Жозе Моуриньо се скри от прожекторите, Гуардиола запази умерения тон, дори футболистите опитаха да намалят напрежението около предстоящото тази вечер поредно издание на "Ел Класико". Битката между двата испански гранда - Реал и Барселона стартира в 23,00 ч. българско време на "Сантяго Бернабеу". В испанските медии обаче този мач започна много, много по-отдавна. Може би още след поражението на Барселона срещу Хетафе...
Всъщност, ако трябва да сме реалисти това противопоставяне сякаш няма край. То отдавна е надхвърлило границите на спортното съперничество. И в медиите това се вижда още по-ясно.
В страната-световен шампион има четири големи спортни издания. Всяко от тях претендира за обективност, но фактически е далеч от нея. „El Mundo Deportivo" и „Sport" открито подържат Барселона, „Marca" и „AS" пък са на страната на Реал (Мадрид). Те са фанатични и не се притесняват от манипулации. Чувстват се добре да бъдат инструмент на клуба, да пропагандират неговата политика, а на феновете това определено допада.
От едно от изданията твърдят, че всяка победа на Реал увеличава броя на продадените издания с 10 000. От една от радиостанциите, която минава за близка до Барселона казват, че приетото решение да подкрепят „блаугранас" им помага да бъдат по-слушани от феновете.
Може би затова никой не се вълнува от истината.
Достатъчни са само няколко примера.
В края на ноември Реал (Мадрид) гостува на Валенсия в двубой, който бе определен за най-трудния за "белите" преди Ел Класико. Лежерното първо полувреме на стадион "Местая" бе последвано от нервно и наситено със сблъсъци второ такова. Кулминацията дойде в края на срещата когато Гонсало Игуаин изби топката от голлинията. Така и не стана ясно имаше ли или не дузпа.
Каталунските издания определиха това като "кражба" и заговориха за фаворизиране на Реал. Спорният момент заемаше централно място в коментарите, по-голямо дори от онова, което бе отделено на успеха на Барселона срещу Сарагоса в същия кръг. И "Sport", и "El Mundo Deportivo" бяха категорични, че дузпа има.
В същото време за "Marca" и "AS" по-важни бяха трите точки. На спорната ситуация бе отделено съвсем малко място, но и двете издания бяха убедени: не може и да става дума за дузпа.
Друг пример. През март тази година "AS" отдели голямо внимание на двубоя между Барселона и Атлетик (Билбао). Резултатът в него бе открит от Давид Вия, но според изданието попадението не е трябвало да бъде зачетено. Причината - съмнения, че авторът на асистенцията Дани Алвеш се е намирал в засада. „Неоспоримото доказателство" бе публикувано на страниците на в. „AS" на следващия ден - снимка, на която Алвеш определено е пред най-близкия до вратата защитник на Атлетик.
Имаше само един проблем. Последният защитник на снимката всъщност не беше последен. Поглед към кадъра по телевизията даде отговор на въпроса - „AS" бе изтрил от снимката един играч.
Наложи се изданието на публикува извинение, а ситуацията бе определена като "графична грешка".
Подобно нещо обаче е ежедневие. А изданията в Испания често прекрачват и границите при защита на единия или другия отбор. Достатъчно е да споменем още само един пример - популярната в страната теория за Виярато. Тя бе създадена от "AS" и според нея съдиите защитават Барселона, защото бившият президент на клуба Жоан Лапорта е подкрепил на изборите президента на испанската футболна федерация Анхел Мария Вияр. Флорентино Перес пък не го е направил, а изданието дори има „доказателство" - последователни решения, които са взети в ущърб на Реал, при това в продължение на седмици.
Всеки, който реши да се заяжда с някой от играчите на „нашия" отбор е злодей, а онзи, който не напада тези на съперника - страхливец. Ако „ние" печелим сме блестящи, ако печели съперникът - им е провървяло. Или не са срещнали съпротива. Или са имали на своя страна съдията. Грешките на съдиите не са просто грешки. Неизгодните факти пък просто се игнорират.
Феновете обаче са свикнали. Играчите и треньорите също. Независимо, че в страната има още 18 елитни и десетки по-малки отбори всеки е или мадридист, или куле. Неутралитета не е позволен. И затова Ел Класико си остава голямата лудост. Двубой, който отдавна надхвърлил границите на спортното съперничество.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
