Джанлуиджи Буфон бе разубеден от отказването си и върнат в националния отбор от временния селекционер Луиджи Ди Биаджо, за когото сълзите на ветерана след загубата от Швеция на плейофите за класиране на Световното първенство не трябваше да са последният спомен за Буфон с националната фланелка.
Очакваше се Буфон, заедно с Андреа Бардзали, Даниеле Де Роси и Джорджо Киелини, да сложи край на международната си кариера, а отдолу да дойде новото поколение от млади играчи, които да получат шанс за изява и около които да започне да се гради новият отбор.
Но нищо не се промени. Не бе намерен заместник за Карло Тавекио. Не бе назначен постоянен селекционер. Затова не бе и изненадващо, че Ди Биаджо успя да убеди Буфон и Киелини да размислят.
Джиджи е на 40 години и има вече 176 мача за страната си, след като направи дебюта си през 1997 г. С триумф на Мондиал 2006 в кариерата си, дали не е време за него да предаде вратарската фланелка с №1 на гърба?
Матия Перин все още чака шанса си в националния отбор и дори заслужава повече това от Джанлуиджи Донарума, който въпреки и страхотен талант, все още е доста млад, не е изчистил играта си от грешки и все още има доста какво да учи.
Възможна е и опцията със Салваторе Сиригу, който този сезон е един от най-добрите италиански вратари, пазейки на вратата на Торино. А в редките случаи, в които получаваше възможност да застане на тази на Италия, никога не е разочаровал.
Не дойде ли най-накрая време за него и за по-младите да се борят да бъдат №1? Време е за истинска конкуренция на вратарския пост, която да осигури постоянно високо ниво пред гол линията.
При загубата с 0:2 от Аржентина в последната контрола Буфон имаше желание да покаже, че писанията за края на кариерата му са преувеличени, но само ги потвърди.
Първият гол на „гаучосите“ доказа вече липсващата експлозивност в краката и ръцете на Джиджи, въпреки че преди това направи няколко добри спасявания. Ударът на Евер Банега просто се търколи покрай него, без Буфон да можеше да направи нищо, оставайки на краката си.
Попадението на Мануел Лансини пък показа, че въпреки много опитен и веднъж най-добър в света, на ветерана вече не му липсват само рефлекси, но и усет за пласиране, излизайки неразчетено, след което не успя да се върне, а аржентинецът прати топката в близкия му горен ъгъл.
Може би Перин или Донарума щяха да се справят по-добре. Може би не. Но нямаше как да разберем, тъй като на вратата стоеше Буфон със 176-ия си мач за „адзурите“.
Националният отбор на Италия трябваше да влезе в период на смяна на поколенията, на освежаване на редиците, а не на запазване на състава, който пропусна да се класира за Световно първенство за първи път от 1958 година насам.
На 4 юни „адзурите“ ще се изправят срещу друг неуспял да си осигури място на Мондиал 2018 – Холандия. И то на домашния за Буфон стадион „Алианц“ в Торино. Това би бил перфектният финал и идеалната възможност за Джиджи да каже последно сбогом на родината си и да получи заслужените овации за един последен път.
Време е за промяна и независимо дали Буфон се откаже след това, или не, не бива да бъде викан повече. За негово собствено добро и за доброто на националния отбор.
