условие, за да може да се осъществи продължаването на рода. Има разни инстинкти, Примерно, този за самосъхранение е полезен (поне в повечето случаи). Размножителният също е ОК. Инстинктивното примигване, преглъщане и т.н. си имат някакви физиологични функции. "Притежателният" обаче (особено когато обектът е друго човешко същество) отдавна вече е в разрез с ценностите на разума. Изключително тъпо е човек да е дораснал интелектуално и социално, за да издигне свободата и свободната воля в ранг на висши ценности, а същевременно на индивидуално ниво да ги потъпква – и то поради идиотския факт, че "нещо вътре в него" не ще да се раздели с някакъв остатък от животинското му минало. Както сме се научили да разговаряме с думи, а не с междуметия, и да ядем с вилица и нож, а не с ръце и зъби, така ще се научим и да не ревнуваме. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото покрай "изневярата" драгият хомо сапиенс продължава да прави толкова глупости, че е страховито дори само да си помислиш какви са последиците, сумирани в глобален мащаб. При това не говоря само за пребиваните с камъни жени. А за онези, които не щат да се променят (и особено онези, който не си дават "очарованието" на ревността и са убедени, че тя ги прави по-възвишени някак) – има много свободни пещери по света, моля, да се нанасят. Лично аз няма да им преча, напротив, с облекчение ще им помогна да си опаковат багажа и да изчезнат от средата, която аз обитавам.
Добре че има такива либерални мъже. Само да не забравяте да зареждате чантичките на жените или приятелките си с презервативи, че болести има, пък и дете може да ви се роди неочаквано. Пробвайте и да черпите тъпкачите, все пак ви помагат в тежката задача по задоволяване на партньорката ви.
Хареса ми статията логична и подредена, но все пак има изключителен пропуск според мен. Има една поговорка отнасяйсе с хората така както искаш да се отнасят с теб. Ситуация от мъжка гледна точка заменете с жена и същото. Тя ти кръшка. По някакво стечение на обстоятелствата ти имаш подозрения (трябва да си и бати тапира да нямаш). Тъй като всеки уважаващ себе си мъж питаш имаш връзка с друг. – Не, как може да си помислиш такова нещо? - Правиш ли секс с друг? - Не, ти мен курва ли ме наричаш? След този кратък и ясен разговор ти си казваш толкова неща сме преживели сигурно се заблуждавам. Обесняваш какво те притеснява извиняваш се получаваш секс за това че си показал че си чувствителен и живота продължава. Но малко по късно ти разбираш и то не от кой да е а от твойте собствени очи. И се почва ама не си отивай това беше само закачка, просто секс и така нататък. Неразбирането че не секса а лъжата е опорочила отношенията ви и то не просто това, а и факта че дажа другата "закачка" е стигнала до такъв етап че да е достъпна за очите ти - защо това липсва драги ми авторе. Нима отношенията не са двупосочна улица? Нима трябва да лъжеш и да се криеш и после да казваш че не е изневяра? Не драги мой, ако човека който е обещал да е с теб те лъже да си с него е предателство към самия теб. Но да представя вариант в който нещата са положителни. - Искам да се виждам с други хора не съм сигурна дали да съм с теб е най-правилния избор! Оставаш като потресен и много те боли, но стискаш зъби и казваш добре. Отиваш напиваш се с приятели и се събуждаш в изтрезвителното или в леглото на жена която и на години и на килограми гони 100. След време тя се иска да е отново с теб. Добре, ако искаш ако не пак добре за теб. Сега няма лъжи, няма криене и има човек до теб който наистина си заслужава.
ще ме прощавате, ама тая статия е велика глупост...
Харесва ми статията.Напомня ми картини от моя живот.Като всеки и аз бях жертва на изневяра.Не очаквах,че тогава ще бъда толкова ранен.Но благодарение на съвета на баща ми преживех тази криза.Беше от втория ми брак.Имах три деца и гепих съпругата с девствен 17 годишен младеж.В този момент женами беше на 27 години.Не можех да си обясня причината да търси секс от девствен младеж.Питам баща си по телефона какво да правя.Отговор нищо щом имаш три деца трябва да преглътнеш неприятната ситуация.Заради некакаъв мухльо нема да оставиш децата ти на произвола на съдбата.За тази изневяра реших и аз да изневеря с проститутки в Манхатан на 42 та улица беше пълно с такива.Абе с 12 се е бах в продалжение на неколко месеца като си мислех,че ще ми мине болката.Но не ми минава лесно.Почнах да гледам редовно порно филми и така психиката ми се пречупи.Разбрах,че това е нещо нормално в живота на всеки човек.Но не се бех отказал от отмъщение.Щом децата ми станаха пълнолетни се раведох.През 1992 посетих България и там улових една българка.Отидохме в консулата и моментално и дадоха виза за Америка.Пратих и билет и след една седмица беше при мен.След това сключихме брак за да може да остане за постояно при мен.Този брак ми беше най интересния от всички до този момент.Най интересно беше секса.С кумицата беше първия групов секс с нея и съпругата ми.Наистина интересно за мен а и за тех можеби.След това пак секс с неколко неини приятелки.Чуствах се най щастливия през живота си.Съмнявах се само,че тази свобода има некаква цел от неина страна.Искаше да се измъкне от мен легално.С надежда да се влюба в друга и така тя да получи свободата си.За да може да изкарва пари като проститутка и да праща на майка си.Абе шило в торба не може да се крие за дълго.Дойде ни на гости тъщата.Малко подла ми се виде и реших на камерата на която си правхме порно филмчета с неините приятелки да използвам камерата.Отивах на работа и оставях камерата да работи и записва.Те изобщо не знаеха.След това преслушвах разговорите.Най интересните неща беха.1 да отидеме до некои бар и да уловиме нещо за е..бане и да изкараме пари.Сапругата ми и отговара.Много е рисковано защото може да ни следи.2 Да ме отрови и така с това наследство ще живее кат милионерка в Бг.Отговор.Много е рисковано защото ще ме хванат.Гледам по телевизията как умрел го изваждат от гроба и спесиална лаборатория открива,че е бил отровен с антифриз за кола с оранджус.Не издържах и им пуснах записите.Тъщата се съблече гола и излезна на улицата.Да се прави на ненормална за да не я арестуват за опит за убиство.Натоварих ги на самолета и обратно за Бг.Следващата съпруга номер 4 беше рускиня от Бруклин.Но за разлика от предишната много ревнива.Дори ревнува ако гледам порно.
Типичен изчерпан и кух човечец. 20 абзаца доказателства, че чувствата били признак на липса на емоционална интелигентност. Щом си толкова либерален пън, да гледаш на секса като на нещо банално и практично, не виждам какво те спира като си женен леко да се контролираш. Държиш на "ценните" си отношения вкъщи, а предлагаш половинката да се ампутира от чувства/его, за да можеш ти да ебеш свободно и спокойно. Схващаш ли ся кое е егоизъм и кое не. И кое те прави щастлив и кое не. Твоите звездни 5 мин. изневяра дето нищо не значат от какво са провокирани изобщо? Нещо важно като неегоистично да покажеш на различни хора кво можеш в леглото? Опашки от желаещи... После се прибираш вкъщи, секса е по-изпипан и внезапно ТОЧНО ТЕЗИ "градени" отношения не са банални. Ами не, също толкова банални са и напълно отговарят на снимката с маймуната, независимо какво си си самовнушил.
винаги ме шашка колко огромни разлики има между хората: тези, които се интересуват само от себе си, и само себе си зачитат, и колко по-интересен, пъстър и щастлив е света, ако го погледнеш от гледна точка на другия вид - на човека, който цени уникалността на другия и се отнася към него с уважение; сякаш има два съвсем отделни човешки вида, даже се чудя как изобщо успяват да съществуват паралелно, и почти без да взаимодействат;
@post deluvian така е. Не е проблем да се съобразяваш с различията, стига те да не засягат и твоята уникалност все пак. За съжаление, точно този типаж обикновено се сдира да проповядва техния мироглед за най-естествен и грешиш, ако мислиш, че това не оказва влияние, огледай се само. Иначе с такива пичови мога и имам приятелство. За другото - всяка жаба да си знае гьолчето.
империал, не възнамерявам да ви местя в друг гьол, каквото и да разбирате под гьол; и не мисля, че проповядват, мисля че от тяхна гледна точка е нещо като темпериране на пиано, или настройване на цигулка - не може да се извлече максимума на съответния инструмент, ако не се настрои предварително; уф, прекалено абстрактно се изразявам, но вероятно ме разбрахте;
всеки с максимумите си
"Нещата не са много по-различни, ако жена ми има продължителна връзка с друг или сравнително редовничко „изневерява" " "Различно е обаче, ако жена ти просто системно кръшка. В такъв случай, трябва да си признаеш, че просто си се оженил за... кучка" ........................... Съжалявам много, обаче май сам си противоречиш. Изясни си първо, кучка ли е не е ли, а после сядай да пишеш статии. Така някак си несериозно ми изглежда.
няма как изневярата да не е лошо нещо, за която и да е от дветге страни. ;) веднага давам примерче: когато сте свежи влюбени, иска ли ви се да спите и с други? пич, когато жена ти още те боготвори, когато те иска непрестанно, и най0важния момент - когато си и напълно достатъчен, дали иска да спи със сульо и пульо? ;) когато спреш да я вълнуваш, започва да се оглежда за ново. има вероятност дори и да ти бие шута в процеса. ако това за теб не е тревожно, тъжно и доста притеснително (че човекът до теб вече не те желае така и не си му достатъчен, а може би никога не си бил?) - какво е тогава? викаш, да поразсъждаваме логически. ако помислиш малко повече, а не изреждаш същите простотии като в миналогодишната си "статия", щеше да разбереш, че нещата за теб не са никак розови, след като половинката ти кръшка. цяла година пък да не можеш да изведеш 3-4 елементарни истини.
Една жена разправя на приятелката си: - А пък на мен мъжът ми веднъж ми каза, че ако му изневеря ще се самоубие. . . От тогава нищо не му разказвам, и вече поне десетина пъти съм му спасила живота.