Няма съмнение, че от Уимбълдън насам Григор Димитров бавно, но сигурно се завръща към формата, която го изведе до полуфинал на свещената трева през 2014 г. и място в топ 10 на света.
След разочароващите първи шест месеца на сезона, нивото на игра на българина видимо се повишава, откакто негов наставник стана Дани Валверду. Това не бива да ни учудва, тъй като неведнъж в историята ролята на треньора е била ключова за огромното израстване на даден тенисист. Достатъчен е примерът със Стан Вавринка, който се превърна в голям шампион и завоюва три титли от Големия шлем благодарение на помощта на Магнус Норман.
Валверду вече бе доказал класата си по време на партньорствата си с Анди Мъри и Томаш Бердих, но мнозина поставяха под съмнение сътрудничеството с Димитров, тъй като Григор не постигна желаните резултати с други специалисти като Петер Лундгрен и Питър МакНамара.
Очевидно обаче българинът и венецуелецът намериха общ език, а кулминацията на тяхната успешна работа до този момент бе историческата първа победа над Рафаел Надал в Пекин с 6-2 6-4. Особено радващ бе изключителният тенис, който Григор показа през всичките 93 минути на корта.
Кое обаче бе ключово за успеха на българина? Причините за неговото израстване през последните месеци са няколко на брой:
Значително подобрен сервис
През 2015 и 2016 г. в голям брой мачове на Димитров се създаваше усещането, че той играе изцяло на втори сервис. Българинът изпълняваше началния си удар с ниска скорост, липсваше вариация, а двойните грешки често му костваха мачове.
Още срещу Иво Карлович в Канада обаче се видя, че двамата с Валверду работят изключително усилено върху този компонент. Димитров надстреля от начален удар 211-сантиметров гигант и даде сериозна заявка за следващите месеци.
Като изключим първите си две подавания, българинът провеждаше изключително ефективно сервис геймовете си срещу Надал и успя да неутрализира майсторския ретур на Рафа, което бе ключово за класирането му на полуфинал.
Агресия при ретурите
Дълго време Григор се задоволяваше просто да блокира топката от ретур в опит да копира тактиката на Роджър Федерер. Това не му носеше желаните резултати особено в мачове срещу силно сервиращи тенисисти.
В последните месеци Димитров е много по-агресивен на посрещане и често търси директни уинъри, когато има срещу себе си втори сервис на противника. Спомнете си перфектните бекхенд прави, които българинът хващаше срещу мощните начални удари на Стив Джонсън в Пекин.
Повишеното качество на ретура бе демонстрирано и срещу Надал - Григор спечели всяко едно от първите четири подавания на бившия №1 в света и имаше шансове за пробив в други два гейма.
Лифтираният бекхенд
Димитров несъмнено притежава изчистен технически бекхенд с една ръка, но дълго време сякаш страдаше от психологическа бариера и предпочиташе да отиграва слайс от тази страна, което го поставяше в дефанзивна позиция.
Срещу Надал напредъкът по този показател бе видим. Въпреки неудобния екстремен топ спин на Рафа, Димитров стоеше близо до основната линия и изигра 90 % от бекхендите си с лифт и сила. Тази тактика бе изключително ефективна - българинът почти не допусна непредизвикани грешки въпреки многото рискове, които пое.
Психика и желание за битка
Все още Григор си позволява спадове и понякога губи контрол върху на пръв поглед спечелени мачове. Такъв бе случаят срещу Стив Джонсън в Пекин, когато българинът водеше със сет и пробив и имаше тотално предимство във всички основни компоненти, но допусна да се стигне до близо тричасова драма.
Също в този мач обаче, Григор се завърна след пропуснати четири мачбола и се пребори за победата. В следващия си двубой срещу Лука Пуи, Димитров бе на две точки от загубата, но и тази среща бе спасена и доведе до историческия триумф срещу Надал впоследствие.
Очевидно е по-голямото желание и хъс за победа на българина, който е готов да води битка до самия край и сам заявява, че за него няма значение колко дълго продължават мачовете му.
Можем само да се надяваме, че тенденцията ще се запази и Григор ще започне да печели по-безпроблемно срещу по-задно ранкираните тенисисти, за да пести сили в най-големите турнири.
