Всяко шофиране на MINI e тотално ново изживяване, макар и обединено от една универсална характеристика - удоволствието. Британската марка никога не е предлагала безлични коли, което заслужава дълбоко уважение. И феновете на MINI никога не са били, нито ще бъдат, скучни хора.
Защото MINI не е просто автомобилна марка, а стил и отношение - към шофьора, пътя и света.
На пръв поглед външният вид на новия MINI Countryman покрива очакванията за балансирана рецепта между автомобилен шик и не чак толкова малка офроуд машина. Всъщност Countryman е малко по-едър от очакванията за Мини. Просветът му е очаквано висок, за да може да преодолее умерени препятствия извън пътя, както и за да не "полегне" по корем при по-големи неравности, като в същото време предлага и доста впечатляваща стабилност в завоите на по-висока скорост.
Поздравления за чудесния баланс между тези две крайности.
Взимам колата след работа и отивам на рожден ден, където малко след пристигането ни се събира малка тълпа зяпачи, които искат да видят новото MINI. Има какво да гледат - дизайнът е въплъщение на автомобилната еволюция. Новият Countryman е пораснал значително: той е по-дълъг с цели 200 мм, а широчината му е нараснала с 30 мм. Освен това, обемът на багажника е увеличен почти двойно - до 450 литра - багажинк, който може да откара вас и цялата ви фамилия на къмпинг в Хърватска, без да се замисли.
А стигнете ли веднъж до който и да е къмпинг, ще може да се възползвате от т.нар. Picnic Bench на багажника, откъдето може да гледате залеза и да ловите кефал с бира в ръка.
Повдигнатата позиция на седене и увеличеният клиренс карат шофьора да се чувства все едно седи в SUV, но един шикозен, елегантен и изискан SUV. MINI ALL4 Exterieur визията, алуминиевите дъги на покрива, вертикалните задни светлини, шестоъгълната радиаторна решетка и едрите фарове правят от Countryman един дизайнерски шедьовър.
След рождения ден се запътвам към един офроуд терен до бизнес парка в „Младост". Тъй като навън вече е тъмно, по Околовръстното имам възможността още веднъж да се шашна от светлините в колата, за които вероятно би завидял всеки пилот на самолет.
Интериорът блика от висококачествени материали и блясък, воланът е спортен, дебел и изключително удобен, а централният 8,8-инчов екран вече реагира на допир.
Когато карате Countryman по тъмно, ще се чувствате едновременно сигурни и развълнувани - възможностите за осветляване на интериора в различни цветове събужда детето във всеки пълнолетен човек. Поне 10 пъти смених интериора от зелено в синьо, от синьо в лилаво, от лилаво в червено пр. С леко вдебилена физиономия разцъквах цветовете с усещането, че никога няма да ми писне. Атмосферата е приятно белязана и от двойния стъклен покрив. Знаете, небето винаги е красиво, но гледано от перспективата на MINI, е някак с още два тона по-привлекателно.
На офроуд терена Countryman се представя много прилично. Технологията, разбира се, допринася значително за това - електронно контролираното активно окачване, както и поведението на 4х4 предаването са прецизно балансирани, за да може колата да се справи с терен, който първоначално всява колебание в непривикнали с офроуда водачи.
Ясно е, че Countryman не е предназначен за офроуд състезания, но успя да се справи дори с много кален стръмен наклон с минимални усилия. Допълнителното усещане за офроуд състезание беше допълнено от функцията за измерване на времето за каране по пресечен терен. Сладко и интелигентно, както oчакваме от марката.
На другия ден пътят ме отвежда към прекрасния български град с гръмкото име Дупница и околните му села.
На асфалта Countryman се държи като типичен представител на семейството си: 192те конски сили (S-версия) бяха откровен оргазъм по завоите при включен спортен режим - с натискането на бутона MINI вече беше познатия нетърпелив бързак.
Отново изпробваме офроуд характеристиките му по един черен път близо до Бобовдол, и докато по небето започват да се събират черни облаци, започвам леко да се притеснявам, че офроудът ще дойде на нашия приятел в повече и ще закъсаме по време на буря някъде между Жедна и Мала Фуча, след което ще се развие сюжетът на „Очите на скалите".
Не. Countryman-а се представя като един достоен за селски пътища автомобил, никакви зомбита и орки не изскачат от изоставените бобовдолски мини и скоро сме в кръчмата „Старата Върба" в Дупница, където четирима човека поглъщаме огромно количество храна срещу общо 30лв.
Разходът, който получаваме е 9, което ни устройва. С уговорката, че не сме го настъпили максимално. Същият разход получихме на теста на Clubman JCW, чиято душа изтръгнахме от двигателя.
Понеже обаче животът никога не е безметежно розов, трябва да споменем, че цената на Countryman варира между 70 и 100 000лв. Моделът, който шофирах с такъв неподправен кеф, струва 93 656лв., което не са малко пари и всеки, който търси автомобил ще има предвид какво друго може да получи срещу такава сума.
Но както споменах по-горе, феновете на MINI никога не са били скучни хора. И ако от държавната лотария, или кой знае, може би от небето, им паднат 100 000лв., те ще ги дадат за Countryman, а не за апартамент в „Сухата река", който би възлязъл на същата сума. И ще пътуват към залеза с висока скорост, захвърляйки лошите мисли под гумите на една суперкола и поглеждайки към небето през покрива.
Истинско dolce far niente.
