За треньор, който веднъж описа подхода на Сам Алърдайс като "футбол от XIX век", играта на Тотнъм срещу РБ Лайпциг би трябвало да е нещо доста срамно.
Немският клуб победи с 1:0 на стадиона на съперника в първия 1/8-финал от Шампионската лига снощи, макар че заслужаваше да спечели с повече - защото беше по-добър във всеки аспект от играта.
Двубоят беше поредната индикация, че старши треньорът на Тотнъм е много назад от модерните тенденции във футбола и изповядва стил, с който няма как да доближи успехите си от миналото. Защото в основата си стилът му е все същият, а футболът вече е твърде различен.
Тотнъм срещу Лайпциг изглеждаше като среща между футбола от 2004-а и футбола от 2020-а.
Разликата даже сякаш беше повече от 16 години и това показва колко бързо еволюира играта през последното десетилетие. Отборната скорост, скоростта на мислене, прегрупиране, пресиране, подсигуряване - в нея отборът от Бундеслигата превъзхождаше толкова сериозно Тотнъм.
Лайпциг обаче изпусна положенията, които създаде, и отбеляза единствения гол от дузпа през второто полувреме. Впрочем съвсем излишна дузпа, отсъдена заради ненужно нарушение на Бен Дейвис, която спокойно можеше да бъде избегната. Но дори двубоят да беше завършил 0:0, изводите след защитната и боязлива игра на Тотнъм нямаше да са по-различни.
Загубата на Спърс е продължение на мъките на самия Моуриньо в турнира.
Португалецът няма спечелен мач в елиминациите на Лигата вече близо 6 години.
За последно Специалния спечели двубой след груповата фаза през април 2014 г., когато Челси се наложи с 2:0 над Пари Сен Жермен. Моуриньо изигра в елиминациите още четири мача начело на "сините", два с Манчестър Юнайтед и един с Тотнъм, в които така и не стигна до успех - общо 7 поредни срещи от елиминационната фаза.
Двата му триумфа в Лигата - с Порто през 2004-а и с Интер през 2010-а, изглеждат ужасно далеч не като изминали години, а като стил на игра, с който бяха постигнати.
Сега Тотнъм отстъпи, макар и само в първия мач, пред един наскоро създаден германски съперник, често обвиняван, че не притежава клубна идентичност. РБ Лайпциг обаче вече разполага с футболна идентичност, наложена още преди назначаването на Юлиан Нагелсман и сега развивана от младия, едва 32-годишен специалист.
Отборът си има определен начин на игра, който не разчита само на дадени индивидуалности.
Затова Нагелсман надмогна отсъствието на тримата си най-добри централни защитници, докато Моуриньо до края на сезона няма да спре да се оправдава с липсата на Хари Кейн и Хюн-Мин Сон.
Ако бяха на терена снощи, асовете в атаката на "шпорите" може би щяха да променят крайния резултат от мача с някое свое прекрасно изпълнение - но само наивник би си помислил, че щяха да променят начина на игра на Тотнъм. Моуриньо отново щеше да прибере отбора изцяло зад линията на топката, да отстъпи владеенето на кълбото и да чака някоя голяма грешка от противника.
Докато първият принцип в стила на Лайпциг, наложен от главния архитект на проекта и директор по футболните въпроси Ралф Рагник, контрастира ярко: "Действай вместо да противодействаш. Трябва да диктуваш играта с топка и без топка, не чрез индивидуалности".
Оттук идва колективното движение, с което Лайпциг иска да надиграва съперниците, и обикновено успява.
Планът на Моуриньо беше да пречи на съперника да покаже скоростта си, като просто запуши пространствата с максимално много тела.
Това сякаш беше всичко, което Жозе можеше да предложи тактически, заедно с вече обичайния късен натиск срещу този тип отбори - показал, че все пак Тотнъм може да играе и по-различен футбол.
Лошото за наставника е, че в Спърс даже не разполага с много от любимия си тип дефанзивни играчи и съставът му не се справя кой знае колко добре в защита, дори когато се затваря. До 58-ата минута резултатът беше поддържан 0:0 най-вече от вратаря Уго Лорис, докато Джовани Ло Селсо беше единственият, който успяваше да придвижва Тотнъм напред и да гради някакви атаки.
За пореден път, както срещу Ливърпул и Манчестър Сити, Тотнъм попадна на съперник, който изпуска положенията си. Затова интригата в сблъсъка е жива, а предвид, че Моуриньо е роден победител, няма да е огромна изненада, ако постигне обрат в реванша.
Да, португалецът все още е способен да взима отделни победи, които обаче не променят общото впечатление: игровата му философия в Тотнъм е миналото на футбола, докато РБ Лайпциг показва какво е бъдещето.
