Да си в опозиция на Данчо Лазаров е като да превземеш Москва с военна сила - мнозина опитаха, никой не успя. С умелите си апаратни игри той стиска властта във волейбола вече 15 години.
Всеки, дръзнал да му се противопостави, получава незабавно наказание - изключване от „волейболното движение“ или нещо също толкова звучно. По-податливите на изкушения пък се оказват приобщени към щедрата трапеза и внезапно губят интерес.
Разбира се, за подобна желязна хватка са необходими няколко ключови фактора. На първо място са успехите на мъжкия национален отбор - вечното алиби за всеки управленски провал. А близостта с определени политически кръгове осигуряваше нужната протекция дори в най-тежките дни.
Да не забравяме и твърдото единство в ръководния орган, наречен Управителен съвет. Лазаров вещо балансираше между различните интереси и не допускаше сериозни сътресения.
Досега. Превратът, който рехавата опозиция не успя да реализира цели 15 години, се задава зад ъгъла по най-баналния начин - с боричкане за власт отвътре.
Според настойчивите слухове инженерът е в конфликт с най-доверените си хора - вицепрезидентът Иван Тодоров-Сенатора и генералният секретар Станислав Николов. Остава да изчакаме до заседанието на управата в Казанлък в сряда, за да разберем дали действително картите ще бъдат свалени.
За какво се карат старите другари? Можем само да гадаем. Но предположението, че става дума за пари, звучи съвсем обосновано. След сгромолясването на КТБ федерацията загуби могъщ партньор, изпадна във финансов колапс и не успява да покрие солидни задължения.
В същото време се задава Мондиал 2018 - домакинство, за което само държавата ще отпусне 5 млн. долара.
Една ера е към края си, настъпва друга. Но нека не се заблуждаваме - тя твърде много ще прилича на предишната. Акцентът отново ще бъде върху оперирането с парични потоци. И върху безкомпромисната разправа с авторите на неудобни въпроси.
