Броени часове остават до края на Олимпиадата - спортният спектакъл, който прикова вниманието на милиарди ТВ зрители по цял свят и им донесе невероятни емоции по време на състезанията - от леката атлетика до обездката. Игрите още не са свършили, има още медали за печелене, но вече е време за някои много важни изводи.
И първите от тези изводи бяха направени във Великобритания - Лондон със сигурност ще получи една от най-високите оценки за град-домакин на лятна Олимпиада. Там обаче дебатът е по-различен. Всеки се път се дискутира какво ще стане с олимпийските обекти, колко време ще се изплащат, как ще се ползват и т.н. Лоши примери в това отношение има много - последният са стадионите в ЮАР след края на световното по футбол.
Но не това е най-важната тема. Британските медии и анализатори използваха момента - това е най-успешната Олимпиада в историята на Великобритания, за да повдигнат един важен въпрос: Какво трябва да се направи, че спортът да стане неизменна част от ежедневието на децата? Защото единици от тях ще стигнат до високите нива на спорта, но ако всички спортуват, то те ще са по-здрави и по-дисциплинирани.
И дебатът навлиза в сериозна фаза - днес е ред на шефа на организационния комитет на Игрите в Лондон Себастиан Коу да даде мнението си и той го прави - в училищата трябва да има повече спорт, защото това поколение е застрашено от опасността да порасне в по-лоша физическа форма от тази на родителите си. И сър Коу атакува остро премиера Джеймс Камерън за това, че държавата не прави достатъчно, за да налага спорта в училищата. Като дава пример, че в много учебни заведения е по-популярно да запишеш детето си на „индийски танци" вместо на спорт.
Присъствието на спорта в живота на децата е безкрайна тема, по която към днешна дата България има много малко какво да каже. А не би трябвало да е така. Държавата продължава да харчи милиони за съмнителни резултати на олимпиади и световни първенства, а е загърбила популяризирането на спорта сред децата, като всъщност това е единственият спорт, който държавата трябва да финансира.
И накрая голямата награда - ако някой може да посочи българските еквиваленти на Дейвид Камерън, Себастиан Коу или Борис Джонсън, то може би има надежда...
