60 години по-късно Италия пропусна да се класира за Световно първенство за втори път в историята си, когато воденият от Джампиеро Вентура отбор се провали в баражите срещу Швеция и не спечели виза за световните финали в Русия.
Съвсем очаквано италианската федерация уволни Вентура. Дори провалите на „Скуадра адзура” в ЮАР и Бразилия не алармираха италианските футболни управници, че се задава буря и тежко корабокрушение и предстоят трудни дни за италианския национален отбор.
Защо се стигна до такова сериозно пропадане на Италия едва 12 години след световната титла в Германия? Голяма част от стадионите и тренировъчните бази на Ботуша са стари и неотговарящи на съвременните тенденции. На големи младежки форуми бяха постигнати много добри резултати – второ място и полуфинал на европейски финали през 2013 и 2017 година и трето място на световно първенство през 2017 година, но тези успехи не се прехвърлиха в мъжкия национален отбор.
Изглежда проблемът в Италия е при налагането на играчи в тинейджърска възраст във водещите отбори. Предпочитаната практиката сред големите тимовете от Апенините е да отдават под наем най-добрите си младежи. Сериозен проблем за младите италиански футболисти се оказва и все по-големият процент на легионери в Серия А. Калчото е на второ място от водещите първенства по картотекирани чужденци, повече от половината играчи – 57%, като отстъпва по този показател само на Англия (68%). Дори в българската Първа лига картотекираните чужденци са по-малко. Даже доста по-малко – 34%.
Проблемът с многото чужденци в Италия не е само в мъжкия футбол, а и в юношеския. Големият специалист Ариго Саки изрази мнение, че не е редно да се привличат чужди състезатели в местните футболни школи. „Докато наблюдавах юношеския турнир във Виареджо забелязах ужасяваща тенденция. В отборите има прекалено много тъмнокожи футболисти. Не е нормално в отборите да има по 15 чужденци. Така се вреди на италианския футбол и той губи идентичността си“, заяви Саки.
Задачата да върне блясъка и победите на разколебаната и изгубила престижа си Скуадра адзура се падна на Роберто Манчини.
Дебютът на Роберто като старши-треньор на Италия беше в приятелски мач срещу Саудитска Арабия, спечелен с минималното 2:1. Официално Манчини дебютира в мач от новия турнир Лига на нациите срещу Полша. Гол от дузпа на Жоржиньо в края спаси Италия от болезнена домакинска загуба. Последва поражение с 0:1 след много бледо представяне срещу актуалния европейски шампион Португалия. В контролен мач в Дженоа срещу Украйна Италия отново не впечатли и благодарение на намесите на Джанлуиджи Донарума успя да спаси ремито.
В пети пореден домакински мач, четирикратният световен шампион не успя да постигне победа и с това беше изравнен 95-годишен антирекорд от периода 1923 – 1925 година.
По всяка вероятност Манчини ще използва четирите мача от турнира за Лигата на нациите като приятелски срещи и ще се стреми да избистри най-точния титулярен състав за началото на европейските квалификации. В тези срещи ще се експериментира с титулярния състав и ще търси използването на по-широк кръг от състезатели. Схемата, на която се е спрял бившият футболист на Сампдория и Лацио, е 4-3-3. Попитан от италиански журналист, дали не би пробвал 4-2-3-1, селекционерът отговори, че е забравил този вид схема на игра.
Големите мачове за Италия ще започнат с евроквалификациите, където нито един двубой няма да бъде подценяван. За отбори от Група А на Лигата на нациите е много по-лесно да се класират за Европейско първенство чрез квалификациите, където ще се изправят срещу съперници от втора, трета, четвърта, пета и шеста урна, отколкото да водят битка срещу тимове само и единствено от първа урна. Това изглежда го е прозрял и Манчини и отборът играе някак си лениво и незаинтересовано в мачовете от новия турнир на УЕФА.
В приятелския мач срещу Украйна средната възраст на стартовия състав на Италия беше 25,5 години. Като единствените футболисти преминали границата от 30 години бяха Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи. Италианският отбор не е застаряващ и има добра основа за следващите три-четири години.
По-специален е случаят с Марио Балотели. Нападателят ту е викан в националия, ту не е. Ако играчът на Ница е във форма и не прави щуротии, той е способен на феноменални неща в нападение, да бъде италианския Мбапе. Но Балотели е ексцентричен, шантав и непредвидим, човек на настроения, винаги предизвикващ дискусии. Никой не знае какво ще направи след ден или седмица, камо ли в каква форма ще бъде в периода юни-юли 2020 година. Марио може да бъде много полезен на Манчини по време на квалификациите и на финалите, но само и единствено ако е във форма, спазва дисциплина и постави отбора над собственото си его.
Тази Италия може и да няма класата и таланта на Испания, Белгия и Франция, няма супер звезди, но положението не е безнадеждно. Световното първенство в Русия показа, че успешните отбори действаха отборно с епизодични избухвания на Де Бройне, Азар, Мбапе, Роналдо, Черишев. Колективната игра измести индивидуализма. Тази Италия напомня на английския национален отбор от преди Световното в Русия. Английската преса ги нарече „отбор от аутсайдери”, очакваща поредния провал на голям форум. Английските национали натриха носовете на журналистите и при по- разумно изиграно второ полувреме в полуфинала можеха да спорят за златната купа в Москва.
Манчини и екипът му трябва да измислят стратегията и стила на игра, който да практикува националният отбор. Нужна е тактика, тактика, тактика, дисциплина, тактика, тактика, тактика, дисциплина и пак тактика, много тактика и стратегия, за да може Италия да се завърне сред големите. А за да бъде Скуадра адзура отново сред големите, цел номер 1 е класиране за Евро 2020. Ако този отбор на Италия пропусне да се класира чрез квалификациите, то крушението би било зловещо.
В момента Италия е невидимият фаворит. Със спечелването на квота за турнира, отборът на Манчини бързо би се превърнал в скрития фаворит на специалисти и анализатори. Италия е най-силна, когато я считат за слаба и безопасна, а победите в квалификациите биха вдъхнали увереност и апетит за нещо голямо, сериозно и запомнящо се, едно щуро европейско приключение през лятото на 2020 година с финална дестинация Лондон.
