Една от новините от вчера бе, че новият треньор на Славия Емил Велев иска да привлече трима от бившите юноши на Левски - Иван Цачев, Мариян Огнянов и Виктор Генев.
Причината, поради която именно Кокала бе назначен начело на "белите", е политиката на клуба да разчита на млади играчи. Преди да го освободят от Левски след спечелената шампионска титла и две победи с общ резултат 9:0 над андорските аматьори Санта Жулия, той бе показал намерението си да наложи в отбора младоци като Огнянов, Цачев, Александър Киров и Исмаил Иса. Трима от тях вкараха голове в реванша, след който той бе заменен от Ратко Достанич.
Съдбата на тези момчета не бе с нещо по-радостна - Цачев, Киров и Иса бяха преотстъпени (на полусезона върнаха Иван в отбора, но той отново не получи почти никакъв шанс за изява), а гаврата с Огнянов продължи. Един от най-големите таланти в България три години след навлизането си в мъжка възраст, е закован на пейката до пълна загуба на форма, а, когато все пак играеше, авторът на единствения гол за България в групите на Шампионската лига бе използван не на предни позиции, а като опорен халф.
Доверието към Владимир Гаджев и Николай Димитров (вече продаден в Касъмпаша) и отвреме-навреме към Лъчезар Балтанов не е достатъчно за изграждане на силно "синьо" ядро в Левски. Историята е показала, че отборът е най-силен, когато разчита най-вече на собствените си кадри - като Гунди, Соколето и сие през 60-те и като поколението на самия Велев през 80-те, включващо Наско Сираков, Боби Михайлов и т.н.
Тези две митични поколения са изградили пословичната привързаност на публиката към собствената школа, защото тя просто е най-добрата в България. Естествено бе Кокала и като треньор да тръгне по този път. Какъвто и да е той - груб, недодялан (такъв беше и като футболист), заслужаваше да продължи да работи с Левски, защото се доказа като добър треньор и в много тежък сезон донесе титла на клуба. Някои казват, че титлата е основна заслуга на тарана Георги Иванов, но на терена са 11, а под ръководството на Велев добре играеше и вкарваше голове и другият нападател Георги Христов. Въпреки че се скара с крайните елементи в публиката, за сметка на това Кокала успя да влезе под кожата на футболистите. Нещо, което не можа да се случи при наследилия го Ратко Достанич. Големият голмайстор Гонзо също не се справи с новата си функция поне до някаква степен толкова добре, колкото го правеше на терена.
Сега неоцененият в своя дом Емил Велев ще трябва да прави в Славия това, което не го оставиха да свърши в Левски. Ако наистина вземе Огнянов и Цачев при "белите", това ще е добре за играчите, защото би означавало, че в Левски отново не разчитат на тях за нещо повече от резерви. Би означавало също, че за пореден път на "Герена" се отказват от свои готови футболисти.
А хитрата лисица Венци Стефанов намери правилния човек за прилагането на правилната си политика - инвестирането на време и доверие в развитието на талантливи играчи, които след това да бъдат продавани за добри пари (и на запад!). Като Чавдар Янков, Благо Георгиев, Димитър Рангелов, Марио Кирев. Плодовете от тази стратегия не се берат бързо, но в Славия имат и търпение и скоро ще ги дочакат. Показателно е, че за пръв път от много години президентът заговори за европейските турнири като задължителна цел. Политиката в Славия към младите е правилна и изглежда, че чичо Венци ще се смее последен.
