Миналия петък няколко медии (сред тях в. „Труд", Дарик радио) пуснаха кратки информации за една прозаична битова история. Вечерта Нова ТВ я показа в репортаж в късните си новини. И всичко щеше да отмине както обикновено, ако случаят не бе взривил с жестокостта си общественото мнение.
Историята е семпла. Човек от Дряново прибрал бездомно куче на име Мима да му пази вилата, в която не живее никой. Един ден намерил 5-годишната Мима без една лапа, но помислил, че кучето може да се е наранило някъде в гората наоколо. Преди няколко дни обаче заварил животното в безпомощно състояние - всичките му 4 крайника били отрязани, очевидно умишлено и с брадва. Собственикът се сеща за съсед, с когото имали стара вражда. Съседът отрича.
Потресен от случая и под напора на емоциите Евгени Пенев от Русе създава във Фейсбук група, която нарича „Затвор за копелето отрязало краката на кучето в Дряново". Малко след това много хора започват да се записват в групата и да споделят мнението си по темата. До петък вечерта вече са 10 000 души. Оттам нататък нещата добиват чудовищен облик - членовете на групата започват да се увеличават първо с 1000, а после с 2000 души в час. На всеки две секунди денем и нощем през уикенда се записва нов член. В понеделник сутринта групата е вече от 120 000 души.
„Не съм очаквал такъв отклик", пише потресеният Пенев. Той се опитва да промени името на групата като замени думата „копеле", която написал в яда си, с „изверг" или „злодей", но не може. Членовете на групата се опасяват, че заради това име медиите няма да им обърнат внимание, а това е едно от основните неща, които те искат.
Фейсбук групата организира петиция за промяна на закона за защита на животните в България. В нея настояват особено жестоки мъчения на животни, какъвто е вслучаят в Дряново, да бъдат наказвани с 1 до 5 години затвор. По сега действащото законодателство случилото се не е престъпление, а административно нарушение и се наказва с глоба до 500 лв. - ако вината бъде доказана. МВР и местните ветеринарни власти обаче масово не спазват и нарушават закона, отказват и да заведат преписки по подобни случаи. Подписалите петицията искат още създаването на Зоополиция и строги санкции за хората, които изоставят или малтретират животни, за собственици, които не се грижат достатъчно за животните си и за такива, които нападат и причиняват телесни повреди на други животни.
Петицията не е единствената дейност на групата във Фейсбук. Хората са ужасени, шокирани, скандализирани и масово настояват за правосъдие и намеса на МВР и прокуратурата в случая в Дряново. Има отделни крайни призиви за смърт на извършителя или отрязване на крайниците му, както той е сторил с кучето. Повечето хора обаче просто искат справедливост и разбират, че е достатъчно да бъде възбудено следствие, извършителят да бъде идентифициран и съден за деянието си. Присъдата очевидно ще е морална - колкото да даде правилен сигнал към обществото. Случаите на мъчения и жестоки убийства на животни са ежедневие в България. Достатъчно е да се покаже на такива хора, че не са анонимни, могат да бъдат посочени с пръст и подведени под отговорност.
Конкретно случаят в Дряново е дело не просто на садист, а на човек с очевидно болна психика. Отношението към животните показва какво е отношението ни и към хората, особено към по-слабите и зависимите от нас, твърдят психолози. В тази връзка залавянето на извършителя и подлагането му на психотест е повече от наложително - може да се окаже, че той е толкова болен, че е направо невменяем и тогава мястото му не е сред нормалните хора. Въдворяването му в специализирано заведение за лечение също би било добър сигнал към останалите като него.
В тази връзка тревогата на хората във Фейсбук е, че всичко ще отмине като поредното чудо за 3 дни, ако някой не предприеме нещо. Даже няма и толкова, защото те усещат безразличието на медиите. И затова са взели нещата в свои ръце.
Някои търсят контакти с още медии. Други се заеха да пишат на българските евродепутати. Трети не вярват на българските медии и институции и пишат до правозащитни организации в чужбина. Четвърти тръгнаха да търсят международна помощ за Мима и осведомиха за случая световни медии. Докато четете това той може би бавно се превръща в световна новина, както се надяват инициаторите.
Издирен бе адреса на кмета на Дряново и адреса и телефонния номер на местното полицейско управление. Хората призовават всички заинтересовани да им пишат писма и да им се обадят лично, за да настояват за ефективно разследване на случая.
Основното обаче е какво може да се направи за пострадалата Мима. Кучето е живо, но е изправено пред неизбежна смърт, защото не може да се движи. Собственикът не може да се грижи за него адекватно, особено в настоящето му състояние.
Във форума на групата има стотици мнения - някои просто емоционални, други нищо не казващи, трети направо обидни. Хората са събрали толкова гняв от този случай , че понякога дори се карат един с друг. Това, впрочем, е нещо съвсем обичайно за български форум, за съжаление.
Хилядите активисти обаче вече успяха да постигнат напредък. Те успяха да убедят собственика на Мима, че не може да се грижи за нея в това състояние и трябва да я даде на компетентни организации, които да се погрижат за нея. Постигнато бе споразумение Мима да бъде предадена на русенската организация за защита на животните „Грижа и подслон за всеки", която се спонсорира от Германия и се ползва с високо уважение сред защитниците на животните.
Десетки форумци се разровиха из Интернет в опит да потърсят информация може ли да се помогне на Мима да получи протеза и да води що годе нормален живот оттук нататък. Случаят й е много тежък, защото са отрязани и 4-те й лапи. Активисти се свързаха с клиники в Германия, САЩ, Франция и Русия, които поставят кучешки протези. Стана ясно, че кучето може да бъде сложено на специална количка на колела, но няма да може да се движи само, а трябва да бъде бутано или дърпано с въженце. Ако има късмет, на Мима ще бъдат поставени протези на задните крака и колела на предните и така тя ще може макар и трудо да се движи сама. Някои от клиниките вече са потвърдили, че могат да се заемат със случая, но не е ясно колко ще струва това.
Парите обаче изглеждат последния проблем около Мима. От самото начало във Фейсбук е пълно с желаещи да дарят средства за лечението й. Представете си какво могат да направят 120 000 души, ако съберат дори само по 1 лев...
Има хора, които никога няма да разберат защо е всичко това около едно куче. Емпатията е нещо вродено, желанието да помогнеш е личен избор, милостта към по-слабите и нуждаещите се е белег на цивилизованост. Човек просто няма да оцелее, ако се отнася хищнически към живота около себе си. Това със сигурност включва и другите хора около него. И започва от онези, които не са ни пряко близки, а напротив - са най-далеч от тях. Лесно е да обичаш семейството си. Но мерилото за морал е отношението ти към онези нещастни хорица в Хаити на другия край на света. Лесно е да обичаш собственото си куче или котката си. Трудно е да разбереш защо Бриджит Бардо се бори за справедливост към мечките у нас. За някои разбирането на последното ще си остане невъзможно завинаги...
Тук обаче става дума за останалите. Съдбата на Мима е покъртваща - едно беззащитно куче, станало жертва на отношенията между двама души. Но това наистина е само едно куче. Това куче обаче ни дава шанс да осъзнаем дали сме хора. Доколко и колко сме. Защото съвсем наскоро обществото занемя пред чудовищното престъпление срещу малкия Сашко, изнасилван две години от баща си... Да се надяваме, че е било от шок, а не от безразличие.
Гражданският гняв, изсипал се във Фейсбук покрай случая Мима може да прерасне в промени в закона, в нетърпимост към други подобни прояви към животни, към деца, към хора в неравностойно положение. Може и просто да отече - както всеки друг път, макар че този път се събраха 120 000 души. Всичко зависи от нас. Животът е такъв, какъвто си го направиш.
Искаш ли да направиш нещо?
