Левски не сътвори подвиг, не надскочи себе си и не успя да спре хегемона в българския футбол Лудогорец.
Загубата на "сините" в Разград и отстъпването на първото място е най-логичното, което можеше да се случи в този кръг от Първа лига, колкото и някои да очакваха, или по-скоро да се надяваха, на нещо различно.
Преди мача доста се дискутираше дали двата отбора вече са с по-изравнени сили, но в събота на "Лудогорец Арена" пролича, че шампионите все още са доста по-напред.
Техният проект просто е изпреварил с няколко години този на Левски и въпреки треньорските си криволичения, в Разград си имат футболисти, способни да спечелят всеки мач в България.
За всички на "Герена" обаче сега по-важно е друго: Левски отиде в Разград да играе футбол, да рискува, да се надиграва, да атакува и ако може, да спечели.
Хубавото е, че това намерение съвпада напълно с очакванията на "синята" публика и е заложено в традициите на отбора. Лошото е, че срещу Лудогорец надиграването може да доведе до ситуацията, която наблюдавахме през първото полувреме.
Тогава Левски се изнасяше доста напред и опитваше да пресира, но с разредената си защита нямаше отговор на бързите комбинации на съперника и можеше да инкасира доста повече от два гола.
Пролича и голямата слабост на този състав: вратарският пост.
Мартин Полачек си остава един физически респектиращ, но хазартен и непохватен вратар, на когото не може да се разчита нито за доминиращо присъствие в наказателното поле, нито при играта с крака, нито при далечните удари. Резервата му Божидар Митрев загуби своята увереност и подкрепата на публиката, а и многократно показа, че не става за титуляр в Левски.
С един по-добър страж обаче, този тим може да стигне далеч и второто полувреме в Разград е доказателството. Известно отпускане при Лудогорец и връщането на интригата с гола на Станислав Костов извадиха на преден план добрите страни на Левски - динамичен, разнообразен и много напорист отбор, който естествено се нуждае от още време за работа с треньора Славиша Стоянович, но който има повече потенциал от всички състави на "сините" през последните 10-12 години (ако не и повече).
На няколко пъти гостите не бяха далеч от равенство, най-вече при гредата на Обертан, който този път просто нямаше късмета топката да се върне в мрежата, както стана срещу ЦСКА. До края Лудогорец не трепна, не се пропука и стъпи на първото място в класирането, където сме свикнали да го виждаме, но впоследствие и в лагера на "орлите" отчетоха силата на Левски и признаха, че са били надиграни през втората част.
А отборите, които реално успяват да надиграят Лудогорец, остават много малко.
До момента през този сезон категорично надиграване на "орлите" видяхме само от страна на Байер Леверкузен, докато МОЛ Види, Локо Пловдив и Цюрих спечелиха мачовете си срещу разградчани чрез надлъгване и окопаване в защита.
С надлъгване опита да подходи и ЦСКА. Също като Левски, "армейците" загубиха в Разград с един гол разлика, но сега "сините" си тръгват от града със съвсем друго настроение в сравнение с тима на Нестор Ел Маестро, който игра грозно и страхливо срещу шампиона. Поражението от Лудогорец може да боли, но след него на "Герена" цари ентусиазъм сред футболисти, треньори и фенове.
Отдавна не се е случвало настроението в Левски да е толкова оптимистично след загуба, и то загуба в толкова важен мач.
Но в момента за привържениците има нещо по-важно от резултат, класиране и точки: те спокойно могат да кажат, че Левски е на прав път, а след десетилетие ходене по мъките, и това им стига.
