След внезапно възникналите съдебно-криминални проблеми на Васил Божков едно е ясно – футболният клуб Левски ще трябва да си търси нов „бащица”. Такъв, който срещу някакви сериозни облаги за бизнеса си да налива пари в кацата без дъно на „Герена”.
Този модел може и да е безкрайно порочен, но дотук в днешния български футбол друг не е измислен. Без „бащица” най-много да играеш по ливадите в аматьорската лига. Което пък едва ли ще се хареса на правоверните левскари.
Ясно е, че евентуалното идване на нов „бащица” е политически въпрос (Левски и ЦСКА винаги са били колкото футбол, толкова и политика), който ще се решава на най-високо ниво в държавата. Впрочем същото беше и с Божков, и с предшественика му Спас Русев. И най-големият наивник няма да повярва на думите на сегашния собственик, че пристигнал на „Герена” да излее едни 24 милиона лева ей така, от чисто милосърдие и голям мерак. Както и на теорията на Русев за бръснарницата в Перник, където окачените по стените плакати на Левски стояли и до днес като свиден детски спомен в сърцето му.
Въпросът е - откъде ще се пръкне новият „бащица” с по 2 милиона лева в торба всеки месец?
Логично е да се предположи, че по заповед отгоре може да дойде някоя фирма от многомилионни сектори като пътното строителство, едрата индустрия, сметопочистването или телекомуникациите. Така беше и досега. В България има достатъчно икономически субекти, които трупат милиони – кога от обществени поръчки, кога от друго. И не е лесно да откажат да дават една част от тях за Левски, особено ако не искат да ги сполети съдбата на Божков. Или да им се случи някаква друга неприятност.
Това е и част от същността на модела „бащица”. Вероятно помните карикатурата, на която бившият главен прокурор Сотир Цацаров казва на подсъдимия бъдещ бос на ЦСКА – София Гриша Ганчев: „Мога да те вкарам в Първа лига, но мога и в първа килия”.
Само че „бащицата” ще трябва да се метне в блатото с главата надолу, и да плаща дългове като поп.
„Главболгарстрой” например вече заведе искова молба в съда за повече от 3 милиона лева. Други компании също са се наредили на опашката. Отделно са борчовете към НАП – по 150 хилядарки всеки месец. Поголовното наемане и гонене на чужденци със съмнителни способности доведе дотам, че днес на „Герена” ровят по чекмеджетата за 30 000 евро неплатени комисиони по трансфери, за да не им вземат от точковия актив в началото на февруари. Въобще, стана една, дето не е за разправяне...
Възможно е и да не се намери „бащица”, готов да потроши толкова пари в съмнително футболно начинание като това с Левски. Още повече, че собственик на лъвския дял от клуба в момента се явява Георги Попов. Той се представя като вицепрезидент на Божковия „Нове холдинг”. Ами ако продължи да владее акциите и занапред? Едва ли някой ще се съгласи да изсипва милиони в чужда фирма. Неслучайно премиерът Бойко Борисов посъветва запалянковците първо да вземат акциите, а след това да молят за помощ.
Затова не е изключено да стигне и до варианта „Левски с тире”, както стана с ЦСКА–София на Гриша Ганчев.
Държавата и БФС вече благословиха модела, при който Литекс се прехвърли в София, прекръсти се на ЦСКА, и накрая си тегли една баданарка в червен цвят. Получи и „Армията”. Хубаво, лошо, това се прие от по-голямата част от привържениците.
Затова във футболните среди вече се говори и за вариант, при който някой от софийските отбори да извърши същата операция. Само че с името Левски и синя боя.
Не става въпрос за близкия до премиера Борисов отбор на „Витоша” (Бистрица). Иде реч за подредения и добре работещ футболен клуб Септември (София).
Собственикът му Румен Чандъров, известен левскар, развива една от най-работещите школи у нас, а първият му отбор се е запътил към завръщане в Първа лига. Друг е въпросът дали бизнесменът въобще би се навил на подобна авантюра да стане поредният „бащица”.
Но при Чандъров поне не вървят недоразумения като Нашименто, Фигередо и ред подобни легионери, заради които днес Левски се чуди откъде да изрови пари за осъдителните дела от спортния трибунал в Лозана. Отборите на Чандъров играят на три добре поддържани бази за футбол в София. Е, сигурно е, че днешният шеф на Септември едва ли ще харчи по 9 милиона лева годишно за заплати в Левски. Но то не е нужно – още през 60-те години чешкият треньор на Левски Рудолф Витлачил беше казал, че „в чужбина футболистите играят, за да им плащат, а в България им плащат, за да играят”.
Ама сините щели да станат за смях с подобно припознаване! Че то кой ли не припозна у нас – ЦСКА, Ботев (Пд), Локомотив (Пд), Берое, и кой ли още не.
УЕФА нямало да пусне левскарите да играят в евротурнирите три години? Чудесно, тъкмо няма да се излагат срещу Иртиш, Вадуц и останалите „географски открития”.
Последната възможност е Левски и неговите привърженици да почнат на чисто – от четвърта лига. Така направиха Локомотив (Сф) и отцепниците от ЦСКА 1948, отказали да признаят отбора на Гриша Ганчев за свой. По регионален принцип сините ще трябва да тръгнат от зона „Север” на софийската Бундеслига, както на шега наричат градската четвърта дивизия. Действително, да играеш срещу Чепинци, Подгумер и Войнеговци едва ли е по вкуса на левскарите. Но след като ножът е опрял до кокала, в един момент е възможно да се мисли и за такъв вариант.
Но и при него ще трябва „бащица”, ако отборът иска да се върне за три сезона в елита.
