Четенето не боли

Доста сте изнервени. Астрологът в едно от любимите ви издания вещае финансови загуби, друг - проблеми в работата и разправии с партньора. Информацията в интернет също ви тревожи. Времето е променливо, а вероятността отново да се задейства климатичното оръжие ХААРП и да предизвика бури в България е доста голяма.

Прочитате и няколко интервюта с политици, въпреки че не им вярвате и сте убедени, че е загуба на време. Попадате на сайтове, в които имате чувството, че нещо ви будалкат, но не можете да разберете точно какво. Въпреки това, държите да сте информирани. Прибирате се вкъщи и се отдавате на предпочитания седмичник, който от първа страница ви примамва с големи снимки на двата трупа, за чието мистериозно убийство може да ви осведоми ексклузивно само този вестник.

Малко ви разведрява новината, че двама известни футболисти са вечеряли с общата си бивша фолкдива и отношенията им може да се пооправят, но си оставате изнервени. Накрая ви идва да си споделите всичко с Али Ръза от „Листопад", но той не ви отговаря и продължава да си приказва с Хайрие. Превключвате на нещо по-разтоварващо, а после заспивате.

Добрата новина за вас е, че няма нужда да се ровите дълго в интернет и да търсите отговор на въпроса „какво не ми е наред?"

Няма да ви помогнат нито рецептите с джинджифил, нито тези за светкавично прочистване от токсини. Вие сте от онези петдесет процента от пълнолетното население, което чете вестници, списания и сайтове и част от онези тридесет и два процента, които споделят, че през последната година не са прочели нито една книга, според изследване на читателските практики за 2014 година.

За да се почувствате по-добре, вместо любимия седмичник с двата трупа на първа страница, купете си книга.

Добре е да започнете терапията с четива, изпълнени с чувство за хумор. Резкият скок би могъл да има обратен ефект. Започнете с три заглавия, а после постепенно може да се влеете в онези тридесет и два процента, които през последната година са прочели пет книги. В началото няма да е лесно. Ще приемате буквално написаното и ще се питате какво му е смешното. Ще се чувствате като Козлевич. „Остап смигна на Балаганов. Балаганов смигна на Паниковски, Паниковски смигна на Козлевич и макар честният Козлевич абсолютно нищо да не разбра, той също взе да смига с двете очи".

Вземете си  „Дванадесетте стола" и „Златният телец". Постепенно ще започнете да намигате само с едното око и да се забавлявате на новината, че пак бият Паниковски или на телеграмата „ - ТОВАРЕТЕ ПОРТОКАЛИТЕ В БУРЕТА - БРАТЯ КАРАМАЗОВИ - „.  След Илф и Петров преминете към „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война".

„Там всеки може да си говори каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намираше в парламента. Понякога лудите си разправяха приказки и се посбиваха....  Най-яростен беше един господин, който искаше да мине за шестнайстия том на Отовия енциклопедичен речник и де кого срещнеше, молеше му се да го разтвори и да намери заглавието „Шивачка за картонаж" - иначе бил загубен. Успокои се едва, когато го стегнаха в усмирителна риза. Тогава започна да се хвали,че са го сложили в книговезка преса ,и молеше да го обрежат модерно. Изобщо там се живееше като в рая. Можеш да ревеш, да кряскаш, да пееш, да плачеш, да мяукаш, да виеш,да скачаш, да се молиш , да се премяташ, да лазиш на четири крака, да подскачаш на един, да тичаш наоколо, да танцуваш, да се друсаш по цял ден и да се катериш по стените. Никой няма да дойде при тебе и да ти каже:" Не бива да правите така господине, не е прилично, къде ви е възпитанието?"

Ако това не ви се стори смешно, а книгата на Ярослав Хашек я възприемете като епопея на трагичната история на Първата световна война, разплачете се, когато Швейк признава, че е идиот, може би не е зле да потърсите все пак в интернет рецептите за изчистване от токсини.

Когато усетите и хумора на написаното от Хашек, вече ще сте запален читател и непрекъснато ще се учудвате колко актуално ви звучат перипетиите на Швейк.  Продължете с „Неграмотното момиче, което можеше да смята" или „Стогодишният старец, който скочи пред прозореца и избяга".

За разлика от Хашек или Илф и Петров, който са издадени отдавна, но е чудесно да се препрочетат, Юнас Юнасон пише отскоро. Авторът загърбва двадесетгодишната си работа като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент и се отдава на писането изключително успешно. Защо прави този житейски избор не е ясно, но вероятно и на него му е писнало от четене на вестници, сайтове и следене на информационния поток.

Предпочел е  да създава книги, в които се шегува с кого ли не.

Тези три заглавия ще ви помогнат да намигате, когато научавате за опасността от ХААРП, световната конспирация и надмощието на българската цивилизация. Може да ви спасят и от известна доза тревожност. Най-малкото ще разберете, че някои публикации са откровено будалкане, с тази разлика, че под тях не стоят подписите на Хашек, Илф и Петров или Юнасон.

Ако сте от онзи процент, които четат книги няколко пъти в месеца, сигурно се подсмихвате на тази статия. Няма нужда и да я четете. Знаете какво и къде да потърсите и в интернет, кои издания да закупите. Живеете в София или в някой от по-големите градове на страната.

Често влизате в книжарниците и сте наясно с най-новите издания на български. Големият проблем, с който се сблъсквате, е как да обясните на собствените си деца колко полезно и приятно е да се чете. Темата е повод за постоянни разправии, спазаряване на часовете, отделени за книгите, подкупване на подрастващите или заплахи за наказания.

Разтоварвате се, споделяйки с приятели, които имат същия проблем или се угрижвате допълнително и завиждате на онези родители, чиито деца са в четиридесет и двата процента четящи ученици. Обвинявате компютрите, смартфоните, телевизията, а понякога и себе си, но се утешавате с мъдрото заключение, че никога не е късно пътят към книгите да бъде открит.

Независимо дали чрез интернет, размяна на книги ли или карта за библиотеката. Колко привлекателни са библиотеките е друга тема, тъй като по данни на Асоциацията „Българска книга" библиотечните фондове в някои населени места не са обновявани от 1989 година. Уви, шеговитите съвети за четенето в някои случаи са неподходящи.

Не всеки, рано или късно, ще открие удоволствието от четенето, за съжаление. Двадесет и пет процента от българите нямат достъп до книги. Тази част от статистиката на изследването на читателските практики е плашеща. При една четвърт от населението не става въпрос за желание или нежелание, така че даването на каквито и да било съвети би било неуместно.

Двадесет и пет процента не могат да направят своя избор какво да четат. Към тях спадат и онези пет процента, които никога през живота си не са отваряли книга. Четенето не боли, но само ако знаеш да четеш.