Тайнствени и никому неизвестни азиатци, хитри американци и нежалещи парите си шейхове отдавна записват присъствие в клубовете от английската Висша лига. Естествено, всеки от собствениците има собствени и различни от останалите цели.
От една страна са азиатците. Появята на някои се превръща в откровено разочарование и носи тежки последствия за клуба. Точно така се случи с Нотс Каунти и Портсмут. Може би това е една от причините брояна собствениците на клубове от този тип да не е много голям в Англия.
Доста по-сериозно е присъствието на американците и на шейховете. Двете групи обаче предследват диаметрално противоположни цели. За американцине най-важна е собствената им полза. Те не се интересуват много, много от това което се случва с клуба, стига приходите да са достатъчни.
Точно на обратната страна са петролните магнати. Всеки от тях се отнася към клуба, който притежава като към собствено дете - с невероятно внимание и грижа. Те отлично осъзнават, че имиджа им зависи от резултатите, които тима показва. А и подобна покупка винаги помага на самолюбието им.
Двете категории собственици се чувстват отлично и съжителстват успешно в един от промишлените центрова на Северна Англия - град Манчестър. От едната страна е Сити, чийто притежател не отказва нищо на треньорския щаб и играчите. От другата е страдащият от дълговете на своите американски притежатели гранд Юнайтед.
За „гражданите" продължават да твърдят, че без парите на шейх Мансур ще си бъде един обикновен средняк. Отнасят се към тима на Роберто Манчини като към чувал с пари. Истината е обаче че отбора прогресира доста сериозно и може би е готов за нещо повече.
Доста по-тежка е ситуацията в Юнайтед. Един от най-великите клубове среща сериозни трудности с американските си собственици семейство Глейзър. Янките като че ли упорито водят „червените дяволи" към една пропаст, от която е трудно да бъде намерен път за излизане. На който не му се вярва може да проследи съдбата на Лийдс. Или тази на големия съперник Ливърпул.
Феновете на Юнайтед ясно осъзнават рисковете ,пред които е изправен любимия им отбор. Ето защо те редовно организират протесни акции срещу семейство Глейзър. Изразът „Обичаме Юнайтед, мразим Глейзър" е доста често срещан на плакати на домакинските срещи на тима на „Олд Трафорд". Някои от тях дори стигнаха до радикални мерки, предлагайки обединение с привържениците на Ливърпул срещу общия враг - американците.
Засега утехата на феновете е фактът, че и без особено големи финнасови възможности тимът успява да печели трофеи. Но това може и да не продължи дълго, ако се съди по начина, по който Сити тръгна през този сезон.
В последните седмици за феновете на „червените дяволи" като мче ли се появи лъч надежда. Той обаче не дойде от обединението „Червените рицари", което до миналия сезон опитваше да измъкне клуба от семейство Глейзър като отправи предложение за закупуването му. Според слуховете на Острова интерес към придобиването на контролния пакет акции е проявил поредният арабски шейх. Става дума за премиера на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум, който е сред най-богатите в света.
Не е ясно как подобна перспектива - любимият им отбор да зависи от волята на един шейх ще бъде приета от привържениците. Ако придобие собствеността на клуба и реши да уволни например менидъжра Фъргюсън няма да има кой да му се противопостави. Но от друга страна феновете не скриват, че това е по-малкото зло. По-лоша изглежда другата възможност - изпадането от лидерските позиции. А и едва ли новият собственик би си позволил да посегне на личност с такова значение, какъвто е сър Алекс Фъргюсън за Манчестър Юнайтед.
По-скоро ще се случи точно обратното - шотландецът най-после ще разполага с деветцифрна сума за привличане на нови играчи. Той едва ли ще похарчи всичките, но все пак подобна възможност със сигурност е добра.
Всъщност Мохамед бин Рашид ал Мактум не е човек, който е скаран със спорта. Той се увлича по друга голяма страст и на самите британци - конния спорт. Има и постигнати резултати - един от конете му спечели крупен турнир в Япония. Естествено, футболът е съвсем различен, но като цяло е успокояващо да се знае, че потенциалният собственик има опит в постигането на резултати в спорта.
Основното на което се надяват привържениците, в случай, че премиерът на Дубай купи клуба, е той да предостави водещата роля за покупка на играчи на сър Алекс Фъргюсън. В противен случай конфликтът е неизбежен. Или поне да се съветва с мениджъра когато тръгне да привлича някой играч. Шотландецът има отличен нюх по отношение на играчите. Толкова добър, че мнозина му завиждат за него.
А с парите на шейха няма да има футболист, от който да трябва да се отказва. Мнозина казват, че и сега Фъргюсън получава всеки, който иска. Но това малко се разминава с реалността. Примерът с Карим Бензема е твърде пресен. „Червените дяволи" загубиха играча именно във финансовата част на битката с Реал.
Юнайтед вече има опит в подобряването на рекорди на трансферния пазар. Преди години „червените дяволи" платиха рекордна за онзи момент сума за Висшата лига, за да привлекан Рой Кийн. Същото важи и за Фърдинанд, и за Рууни и за още други.
Засега обаче смяната на собствеността в Юнайтед е твърде несигурна. Но при всички случаи трябва да е ясно - шейх за собственик е далеч по-малка беда от това клуба да е притежание на бизнесмен с дълг от 500 милиона лири.
