Какъв мач!
Класически Литекс - Левски с всичките му подправки. Имаше скандали с публиката на Левски като в добрите стари времена, имаше съспенс, невероятен гол на Христо, пропуски, каквито само Христо може да прави и първата победа над гранд в България като треньор за... Христо.
Това бе мачът на Христовците. Този с номер 8 от едно време изпита най-сладката треньорска победа над Левски, но я прие като голям мъж, не се възползва да трие носове или да танцува върху гробове. Подаде ръка на всеки от левскарите и се показа над дребните неща.
Такова, каквото е скандирането на част от синята агитка за „кюрда Стоичков". Тези, които викаха това по време на мача, или са на по-малко от 16 години, или нямат и толкова гънки на мозъка си, защото не помнят кой е Ицо, какво е направил в онези далечни 1994, 1995 и 1996 г. (не само, но най-ярко) с екипа на България.
Камата обаче вече е успял да надскочи ръста на родната простотия и се държа на положение. Нямаше да е чудно ако бе размахал среден пръст към левскарите. Но защо да пада на нивото им?
На терена друг Христо вече по навик наказа Левски. Този Янев за малко не бе изпъден от Литекс заради прищевките на един кондиционен треньор от Сърбия. Пак Стоичков направи така, че Джуджето да остане в отбора. Дали е важен Ицо Янев за Литекс?
Ако не обръщаме внимание на дреболии като 4-5 асистенции и три решителни пролетни гола (1:0 над Черно море, 1:1 с Берое и 1:0 в четвъртък), вероятно не е. Само дето номер 7 влачи Литекс на гръб и прави разликата винаги, когато е необходимо. През есента забоде великолепен гол на Динамо (Киев), който Евроспорт дълго въртя из рубриките си, а напролет пак е като компютър при всяко статично положение.
И третият Ицо. Човекът, когото предишният треньор Николай Костов прати в миманса, смени в 30-ата минута на един мач с ясния аргумент, че не играе добре.
Ицо Йовов за пореден път влезе и не направи разликата. Като по ирония на съдбата обикновено важните и чисти положения падат в неговите крака, но той намира все нови и нови начини да ги проваля. Марковите му изстрели далеч от обсега на камерата (обикновено нависоко) в Ловеч бяха заменени от лошо спиране на топката, което за футболист с неговия опит е скандално. Накрая Йовов короняса кошмарното си представяне с един обратен тъч в последните секунди, в които Левски бързаше да стигне до равенство. Комично, ама на левскарите не им е до смях.
Това бе ден на Христовци. Не се превърна в Гергьовден за новия-стар треньор на Левски, който загуби поредната си битка на този пост. Ръкомахаше, наставляваше, остави голмайстора на отбора на скамейката и го пусна чак в 85-ата минута, предпочете Йовов да е жокерът му...
Всеки носи отговорност за решенията. Дори Гонзо, колкото и рядко някой в клуба да му я иска.
