През септември има два национални празника, които много българи, живели преди - а и след - 10 ноември, често бъркат. Това са 6 септември - Съединението на България и 22 септември - обявяването на независимостта на България.
Хората се радват на двата почивни дни в повече, а националистите ги използват, за да дръпнат някоя и друга реч за Велика България (макар да не я наричат с това политически некоректно към днешна дата име), която се простирала на три морета.
Българите сме нихилисти, така че принципно уж няма лошо - нека има малко национализъм за компенсация. Ако е умерен, той дори ще свърши работата на патриотизма, който също е странно поизкривен у нас.
Аз обаче никога не бих умрял за България.
Това убеждение не ми е от вчера. Винаги съм чувствал нещата по този начин. Причини много, но ако ги обобщим, ще се разделят на две големи групи - субективни и обективни.
Субективно погледнато
Вземете само последния работен ден от миналата седмица. И вижте новините в него:
- шумно обявената от икономическото министерство и подкрепена от премиера писта за „Формула 1" се оказа пълна химера - министерството говори абсолютни глупости, а „инвеститорът" от Абу Даби се хвана за главата, никога не се бил сблъсквал с подобен непрофесионализъм и не само няма да инвестира в България, но и ще предупреди всичките си партньори да не инвестират у нас;
- полицейското насилие над семейство Мустафови в Кърджали се оказа законно - грешка има, бити има, насилие - няма според инспектората на МВР и вътрешния министър, полицаите обаче наказани, защото не написали протокол;
- някой очевидно се е облажил от кампанията „Българската Коледа" под егидата на президента - купен е скъп уред, но не за лечение специално на деца, от измислена фирма, без обществена поръчка, а и повечето милиони, събрани с доброволни дарения на гражданите - за лечение на деца! - така и не са използвани за нищо.
Е как да обичаш тази България?! Или да умреш за нея? Не, от тази България ти се иска да избягаш, ако може накрай света - и много наши сънародници така и направиха през последните 20 години.
Тези доводи обаче са субективни, защото е лесно да им се възрази.
Първо, нека да правим разлика между държавата България и Родината България. Едното е нещо, което много българи мразят от сърце, а другото е нещо, което същите тези хора дори изписват с главна буква, защото се чувстват кръвно свързани с него. И са прави. Двете не са идентични. Но са свързани...
Второ, корупция, некадърност и даже полицейско насилие има и другаде по света. И лесно ще намерим държави, в които са даже повече, отколкото България. Така че... изводът е ясен.
Обективно погледнато
Национализмът обаче изисква от нас априори да обичаме България, като във вица - може да е гъз, ама е родина. В което няма никаква логика. Човек обича нещо, защото е хубаво, а не „защото така трябва".
Национализмът изисква от нас и да умрем за България, ако се наложи. Например ако ни нападне враг. Това обаче е една много спорна постановка днес.
Ясно, в миналото идва врагът - например турците - избива българската армия, опожарява градове и села, изнасилва жени, налага чужда нам религия и непосилни данъци, заграбва и експлоатира природните богатства... Но днес?
Днес нещата малко са се променили. Тоест - много. Турция (или който и да е от нашите съседи) вече не ни е враг. Даже сме съюзници в НАТО, провеждаме и съвместни военни учения. Не мога изобщо да си представя защо би й било на Турция да напада България?! А и как точно това може да стане - в НАТО?!
От друга страна, турците... вече са тук. Нямам предвид нашите сънародници от турски етнос, а турците от Турция. В България има турски банки, турски предприятия, турски хотели - какво ли не...
И не само турски - има и гръцки, и сръбски, и румънски, и руски, и американски, и европейски, и израелски, и арабски... всякакви предприятия. Но никой никого не убива, насилва и прочие.
Напротив - и двете страни имат изгода. Чуждите инвеститори печелят - на българския пазар. България пък получава инвестиции, които нашата малка и не особено развита държава иначе няма откъде да вземе, а българите получават работа.
Глобалната икономика до голяма степен направи войните излишни - ако искаш нещо, просто можеш да го купиш. И вълкът сит, и агнето цяло.
В тази среда обаче идеята за национализма като държавна идеология постепенно отмира.
Национализъм? Хора, събудете се, огледайте се коя година сме и къде се намираме!
България е член на ЕС, респективно се е от казала от част от суверенитета и държавността си. И по-добре, ако питате мен - нали вечно недоволстваме от некадърните си управници и ни се иска да е като „там, при тях европейците", където е по-добре. След като не можем да си изградим свястна държава и да създадем свестни управници, с влизането в ЕС просто си „внесохме" държава и управници.
Изобщо, Европейският съюз при цялото му несъвършенство и огромни проблеми, е една жива утопия. Нали за това мечтаеше някога Джон Ленън:
„Представи си, че няма държави.
Не е толкова трудно да го направиш.
Нищо, за което да убиваш, или за което да умираме.
И никакви религии също.
Представи си всички хора
живеещи в мир."
И ето, след няма и 40 години част от тази утопия е реалност. И нека си припомним, че е реалност, платена с много кръв. В продължение на векове - и в две световни войни през 20-ти век - Германия се е сражавала срещу Франция, а Франция срещу Англия, а Англия пък срещу Испания... Всичко това - в името на национализма.
Напразно ли е пролята цялата тази кръв? Не, след като един ден тези нации са осъзнали, че повече не може и не бива така, и са поставили взаимоотношенията си на основата на взаимното уважение и зачитането на взаимния интерес.
Наречете го масонски или илюминатски проект, или тайна плутокрация/еврокрация/политическа олигархия, прикрита зад една привидна демокрация, или както искате, но Европейският съюз е най-хубавото нещо, което се е случило на този континент - и на България - в досегашната му/й история.
Фактите говорят сами: след Втората световна война и започването на процесите на европейско обединение, минали през много етапи, в Европа не е имало война - вече 65 години. А какво прави национализмът видяхме в бивша Югославия - довчера тихо и мирно живели като братя различни етноси и дори религии изведнъж скочиха и започнаха да се колят и избиват както не е бивало дори в миналото, когато са били под турско робство.
Dead or alive
Ако още господстваше национализмът, ти днес сигурно щеше да си в някой окоп с пушка в ръка, стреляйки срещу някакъв също толкова невинен човек като теб в другия окоп - само защото е турчин... или за интересите на някой политик, който ти е казал, че „така трябва". Или пък дори щеше да си с дупка в главата...
Вместо това сега можеш да се печеш по турските плажове на воля или да отскочиш до Солун всеки път, когато ти скимне и имаш пари - за да се полюбуваш на Бяло море, да похапнеш прясна риба и да пийнеш хубаво узо... Кое избираш: да си жив или мъртъв?
Национализмът е отрова. Национализмът убива. Можеш да обичаш Родината си без да си националист, без да мразиш турците или когото и да било. И това е важно да го казваме точно на празници като този.
Защото онези, които някога умряха - вечна им памет, - умряха за България. Но умряха, за да можем днес да живеем ние. Да живеем, не да умираме! Дори и за България.
Затова аз никога не бих умрял за България. И, слава Богу, не ми се налага. Защото днес това би било безсмислена саможертва за една изпразнена от съдържание идея, принадлежаща на миналото.
Иначе и днес има каузи и идеи, за които си струва да умреш. Или поне да се бориш. Но това е предмет за една друга статия.
Честит празник!
@ Ледения: Човече, като си толкова отдаден националист, що поне не фанеш да научиш тоя правопис. Не да следваш филология, просто да прочетеш некви правила кое как и кога се пише/слага. Ако ти се струва прекалено трудоемко, поне чатни, че след препинателен знак следва интервал. Така де, щом ще умираш за родината, поне да можеш да го обявиш грамотно
Леденият Първо да се разберем ,всеки обича домът си ,земята ,колата ,жената ,в нашият случай сме се родили в БГ,бих умрял за тях(не че има значение),но за името България за твоят дом,жена или за хората в България (голяма част от тях) определено не бих,та в крайна сметка е грешно да се говори кой за какво "би" ,защото не е сигурно,тея дето най-много говорят ,първи се отказват от думите си Ти щастлив ли си от живота си в България ,с какво се занимаваш ,на каква възраст си,каква заплата взимаш.Това са все въпрси ,който намират отговор защо си щастлив или не от Бг. Аз лично съм нещастен от Бг заради хората най-вече, примерно ето съгласен съм с теб за правописа и т.н.,но ми казваш и показваш ,че ти примерно си по-добре - това с нищо не ми помага разбираш ли ,това също е лоша черта на българина,вместо да ми помогнеш ,ти ми викаш научи се, е мерси
Kpaxian , Пише се "хванеш",а не фанеш!Шт-тихо,защото като ти чета написаното,стилистично си по-зле и от африкански студент по медицина в България! Нещо в училище имаш проблеми с ученето! Нищо лично!Успех!
Защо така човек? Защо трябва да се обиждаме без причина ,за глупости или от скука,а българино,ти май не схващаш че идейте за Ботев и др. са обратното да се сплотяваме да се разбирама ,подкрепяме,помагаме,то ще излезе,че аз съм по голям националист от теб Проблемът е следният че каквото и да ти напише човек ,ти не вникваш със смирение ,нещо да вземеш да научиш примерно,ти гледаш със злоба и отхвърляш всичко,такива хора са опасни за тая държава.Псевдо грамотни ,псевдо патриоти,всичко е псевдо в Бг,всеки знае и може всичко, и накрая нищо,знам че има такива хора ,в природата има хармония ,прави лоши и добри хора,ама защо не искате да разберете че нещо ,ако е правилно значи е правилно,няма твое мнение след него ,просто се съгласяваш и продължаваш .Хайде живи здрави и по-спокойно!
@ ледения: Ех... напразно се надявах все пак да не греша за теб и да не се хванеш за "фащането", но такава стръв обикновено бива налапвана без време... Особено от настъпен по мазола родолюбец. Няма да те мъча повече със сарказъм, ясно е колко ти е далечен като похват.
Вижте: пише се по три причини: 1. За известност, 2. За пари, 3. От идеалистични подбуди. Въпрос: Ники Русиновски от идеалистични подбуди ли пише?
Браво... сега остана на 24/25 декември да напишеш, че Дядо Коледа не съществува...
Kpaxian, Млада госпожице,благодаря за иносказателния чат!Проблемът в твоя пост не само една дума,а стила и пунктуацията,които няма как да разбера като уловка.. Но,нищо!Ще пораснеш и ще разбереш,че иронията,сарказмът са оръжия,с които не всеки може да борави! Нищо лично,не съм търсил да обидя теб,или който и да е... „
Голяма кавга! Гледали ли сте онзи филм (The Quarrel - на български подходящи заглавия биха били "Кавгата", "Спорът") за двама евреи оцеляли от холокоста спореще дали има нужда от вяра в бог, за да се жертваш/поемаш рискове за някого. Спорът се върти около това за какво използва човек разума си - за да оправдае желанията и стремежите си (първични или не чак толкова) или го впряга в каруцата на идеи по-големи от самия себе си. За мен спорът е наивен, но не мога да отрека, че е актуален, а и приликата с темата за национализма се набива в очи. Нужно ли е да се чувстваш някакъв, било "българин" или "нубиец" или като стана дума "християнин" или "юдеист", за да намираш приложение на ума и логиката си или това е просто патерица за онзи, който се страхува, че ще загуби идентичността си, ако погледне прекалено внимателно встрани - току виж умът му решил да се обвърже с други теми. Има хора като мен, които считат, че ума ни, нашата разумност е нашата идентичност и е крайно време да я последваме. Обвързването с псотоянни идеи и разбирания според хора като мен е белег на животинското - на разум в зародиш. И все пак, неподготвения за такава стъпка обикновено се превръща в заплаха за себе си и за околните, ако се опита да я направи, така че и религията и националната принадлежност си имат смисъла, както и редица други котви за съзнанието - никой не би оставил първолаците да избират какво да учат нали? Ще ме напсувате, разбира се, но се опитайте да не се засягате, не се опитвам да обидя никого, в крайна сметка аз клноя към мнението, че за повечето хора "интелигентността" е въпрос на избор и съответно възпитание и само малцина са ранени от природата така, че да нямат избор. Национализмът и националното съзнание са късен продукт на човешката цивилизация. В ония времена, когато онова, което наричаме Втора Българска Държава бива ликвидирано по тези земи тези неща не са били и в зародиш, а за да бъдем прецизни доста е спорно дали въобще някъде в Европа е имало зародиш на национални държави и национално самосъзнание по тези времена. Дори и да не вярвате на историци, поставете се на мястото на обикновените хора от онова време и се опитайте да бъдете националист, та дори примитивната родова принадлежност на номадските предтечи на същите народи е много по-близка до днешната ни представа за национализъм и държавността ... ами държавността е монопол на тънка прослойка аристократи, които като в приказките могат да изтъргуват половин царство, за да запазят поне част от статута си. Имайки пред вид това, не е ли логично да приемем, че българското национално съзнание се формира за първи път в главите на миниатюрна интелигенция и търговска прослойка във времето на вмирисването на една империя - Османската. Народната и религиосна принадлежност е удобна база за народ в покрайнините на западаща империя и въпросът е само има ли кой да се възползва от това. Някои се справят по-добре, ние сме малко мудни, но така или иначе при тая хипотеза самата ни национална идентичност е родена в люлката на загниваща феодална империя и още носи белезите на такава. Всичката тази национална гордост и принадлежност стига до широките маси едва по-късно, когато милостта и интересите на "великите сили" отделя територията и й дава самоуправление. Мислейки в този план човек започва да си дава сметка колко много от нашия национализъм е изграден по времето на социализма дори и започва да не се чуди как македонците не се чувстват българи и обратното - всичко е като поредица от мащабни рекламни и идеологически кампании и днес, видиш ли, се намират сума ти хора готови да намират корен за своята българщина в делата на шепа царе и боляри от преди векове, които редица историци извън страната считат за управители на отделили се или не съвсем Византийски провинции. Та дори на ниво пропаганда и контрол, погледнете историята - колко знаем за обикновенния поданик на българските корони от онова време? Отговорът е почти нищо, а каквото знаем го знаем предимно от чужденци, дори културната политика и налагането на език и азбука за силните от онова време имат значение само в техните среди, а народа е просто една маса, която в най-добрия случай служи за разменна монета, а в най-лошия за пушечно месо. Делата на Ботев, Левски, заверата на априлското възстание и другите от шепата хора, на които им е писнало и са тръгнали да търсят нов път, па дори и с цената на живота си. Национализма? Със същия успех същите хора можеха да бъдат и духовни вождове, ако религията ни беше различна и по-подходяща за фокус на емоциите на хората. Та, какво е да си националист днес? Какво точно е да си българин, колко от устоите на самонавиването в тази посока са въображение, истина и илюзия? Аз се питам дали въобще е достойно за разумни същества да се ограничават по такъв примитивен начин, но пък, както казах, ако имате нужда от патерици - ползвайте ги. Sorry за правописТТа и се надявам да съм ви дал добър материал за мразение ;).
@ MacAllister: Много добра обосновка. Жалко, че мисленето ти е на светлинни години от отрудения, подпухнал от внушаване на определено отношение към Родината-майка патриотически мозък на Бай Булгар.
MacAllister, Кой би те разбрал,като ти самият се луташ между индивидуализма си и анархизма! Много късно си открил идеята за личностния избор,проповядвана преди повече от две столетия!Няма как да те намрази човек,като вижда,че поколения българи,тепърва откриват ценностите на модерното мислене! Твоите разсъждения нямат нищо общо с проблема поставен от автора на статията.Разбира се,всеки има право на свой личин избор! Но никой не може да направи избор,дали да е българин,руснак и т.н. Можеш само да го изречеш,но това не променя нищо,защото интелектуалните упражнения не променят факта,че да бъдеш космополит,първо трябва да си преосмислил родовата си идентичност... Да си съвременен,модерен,актуален,не означава да си изпразнена от съдържание монада,която в зависимост от обстоятелствата,да приема облика на заобикалящата го среда!
и аз написах днес нещо подобно в БЛОГ.БГ В МОИТЕ"ДНЕВНИК ОТ ЛУДНИЦАТА" зАЩО НИ ВЪЛНУВАТ ТАКИВА НЕЩА ТОЧНО НА ДНЕЩНИЯТ ПРАЗНИК? Явно територията ни е в повече хора нямаме
България на три планети ако може...
@ ледения: Извинявай, ама сам се буташ за внимание, та нека ти дам малко от своето. Представи си, само за момент - сериозно се опитай да го направиш, - че си роден не българин, ами някакъв неидентифициран мангал или, не дай си Боже, мелез. Каква идентичност, какви 5 лева? Преди да си българин, си човек. А ако да си българин за теб е по-важно от това да си човек, нямам какво да обсъждам повече с такъв...
България на три планети - Бяла (Венера), Зелена (Земя), Червена (Марс) то знамето ни го казва дори (в посока от слънцето навън - интересно при война ще се пренаредят ли планетите). @Леден аз съм наясно със себе си, колебанието е за онези, които намират покой в определението, аз намирам "покой" в неопределението, не е колебание, но ако нямаш друга дума сложи си тази пък, ако те кара да виждаш как слънцето обикаля Земята ... ех, езика не е мислен от астрономи. И космополит не съм, по-скоро съм извънземен - зелено човече (или сиво?) и дошъл съм тука да ви превземам (не знам за какъв сте ни ама така каза шефа). Но, хайде стига съм се заяждал с тебе, ледения беше от кечистите, нали? Ония дето разиграват борба - като игра на национализъм и себеопределение само, че на ринга. Може сега да съм стигнал до въпроса за въпроса за избор между анархизма и индивидуализма, може и на тебе да ти се струва, че това е въпроса, защото приемаш много неща за даденост и думите ги чуваш като се отразят от там, а не като излизат от мойта уста, но давай да върви - то няма връзка със статията, нищо, че засяга въпроса бих ли умрял заради самото умиране. Гледам, че приемаш намека ми за посока на интелектуални упражнения не за описание ами за самите упражнения, а и гледам, че те е страх, че облика може да е резултат на мисленето - винаги съм се чудил някой заплашва ли човека, че ако не играе според ролята (демек облика си) ще го гръмне, че толкоз много люде се стряскат за връзката между мисленето и "външния си вид". Къде е тоя, че да му кажа аз на него ;), та най-накрая да почнем да си говорим като хора, а не като отражения в общественото съзнание.