Този кръг във Висшата лига станахме свидетели на три много лесно показани червени картона.
Или съдиите са станали много наивни и вярващи на превиванията на футболистите, или имат някакво нареждане да не толерират твърдите сблъсъци.
Та, това е Англия, по дяволите!
Твърдите единоборства, безмилостната игра рамо в рамо, леките настъпвания, бутанията в наказателното поле са точно нещата, които обичаме в английския футбол.
Александър Митрович бе изгонен с директен червен картон още в 16-ата минута срещу Арсенал за едно застъпване при борба за топката срещу Франсис Куклен.
Нарушението не бе нито толкова грубо, нито застрашаващо здравето на футболиста дотолкова, че да бъде наказано с директен червен картон.
Второто пресилено отсъждане – вторият жълт картон на Фелипе Коутиньо.
Когато получиш жълт картон за реплики срещу съдията, реферите имат навика „да си връщат“ на футболистите, които са си позволили да надигнат глас към тях.
Едно абсолютно безобидно влизане на Коутиньо в краката на Димитри Пайе му донесе втори жълт картон. Отново – влизането не бе кой знае колко грубо, почти не докосна играча на Уест Хем, камо ли да застраши здравето му.
И третата фрапантна грешка – от същия мач между Ливърпул и Уест Хем, завършил с класически успех за „чуковете“.
Червеният картон на Марк Ноубъл за влизането срещу Дани Ингс. Фрапиращото тук е не само че влизането не е толкова грубо, че да заслужава директен червен картон, но и Ноубъл всъщност игра с топката.
В двубоя между Суонси и Манчестър Юнайтед също имаше една подобна ситуация – когато Морган Шнайдерлен бе наказан с жълт картон за един свой чист шпагат. Халфът обаче се отърва от „строгостта“ на съдиите.
Да, здравето на футболистите е най-важното – особено сега, когато футболът е предимно бизнес. Но ако отнемем едно от най-красивите неща на този спорт – мъжките единоборства – не само Реал (Мадрид) ще има „балет“ до името си.
