Годината за Цветана Пиронкова вървеше към нулева.
Безтегловно падане в ранглистата, многобройни загуби още в първите кръгове и в квалификациите, безидейна и слаба игра.
И кой ли е вярвал, че първата ни ракета при жените е оставила цялата си магия за Ролан Гарос - турнира, в който в предишните си 10 участия бе успяла веднъж да достигне до третия кръг?
Стори го миналата година, само за да се сблъска челно с напористата млада американка Слоун Стивънс.
Вероятно повечето от вас помнят как тъмнокожата тенисистка помете нашата с 6:4, 6:1 за има-няма час и 10 минути.
Съдбата обаче реши отново да срещне двете и тази година, а случаят бе различен.
Цвети впечатли много в първите си два двубоя срещу Сара Ерани и Йохана Ларшон, но като че ли не вярвахме, че безгрешното й представяне ще продължи.
Мощ, агресия, точност, концентрация и самочувствие обаче отново заляха корта от българската му страна...
Нямаше нещо да липсва на нашето момиче, което не остави съмнения в превъзходството си за гръмкото 6:2, 6:1, постигнато за норматив.
И още веднъж се доказа, че бързаме да съдим и да даваме крайни оценки, без да имаме достатъчно основания да го правим.
Какво ще кажат сега онези, които твърдяха, че Цвети е приключила и че дори завръщането й в Топ 100 на ранглистата вече е мираж?
Нека ни е за урок и следващия път всички ние бъдем по-предпазливи в присъдите, за да не изпадаме в неловки ситуации.
Оттук-насетне над Цвети е само парижкото небе.
В неделя отново ще застанем пред телевизорите, за да й стискаме палци срещу Агнешка Радванска. Хитрата полякиня е сред петте тенисистки в най-добра форма от повече от половин година насам, но притесненията трябва да са в нейния лагер.
Защото Пиронкова влезе като абсолютен аутсайдер във всеки от трите си мача до момента, но дори не отпусна сет на опонентките си.
Имаме право да мечтаем за нова сензация, въпреки че с подобна игра изобщо не е сензационно, че Цветана прескача с лекота всяко препятствие.
