Случилото се с отбора на Локомотив край Ярославл върна спомена за две от най-големите подобни трагедии: тази с отбора на Торино от 1949 г. и тази с тима на Манчестър Юнайтед от 1958 г.
В края на 40-те години италианският Торино е сред най-силните отбори в Европа. Тимът печели титлата в Италия в последното първенство преди прекъсването заради Втората световна война през 1944 г. и в последствие още три поредни титли - от 1946 до 1948 г. 10 от футболистите на тима пък получават повиквателни за националния тим на Италия. През 1949 Торино е лидер в класирането и четири кръга го делят от ново злато.
В началото на май отборът тръгва към Лисабон за приятелски мач с Бенфика. На връщане съвсем близо до Торино самолетът попада на неблагоприятни условия. Заради гъста мъгла и ниска видимост едното от крилата на самолета закача оградата на построената на хълм край града базилика Суперга. В резултат на сблъсъка самолетът, в който са 18 играчи на Торино, треньорите на тима и журналисти губи височина и се забива в земята. При катастрофата няма нито един оцелял от намиращите се на борда 31 души.
На косъм с тази трагедия се разминава един от най-големите футболисти в последствие на Барселона Ласло Кубала. Малко по-рано той се мести да живее в Италия и след кратък престой в Про Патрия дава съгласие да облече екипа на Торино. Първият двубой с новия му тим е трябвало да бъде именно мача с Бенфика, но след като синът му се разболява той пропуска срещата и изобщо не се качва на самолета. Същото важи за още двама футболисти на Торино - Сауро Тома и Луиджи Джулиано. Единият остава заради травма, а другият, защото не успява да уреди навреме документите си.
След катастрофата тимът доиграва шампионата на Италия с младежкия си тим, а като израз на уважение съперниците на Торино в тези оставащи четири срещи - Дженоа, Палермо, Сампдория и Фиорентина пускат в тези срещи също младежките си състави. Така тимът на Торино успява да спечели още една шампионска титла, а след края на сезона започва изграждането на нов състав. Затова следващия път, в който тимът печели златните медали в Италия е чак през 1976 г.
През същата 1949 година в авиокатастрофа смъртта си намират и шестима хокеисти от националния отбор на Чехословакия. Инцидентът става над Ла Манша. Въпреки това Чехословакия успява да спечели световната титла като за първи път в историята си побеждава Канада.
Девет години по-късно светът на футбола е потресен от друга голяма трагедия - смъртта на 8 играчи на Манчестър Юнайтед. По това време тимът на „червените дяволи" диктува събитията в Англия. „Бебетата на Бъзби", както наричат състава воден от сър Мат Бъзби и изграден от изключително млади играчи, печелят две шампионски титли - през 1956 и 1957 г. и са фаворити и през 1958 г. Освен това за втора поредна година Юнайтед стига и до полуфинала в турнира за Купата на Европейските шампиони.
Трагедията се разиграва именно след поредния мач от тази надпревара. Тимът гостува в Белград на Цървена звезда и след сблъсъка бърза да се завърне у дома, тъй като го чака мач от първенството, който Лигата отказва да отложи. Самолетът, с който отбора излита от Белград не може да осъществи директен полет към Манчестър и трябвало да кацне в Мюнхен за презареждане с гориво.
В столицата на Бавария обаче започва да вали сняг, който бързо покрива пистата. Пилотът на самолета на Юнайтед прави два неуспешни опита за излитане, но вместо да се откаже той предприема и трети. При него машината попада на натрупал се сняг, не успява да набере необходимата скорост, пробива оградата и се врязва в намираща се наблизо сграда. От намиращите се на борда 44 пътници 21 загиват на място.
Сред починалите са 7 играчи на Манчестър Юнайтед. Още един - Дънкан Едуардс умира в болницата в Мюнхен. Двама от футболистите пък получават сериозни контузии и спират с футбола. Треньорът на тима сър Мат Бъзби прекарва два месеца в болницата. През това време функциите му поема асистентът му Джими Мърфи, който не пътува с тима за Белград заради ангажименти с националния отбор на Уелс.
В двубоите от първенството, които Юнайтед трябва да изиграе след катастрофата тимът излиза с младежки състав. Лигата не прави никакви компромиси за състава и набързо сглобеният тим успява да спечели само един от тези мачове. В крайното класиране „червените дяволи" остават на девето място.
Тимът губи и в полуфиналите на турнира за Купата на европейските шампиони от Милан, а в този на Купата на Англия все пак стига до финал. През следващия сезон обаче Мат Бъзби отново е начело и успява да изгради състава си отново. Юнайтед дори печели първата си Купа на европейските шампиони след като на финала на „Уембли" побеждава Бенфика.
Следващата голяма трагедия се разиграва само три години по-късно. През февруари 1961 самолет, който тръгва от Ню Йорк се разбива на летището в Брюксел. Нито един от 73-та пътници и от екипажа на самолета не оцелява. 34 от пътниците са фигуристи, треньори и официални лица от националния отбор на САЩ по фигурно пързаляне, както и членове на семействата им и техни приятели. Всички пътуват за световното първенство по фигурно пързаляне в Прага. От Международната федерация по кънки правят невероятен жест и отменят шампионата в знак на траур.
На 11 август 1979 г. в небето над Днепродзержинск в Украйна се сблъскват два "Ту-134 А". Общият брой на жертвите е 178, от които 17 футболисти от отбора на Пахтакор, пътуващи за мач в Минск. След трагедията Пахтакор е подсилен с играчи от други клубове - по 1 от всеки тим във Висшата лига на СССР, а в правилника е записано, че в следващите 3 сезона мястото на "Пахтакор" в Лигата е гарантирано и той няма да изпада.
Почти десет години по-късно - през юни 1989 подобна трагедия застига Холандия. 15 холандски футболисти загиват при самолетна катастрофа в Суринам. На борда на самолета има общо 187 души, оцеляват само 11. Играчите са тръгнали към Парамарибо за участие в приятелски мач. В същия самолет е трябвало да бъде един от най-популярните в момента футболни агенти - Уини Хаатрехт. По това време той е футболист на Хееренвеен.
Именно заради ангажименти към клуба си той отказва пътуването. На негово място заминава брат му Джери. По време на полета пък Джери сменя мястото си с Еду Нандлал. В последствие това се оказва фатално за Джери. Съотборникът, с когото е сменил мястото си - Еду Нандлал е сред тримата оцелели играчи. Останалите са Сиги Ленс, Радайн де Хаан.
