ЦСКА измъкна някак трите точки в още един мач от първенството, предизвика куп коментари от типа „най-слабият лидер", "скалъпен отбор" и т.н., но се събуди в понеделник сутрин с 8 точки аванс на върха.
Дори таткото на Правилния футбол си позволи да нарече състава на армейците „блед и несъстоятелен". В интерес на истината Мъри Стоилов е прав. Тимът на Дюлгеров, Галчев, Адемар и Стоянов е такъв. Той е лишен от блясък, от изненада и от голяма класа, с едно-две изключения.
Но ЦСКА получи своя импулс, който никога през годините не е пропускал да инжектира в клуба енергия. Това е Стойчо Младенов, човекът, който вдига на битка и умрял ЦСКА. Треньорът успява да прикове цялата негативна енергия и напрежение върху себе си, а отборът му някак се освобождава от бремето им.
Така стана и сега - Стойчо проведе собствен фронт с монолози за директивата и държавната подкрепа, предизвика полемики и хули, но тимът му тихо-тихо си взе точките. И върви към титла, която вероятно ще е най-сладката в историята на клуба, защото ЦСКА наистина никога не е печелил злато с такъв състав.
Отписан, разпродаден и раздиран от скандали, проблеми и вътрешни войни между фенове и ръководство, отборът с 31 титли във витрината някак крачи към финалната линия. Остават му 8 мача, а сред тях е абсолютно сигурна победа в домакинството срещу Светкавица. Бройте ги 7.
При ремита в преките двубои с Левски, Литекс и Лудогорец и четири победи в другите мачове със Славия, Черно море и Миньор, титлата и на практика, и на теория е при „червените".
Как ще добутат те сезона до победен край с толкова кадрови проблеми, наказани, неамнистирани, некартотекирани, куци и сакати, не е ясно.
Но засега Стойчо може поне да намигне, ако не да се усмихне. А в края - кой знае? Дали няма и да се смее последен?
Дали и наричаният с какви ли не епитети негов отбор не се подхилква с всеки свой гол на останалите отбори и сякаш им казва иронично: „Слабички сме, да. А вие, след като сте далеч зад нас - за вас какво можем да кажем?". ЦСКА е симптоматичен за нивото на „А" група, но компенсира с дух и желание, а и с психиката да си взима мачовете дори, когато не играе добре.
Може фенове и дори спортни журналисти да си позволяват да наричат треньора Тройчо и да се подиграват с неуспехите му срещу Торпедо и Галатасарай, но, харесвате го или не, Стойчо е шампион в двата сезона, в които е водил ЦСКА. Сега пое отбора в невъзможна мисия, а пак е първи, без разбира се това да гарантира титлата. Ако обаче я постигне, кой ще има смелост да надигне глас и да го нарече Тройчо?
А може би най-после прякорът ще му приляга - три пъти шампион от три опита, това май не е лошо постижение...
