Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
NannyOgg Много очарователен напън в 108 изречения, отново преизпълнен изцяло и само с примери на успешни и доказано талантливи хора :-).(но дори и те НЕ са едновременно и писатели, и сценаристи и режисьори и оператори ...).Нишката, която ви се губи е, че има още 5 милиона с мераци за подобни напъни и тяхните имена не можете да цитирате, тъй като никой не ги знае. Мисля, че си казах мнението вече доста ясно - който има проблем с усвояването на информация - няма как да се направи нищо повече.
И не знам кой точно комплекс те е навел над идеята, че някой отрича таланта или че някой смята, че ако си учил за нещо не може да си друго. Също така да ми даваш за пример продукции, които са машина за пари е някак смешно :-). А инче сама се замисли не случайно има ПРИМЕРИ и както виждаш самата ти с много напън си успяла да ми изброиш едва няколко, защото това не е за всеки. И с всички тези напъни в какво ме убеди точно? Освен, че четеш през ред и коментираш само каквото ти изнася и че явно днес не си хапнала добре на обяд и си изпитала остра нужда с някой персонално да се заядеш като блеснеш като една творческа натура, поглъщаша и попиваша ИзкуВство - в нищо, с което всички до сега не сме се съгласи, ама то трябва някой и да чете!
Nanny А кой казва, че казаното в статия важи само за режисьори и творци? Или някои от претендиращите тук за всестранноразвити са малко ограничени като читатели
"Нишката, която ви се губи е, че има още 5 милиона с мераци за подобни напъни и техните имена не можете да цитирате, тъй като никой не ги знае". Пречат ли Ви? Бъркат Ви в джоба, не Ви позволяват да спите, какво? Не 5 милиона, сигурно има 50 милиона с мераци и техните имена не е и нужно да цитирам. Достатъчно ще ми е от тези 5 или 50 милиона, да се роди един нов писател от световна величина, един режисьор с по-различен поглед, един сценарист, който има нещо да изрази, някой, който не спира да опитва, въпреки липсата на тясна специализация и липсата на образование. Достатъчно ми е да има един, който носи бунт в себе си и не е загубил любопитството си към света, който носи гняв, желанието да променя. И, за да бъда разбрана правилно, без 108 изречения - майната и на добрата стара специализация, когато липсват гореизброените. Майната и на всички, които трябва да шаблонизират, етикетират и натъпчат в специализация и професия, понеже всичко друго им пречи, не влиза в рамката. Посочените ги изброих именно по причина, че 90 % от тях нямат никаква тясна специализация. п.п. Ако на някого е трудно да чете/не желае да чете текст, който съдържа повече от 5 изречения, има опцията да скролира.
и само да добавя, че има Гугъл и всеки може да си направи труда да види и Лукас и Станиславски учили ли са (какво и къде, колко години, с какви преподаватели) или просто са се събудили един ден и оп!! - всичко мога, всичко знам. Смехотворни са вече тези напъни с подобни примери.
ох, милата - твори си! :-)), не ни пречиш :-)....
Nanny Признай си и ти, че си с диплома по ПР (+ публична администрация) от Югозападния университет и затова си с такъв широк мироглед....и да се свършва вече тоя спор
Оня, още в началото на коментара ми съм написала, че ако не беше лепнат като аргумент този с "режисьор/сценарист", тезата не е лоша. Аргументи за тезата могат да се намерят - адвокат съм и трябва да съм идиот, за да реша, че мога успешно да направя операция на панкреас, примерно /макар да е кофти пример, то е и наказуемо/ или да съставям ГФО. Идеята ми беше, а и статията около това после се върти, че не пречи Пешо да е и актьор, и добър писател, нито пречи някой, който има визията, да създаде филм, по собствен сценарий, без да е тясно специализиран. Казано кратко - не ми пречи всеки да опитва да се развива, в сферата на изкуството, а и извън нея, дори когато се налага да чета, чуя или видя неща, които по-добре да не бяха прочетени/чути/видяни. Какво тогава ще противопоставя на наистина хубавото?
Оня, ако е толкова важно: завършила съм езикова гимназия, след нея - право /посочих долу, че работя като адвокат/ после една незавършена, по моя вина, специализация /в областта на международното право е/ Не съм правила опити нито да пиша, нито да създавам музика, нито кино, нямам лични успехи/неуспехи в тази насока, само консуматор съм.
ето ярък пример какво според мен визира статията : http://e-vestnik.bg/3850 може би след 10,20,50 години ще го обяват за гениален - не знам! аз лично силно се съмнявам
Нани, уважавам много мненията ти, но в случая май не говориш по темата. Например не виждам как специализацията пречи на един човек да бъде бунтар. Не виждам как му пречи и образованието. Сега какво очакваш от нас - да ти изброим като контрапример велики творци, които са следвали в областта, в която творят ли? Никой не казва, че човек не може да стане велик писател, ако е инженер, а че не може ВСЕКИ инженер да стане писател. Статията е против натрапчивата посредственост, а не против истински широкоскроените хора с многостранни интереси. На мен не ми пречи това, че някой се опитва да пее в банята. Не ми пречи и като се организира конкурс за такива прохождащи таланти. Не ми пречи дори когато 95% са отчайващо еднакви в бездарността си. Пречи ми когато има вече десет или петнайсет такива предавания само по бтв и Нова. Когато на обществото започне да му се струва, че е нормално да не си добър в нещо, свързано с изкуството, а обществото снизходително да махва с ръка в името на розовия рейтинг, издигат от придошлите на талази сълзи на домакини. Защото по този начин, ако наистина има истински творци, те са удавени в анонимната боза, която ни залива отвсякъде.
NannyOgg, колкото и да не ни пречат некадърниците, дразнят ни. И то много. Или поне мен ме дразнят. Дразни ме фактът, че твърде често до издаване в България стигат книги, чиито автори не умеят да построят дори две последователни изречения като хората. Дразни ме фактът, че толкова много хора си мислят, че разбират от музика. Дразни ме и фактът, че винаги в подобна тема някой ще спомене изключенията от правилото. Да, много хора нямат образование на музиканти, литератори, кинотворци и тъй нататък, но се справят повече от добре в съответните области. Всички знаем това много добре, няма нужда да ни се изреждат примери. Но много повече - хиляди пъти повече - са тези, които нямат съответното образование, но си мислят, че имат талант, който да компенсира. Отворете някой сайт с по-литературна насоченост и ще видите "произведенията" на купища неграмотни графомани, неспособни да отличат стила на Тери Пратчет от този на Лионард Карпентър(забележка - последният е абсолютно некадърен олигофрен, който, обаче, по някакъв начин е съумял да се издаде на няколко езика). Отворете сайт с музикална насоченост и ще видите купища хора, незнаещи разликата между нотен текст и диференциално уравнение, но пишещи дълги и сложни коментари по отношение на музикалната стойност на дадена песен или албум. Отворете сайт за рисуване и гарантирано ще попаднете на "художници", за които понятия като "пропорция" и "перспектива" са нещо далечно и неизвестно. И така нататък. Тук изявилата се пиарка Елица Стоименова не знае дори как се пише името на Ван Гог, не знае и нищо за него и живота му, но е седнала, моля ви се, да го дава за пример... Всъщност дори и да не си учил в съответната академия, едно необходимо условие да се занимаваш с дадено изкуство е да го познаваш добре. Т.е. да го изучиш. Ако имаш волята да го направиш сам, това е чудесно. Мислиш ли, че хората, които даваш за пример, не са познавали киното в дълбочина? Ами купищата самоуки, но кадърни китаристи, дали не са прекарали години в усъвършенстване на познанията и техниката си? А добрите писатели дали пък не са изчели хиляди и книги и не са изписали хиляди думи, преди да сътворят нещо годно за четене?
strawsPulledAtRandom - не твърдя, че образованието и специализацията задължително пречат, макар за България да мога да дам примери на хора, които са тясно специализирани в това, да правят музика - да пеят и т.н., но и с пистолет не можеш да ме заставиш да ги слушам. Но, да кажем, това е субективно мнение, друг пък ги харесва, понеже те са младите, новите български певци. От телевизията не очаквам да ми предложи онова /камо ли от посочените от теб медии/, което аз харесвам, без да имам особени претенции. Просто казвам, че мнозина от големите не са тесни специалисти и имат ли своя визия как трябва да се случват нещата, те се случват, успяват да пробият и излязат на светло, следва известност и т.н. Нищо повече не твърдя. п.п. Мисля също, че посредствеността, арогантността, липсата на самокритика и т.н. не се дължат на липса на образование и на такава на професионализъм, а са с по-дълбоки корени, но както и да е ...
@ 83NannyOgg п.п. Мисля също, че посредствеността, арогантността, липсата на самокритика и т.н. не се дължат на липса на образование и на такава на професионализъм, а са с по-дълбоки корени, но както и да е ... Съгласна съм! Нагледен пример - проф. Вучков П.С. И понеже първият работен ден е към своят край... Стихоплетство за професора: Професор Вучков в телевизията бачка... Професор Вучков със акъл ще ви измачка. За професор Вучков даже слънцето е сянка, само с мисъл можел да разбие банка. Професор Вучков не занимава се с интриги. Професор Вучков е написал много книги. Професор Вучков винаги изслушва госта. Професор Вучков не би изтрил ти поста. Професор Вучков може всичко с устата. Професор Вучков по-красив е от красотата. Професор Вучков сам самичък си е секта. Професор Вучков бил измислил Интелекта. Професор Вучков абсолютно всичко сътворил е. Професор Вучков динозаврите избил е. Професор Вучков всички с думи може да затрие. Професор Вучков нищичко от никого не крие. Професор Вучков със звездите си говори... С професор Вучков даже лудият не спори. Професор Вучков даже Бойко превъзхожда. Профес Вучков на България е вожда. Ние тук се правим на поети, а той в леглото прави пируети. Професор Вучков не обича просто ”женки”. Професор Вучков спи само с манекенки. Професор Вучков всичко може да докаже. Професор Вучков с логика ще ви размаже. За професор Вучков няма неизвестни! За професор Вучков новините са непресни... Мъдрост за него нещо е банално. Професор Вучков е богатство национално!!!
И какво, Драконе, предлагаш? Да ги отсяваме някъде, на по-ранен стадий? Да си останем в България - казваш книгите и аз се съгласявам с теб, казваш музиката - пак съм съгласна. Но кой ги допуска до пазара, до нас, до широката публика /изключваме случаите на самиздат, понеже и такива има/? В голям процент от случаите това са хора със съответното образование и тясна специализация в областта на критиката и книгоиздаването, както и в тази на музиката. Казват, тук форматите по телевизиите са посредствени - ами често в тях, и като жури, и като подготвящи, са все хора със съответно образование, музикални педагози, певци по образование, композитори и т.н. Защо тогава не ми/ни харесват? Защо не достигат световните издателства /с малки изключения/, читателите по света, световните музикални сцени, та нали ги подготвят и издават именно тесните специалисти, профилираните, та нали голяма част от българските певци в момента са с подходящо музикално образование, тесни специалисти са, не са мултифункционални?