Късно снощи отборът на Барселона спечели и на теория първото си отличие за този сезон - шампионската титла на Испания. Отличието е трето поредно в ерата на Хосеп Гуардиола и общо 21-о в историята на клуба. Гуардиола е вече само на една титла от постижението на своя учител и бивш треньор в тима Йохан Кройф. Начело на „Дрийм тийм"-а холандецът спечели четири поредни трофея в Ла Лига.
Дискусиите кой отбор на Барселона е по-добър: настоящият или онзи на Кройф вървят от повече от година. И ще продължат да бъдат все толкова актуални, защото крайната дума ще има историята.
Но е факт, че трите титли на Барселона под ръководството на Гуардиола бяха спечелени далеч не толкова драматично колкото тези под ръководството на Йохан Кройф. Онази Барселона винаги се нуждаеше от мъничко съдействие - дали от Тенерифе или от Депортиво, но винаги имаше трети тим в ролята на арбитър. Барселона на Шави, Меси, Иниеста, Пуйол, Пике и останалите зависи единствено от себе си.
През този сезон в Ла Лига на терена беше ясно, че няма по-достоен за титлата. Заради начина, по който футболистите се справиха с шокиращата загуба от Еркулес в началото, след която мнозина очакваха да последва още по-дълбока криза, заради футболната лекция изнесена на Реал на „Ноу Камп" на 29 ноември, заради серията от 16 поредни победи, постижение подобрило дори това на Реал от времето на великия Ди Стефано, заради 92-та гола, вкарани в първенството, заради правилните и точни ротации в състава, заради успехите въпреки пълния на моменти лазарет и отсъствието на основни играчи, заради спортсменската игра и малкото картони и нарушения, заради системата „тики така"...
И още заради Карлес Пуйол, който и на 33 продължава да е сред най-стабилните защитници в Европа и света и невероятен капитан, способен да преглътне болката и тримесечното отсъствие в името на голямата цел, заради Жерар Пике, който въпреки моментните колебания си остава безкрайно сигурен бранител, способен да опази дори суперзвезда като Кристиано Роналдо, заради Виктор Валдес, който за трета поредна година ще вземе приза за №1 на своя пост, въпреки че играе в едно и също първенство с Икер Касияс, заради Хавиер Масчерано и неговия невероятен дебютен сезон, в който Маск изглеждаше все едно е израстнал в прочутата Ла Масия.
И също заради триото Шави Ернандес, Андрес Иниеста и Лионел Меси - най-добрите играчи в света за миналата година не само че не лежаха на старите си лаври, но с показаното до тук през сезона сякаш се опитват да убедят всички, че все още не са видели най-доброто от тях.
И не на последно място заради присъствието и изявите на футболисти като Дани Алвеш, Серхио Бускетс, Давид Вия, Педро Родригес, заместниците Хосе Мануел Пинто, Сейду Кейта, Боян Къркич, Ибрахим Афелай, младите таланти и бъдещи звезди Тиаго Алкантара, Нолито, Андреу Фонтас, Серхи Роберто...И разбира се заради треньора и неговата дясна ръка. Хосеп Гуардиола и Тито Виланова изградиха перфектен тандем, който и този сезон показа, че може да намери отговор на всяко предизвикателство.
Барселона обаче заслужи този трофей и заради спечелената битка за Ерик Абидал. Французинът преживя истински кошмар в средата на март когато му бе открит тумор в черния дроб. Подкрепян от своя клуб, съотборниците и треньора си обаче Ерик се пребори и 50 дни след страшната диагноза бе обратно там където го искаха всички - на терена.
И още нещо, което допълва пъзела и дава отговор на въпроса защо Барселона успя и тази година. През последните десет месеца каталунците пак предизвикаха много емоции - от любовта и възхищението на собствените си фенове до яростта и нападките на тези на другите тимове. Но не оставиха никого безразличен, а това е нещо, което не се отдава на много отбори в съвременния спорт, подчинен преди всичко на строгите и сухи закони на бизнеса.
