Това, че Радостин Стойчев е един от най-големите съвременни волейболни треньори в света, не е никакво откритие, след като сме наясно с успехите му с италианския Тренто.
Затова назначаването му начело на българския национален отбор през 2010 г. бе нещо естествено и дългоочаквано и от федерацията заслужават адмирации, че изпълниха условията му и се разделиха с някои свои закостенели привички.
През миналата година покрай разочароващите изяви на тима се чуха гласове за смяната му, но в крайна сметка разумът надделя и Радо остана на поста.
Така представянето на България в групата на олимпийския квалификационен турнир в София (три победи с по 3:0 над Словения, Сърбия и Испания) най-после е точно такова, каквото искаме да го виждаме и каквото отговаря на класата на волейболистите ни.
Довечера е полуфиналът с Германия, а за неделя цяла България вярва, че ще играем финал с победителя от мача Италия - Сърбия.
Тези два съперника са тежки, но Стойчев знае как, а момчетата му имат класата да се справят и с възродената Италия и за втори път с европейските шампиони от Сърбия.
Особено във втория случай трябва да се внимава много, защото категоричния успех срещу сърбите в групата не трябва да лъже, че срещу тях би било така лесно и на финала.
Прочута история от света на друг спорт - футболът, е сблъсъкът между Унгария и Германия на Световното първенство през 1954 г., когато славният състав на маджарите разгромява немците с 8:3 в предварителната група, но на финала пада от тях с 2:3.
Възможно е и тактиката на наставника на комшиите Игор Колакович да е била именно такава, така че българският му колега би сигурно си прави сметката и за подобен вариант.
Ако всичко е наред, „лъвовете" трябва да спечелят олимпийската квота, а в Лондон наесен нищо не се знае - може пък Радо и да надмине постижението на баща си Светослав Стойчев, който донесе на България световна титла за младежи през 1991 година...
