През септември има два национални празника, които много българи, живели преди - а и след - 10 ноември, често бъркат. Това са 6 септември - Съединението на България и 22 септември - обявяването на независимостта на България.
Хората се радват на двата почивни дни в повече, а националистите ги използват, за да дръпнат някоя и друга реч за Велика България (макар да не я наричат с това политически некоректно към днешна дата име), която се простирала на три морета.
Българите сме нихилисти, така че принципно уж няма лошо - нека има малко национализъм за компенсация. Ако е умерен, той дори ще свърши работата на патриотизма, който също е странно поизкривен у нас.
Аз обаче никога не бих умрял за България.
Това убеждение не ми е от вчера. Винаги съм чувствал нещата по този начин. Причини много, но ако ги обобщим, ще се разделят на две големи групи - субективни и обективни.
Субективно погледнато
Вземете само последния работен ден от миналата седмица. И вижте новините в него:
- шумно обявената от икономическото министерство и подкрепена от премиера писта за „Формула 1" се оказа пълна химера - министерството говори абсолютни глупости, а „инвеститорът" от Абу Даби се хвана за главата, никога не се бил сблъсквал с подобен непрофесионализъм и не само няма да инвестира в България, но и ще предупреди всичките си партньори да не инвестират у нас;
- полицейското насилие над семейство Мустафови в Кърджали се оказа законно - грешка има, бити има, насилие - няма според инспектората на МВР и вътрешния министър, полицаите обаче наказани, защото не написали протокол;
- някой очевидно се е облажил от кампанията „Българската Коледа" под егидата на президента - купен е скъп уред, но не за лечение специално на деца, от измислена фирма, без обществена поръчка, а и повечето милиони, събрани с доброволни дарения на гражданите - за лечение на деца! - така и не са използвани за нищо.
Е как да обичаш тази България?! Или да умреш за нея? Не, от тази България ти се иска да избягаш, ако може накрай света - и много наши сънародници така и направиха през последните 20 години.
Тези доводи обаче са субективни, защото е лесно да им се възрази.
Първо, нека да правим разлика между държавата България и Родината България. Едното е нещо, което много българи мразят от сърце, а другото е нещо, което същите тези хора дори изписват с главна буква, защото се чувстват кръвно свързани с него. И са прави. Двете не са идентични. Но са свързани...
Второ, корупция, некадърност и даже полицейско насилие има и другаде по света. И лесно ще намерим държави, в които са даже повече, отколкото България. Така че... изводът е ясен.
Обективно погледнато
Национализмът обаче изисква от нас априори да обичаме България, като във вица - може да е гъз, ама е родина. В което няма никаква логика. Човек обича нещо, защото е хубаво, а не „защото така трябва".
Национализмът изисква от нас и да умрем за България, ако се наложи. Например ако ни нападне враг. Това обаче е една много спорна постановка днес.
Ясно, в миналото идва врагът - например турците - избива българската армия, опожарява градове и села, изнасилва жени, налага чужда нам религия и непосилни данъци, заграбва и експлоатира природните богатства... Но днес?
Днес нещата малко са се променили. Тоест - много. Турция (или който и да е от нашите съседи) вече не ни е враг. Даже сме съюзници в НАТО, провеждаме и съвместни военни учения. Не мога изобщо да си представя защо би й било на Турция да напада България?! А и как точно това може да стане - в НАТО?!
От друга страна, турците... вече са тук. Нямам предвид нашите сънародници от турски етнос, а турците от Турция. В България има турски банки, турски предприятия, турски хотели - какво ли не...
И не само турски - има и гръцки, и сръбски, и румънски, и руски, и американски, и европейски, и израелски, и арабски... всякакви предприятия. Но никой никого не убива, насилва и прочие.
Напротив - и двете страни имат изгода. Чуждите инвеститори печелят - на българския пазар. България пък получава инвестиции, които нашата малка и не особено развита държава иначе няма откъде да вземе, а българите получават работа.
Глобалната икономика до голяма степен направи войните излишни - ако искаш нещо, просто можеш да го купиш. И вълкът сит, и агнето цяло.
В тази среда обаче идеята за национализма като държавна идеология постепенно отмира.
Национализъм? Хора, събудете се, огледайте се коя година сме и къде се намираме!
България е член на ЕС, респективно се е от казала от част от суверенитета и държавността си. И по-добре, ако питате мен - нали вечно недоволстваме от некадърните си управници и ни се иска да е като „там, при тях европейците", където е по-добре. След като не можем да си изградим свястна държава и да създадем свестни управници, с влизането в ЕС просто си „внесохме" държава и управници.
Изобщо, Европейският съюз при цялото му несъвършенство и огромни проблеми, е една жива утопия. Нали за това мечтаеше някога Джон Ленън:
„Представи си, че няма държави.
Не е толкова трудно да го направиш.
Нищо, за което да убиваш, или за което да умираме.
И никакви религии също.
Представи си всички хора
живеещи в мир."
И ето, след няма и 40 години част от тази утопия е реалност. И нека си припомним, че е реалност, платена с много кръв. В продължение на векове - и в две световни войни през 20-ти век - Германия се е сражавала срещу Франция, а Франция срещу Англия, а Англия пък срещу Испания... Всичко това - в името на национализма.
Напразно ли е пролята цялата тази кръв? Не, след като един ден тези нации са осъзнали, че повече не може и не бива така, и са поставили взаимоотношенията си на основата на взаимното уважение и зачитането на взаимния интерес.
Наречете го масонски или илюминатски проект, или тайна плутокрация/еврокрация/политическа олигархия, прикрита зад една привидна демокрация, или както искате, но Европейският съюз е най-хубавото нещо, което се е случило на този континент - и на България - в досегашната му/й история.
Фактите говорят сами: след Втората световна война и започването на процесите на европейско обединение, минали през много етапи, в Европа не е имало война - вече 65 години. А какво прави национализмът видяхме в бивша Югославия - довчера тихо и мирно живели като братя различни етноси и дори религии изведнъж скочиха и започнаха да се колят и избиват както не е бивало дори в миналото, когато са били под турско робство.
Dead or alive
Ако още господстваше национализмът, ти днес сигурно щеше да си в някой окоп с пушка в ръка, стреляйки срещу някакъв също толкова невинен човек като теб в другия окоп - само защото е турчин... или за интересите на някой политик, който ти е казал, че „така трябва". Или пък дори щеше да си с дупка в главата...
Вместо това сега можеш да се печеш по турските плажове на воля или да отскочиш до Солун всеки път, когато ти скимне и имаш пари - за да се полюбуваш на Бяло море, да похапнеш прясна риба и да пийнеш хубаво узо... Кое избираш: да си жив или мъртъв?
Национализмът е отрова. Национализмът убива. Можеш да обичаш Родината си без да си националист, без да мразиш турците или когото и да било. И това е важно да го казваме точно на празници като този.
Защото онези, които някога умряха - вечна им памет, - умряха за България. Но умряха, за да можем днес да живеем ние. Да живеем, не да умираме! Дори и за България.
Затова аз никога не бих умрял за България. И, слава Богу, не ми се налага. Защото днес това би било безсмислена саможертва за една изпразнена от съдържание идея, принадлежаща на миналото.
Иначе и днес има каузи и идеи, за които си струва да умреш. Или поне да се бориш. Но това е предмет за една друга статия.
Честит празник!
пеликан сори за копирайта ама явно едновремено е станала работата ;)
Kpaxian, Хайде да ти го обясня по друг начин.. Отделните понятия са езикови и философскиконструкции,чрез които обясняваме нещата около нас. Пример:Никъде няма дърво като понятие,а това понятие съществува в многообразието на видовете-бор,ела,дъб и т.н.Няма човек като такъв,а винаги българин,немец,руснак,виетнамец... Та човек се ражда като такъв,а после дали става човек е въпрос на възпитание.. И вместо да спамиш,вземи се образовай малко,иначе,любимият ти персонаж-Бай Ганьо,ще се превърне в твой двойник...
@ицеман ъоу аре миссинг тхе поинт, агаин.
@ ледения: Aу, вече вкара и расистките аргументации, няма да продължавам да те разстройвам На човек, който разглежда хората главно като расова/етническа/национална принадлежност нямам какво да обяснявам. Колкото до спам-а - нека авторитетните лица решат дали го правя в действителност.
Някой беше казал, че е по-лесно да умреш за нещо, отколкото да живееш за него. Та и в тоя случай май наистина е по-добро заглавие "Би ли живял за България", но имаме проблем - колцина ще го възприемат? Видите ли у нас е общоприет "лесния начин", другия звучи странно...
Честит Празник на всички БЪЛГАРИ!!! А на автора мога да пожелая само да е жив и здрав! Няма как да е хубава България без да я обичаме, но тази любов може да се определи като национализъм, което е уточнен патриотизъм и е различно от шовинизъм И точно днес - деня заради който можеш да ходиш в Пловдив и Бургас, в Родопите и в Странджа е някак глупава тази публикация. Някога и до Охрид е можело да ходиш и да ти се усмихват хората и да те поздравяват, ама сега май не е чак така!!
Хареса ми статията, споделям мнението на автора.
Страхотна статия,направо я принтирам сега на момента. Да я про4етат малоумниците от ТВ СКАТ - най-жалката,гнусна,нискока4ествена и долнопробна телевизия на планетата земя.
Охо, пишещият почитател на хладилника е избрал чудесна дата за хубавото си писание! Не би умрял за България? За човек, на когото не му пука за любимата, детето, приятеля, понеже е влюбен в храненето - напълно нормална позиция. Е, малко е пръдлива, но явно този тип похапване носи своите газови проблеми......
Поздравявам автора за статията. А към една част от коментаторите - колеги не бъркайте национализъм и патриотизъм, привидно звучат подобни, но понякога патриотизмът изисква да се откажем (отречем) от национализма.
В 1-вия момент ме подразни тази статия, защото си спомних за Ботев и Левски и всички други знайни и незнайни герои загинали за България, докато сега такива хора май няма и всеки гледа да си напълни тумбака само. Но от друга страна .... като си помисля с какво желание влязохме в Европейския съюз ... ами то това е абсолютно отричане на суверинитета. След години дали някой ще знае за България ? просто това ще е една територия от държавата Европа. Както сега на различните щати от САЩ гледаме - едва ли им знаем имената на всичките. Така и щата България от държавата Европа, малко хора ще я знаят. Тъй че .... май наистина няма да се налага да умираме за България, то и сега нашите войници умират за Европа, а не за България. А може би наистина - дано да не се налага просто да умираме за България.
За такива като автора Вазов и Захари Стоянов са изрекли словата по-долу: Народът бе мирен и почти засмян, сред робството тежко ходеше пиян, защото теглото - и то е пиянство и прави по-мило злото окаянство, и разумът мъти на простий народ, и държи го в дрямка, и прави го скот. Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден, срещаше Великден, чакаше Гергьовден, по Коледа весел колеше прасето... А мъките бяха страшни под небето! ... Обири и дъждья, грабеж, произвол! ... И нищо по-друго. Робът беше як, игото влачил е, ще го влачи пак. Боже, вся премудростьо твоею чух, но бидох простак и не возползвахся.
И друг път съм коментирал статии на автора. Някой път не съм бил съгпасен с него, но сега съм напълно съгласен и го поздравявам. Браво на него, че е проявил смелост и достатъчно откровеност, точно на празника, който всички ние обичаме и уважаваме да пише срещу урудливия и комплексарски наш национализъм. Допотопен остатък от времето, когато Бай Ганьо се биел в косматите си гърди и викал "Булгар-Булгар". Англичаните. които не могат да бъдат обвинени, че не си обичат Родината имат най-малката и най-слаба в Европа националистична партия. Освен това един велик англичанин - Оскар Уаилд е казал: Национализма е последното спасение на мръсника!
Абсолютно съм съгласен с всичко казано от автора. Въпросът просто е разгледан детайлно и изчерпателно. С глобализацията много неща се промениха в света. За какво им е на американците, германците или който и да било, например, да напада Китай, като си изнесоха заводите там и ползват евтината китайска работна ръка. Ами на тях им е много по-изгодно сегашното статукво, отколкото каквото и да било друго. Авторът много правилно е казал - турците вече са си съвсем законно тук - имаме работна ръка за техни предприятия, има пазар за техните стоки - какво повече биха могли да искат от нас? И двете страни са доволни от статуквото.
Личи си, кой чете статията отгоре-отгоре и кой е вникнал в значението й. Войните в днешния модерен свят обикновено не се водят с пушки и танкове. Пушките и танковете са само последна мярка, ако не политиката и парите не успеят да постигнат желаните цели. Ние политическата и икономическа битка отдавна сме я загубили. Затова военното значение на нашата държава е изпразнено от смисъл. Много може да се пише по тази тема, така че няма да се опитвам да го правя в един пост.