България без съмнение е страната на неограничените възможности за измами, схеми, фактурни източвания и препиране на пари. През ЦСКА, едно от големите, обществено значими и стратегически важни предприятия в страната, за последните 15 години са извършени не една и две такива измами. Изнесените документи от одита в клубните книжа са направо стряскащи и е време държавата да направи това, за което си затваря очите още от управлението на Мултигруп. Именно бездействието на държавните компетентни органи за тези години доведе до положение, в което ЦСКА е неспасяем случай. Всъщност, ЦСКА и феновете на отбора са жертва на една група схемаджии, които са използвали марката и влиянието в национален мащаб на името на клуба, за крупни финансови операции с доста мътна законност.
ЦСКА дължи близо 5 милиона на НАП, към 15 милиона на предишния бос (колко смешно звучи за човек, който сигурно не помни, че се е водил и собственик на клуб в България) Прамод Митал. Да не говорим за задължения към самите сегашни собственици Димитър Борисов и Иво Иванов и огромния, естествено фиктивен и само офактурен дълг към „Титан". Явно фирмата е с неизчерпаем финансов ресурс, след като е готова да опрости 40 милиона дългове от клуба! Очевидно е, че такъв дълг няма, а това са фактурирани пари за услуги, които не са извършвани в последните 4 години.
Така бе и с Мултигруп, и с Васил Божков, и с най-големият сред остапбендеровците на българския преход - Александър Томов. Всички те препраха, взеха, превъртяха и източиха каквото успяха. Но никой не стигна до висините на „Титан", който съвсем спокойно и само за 4 години докара ЦСКА до фалит. С изкуствена схема за високи заплати и безумни разходи, които се трупат, но не се плащат, с разни кредити от фирмата за почистване към спортния клуб, със схеми, измами и далавери. Поредната е опитът да се направи „офшорна" картотека на Мишел Платини през малтийски клуб, която някои български медии дори нарекоха блестящ юридически ход. А той е просто поредната схемичка, която не пише в бизнес и правните учебни помагала. Тя се учеше на улиците на България през 90-те. Откъдето идват босовете на ЦСКА.
Така за клуба изходът вече е ясен и съвсем недалечен. Фалит, отнемане на лиценза и поемане по пътя на Ботев. Държавата също трябва да поеме своята вина за случилото се. Тя не упражни контрол, не се разрови в случващото се пред очите и, както си е затваряла през годините очите за много други не по-малки като калибър и суми измами, не само в спорта. Ако лицензът на ЦСКА бе отнет още при Божков, Томов или в началото на сивото управление на „Титан", досега клубът да се е отърсил от пиявиците и да е почнал на чисто. И вече да е в „А" група, и то със сигурност в по-добро състояние, отколкото е в момента.
Но няколко правителства решиха да предпочетат спокойствието пред слагането на пръст в раната, която освен всичко друго бе нанесена от някои от най-влиятелните и богати хора в страната. Страх лозе пази, но ЦСКА... не.
