Фактът, че Оливие Жиру бе замразен за два месеца по-рано през сезона, става още по-налудничав след великолепното му представяне срещу Ливърпул и определяния за най-добър защитник в света във вторник вечер.
Изключителната игра на французина успя да извади от строя Върджил ван Дайк при победата с 2:0 над „червените“ в петия кръг на ФА Къп и напомни на феновете какви качества притежава нападателят и как може да влияе на всеки двубой, без да изпъква ненужно.
В именно такава светлина преминава цялата на кариера на Жиру, заради което е постоянно подценяван и недооценен както преди в Арсенал, така и сега в Челси. Странно, но често съперниковите фенове са далеч по-наясно с качествата му, отколкото привържениците на тима му.
Мениджърът на Челси Франк Лампард не вярваше, че Жиру има какво още да даде на Челси, след като пое тима през лятото. Французинът се появи в игра едва пет пъти от началото на сезона във Висшата лига до края на ноември, след което беше изваден от състава за почти целите декември и януари. Жиру искаше да напусне Челси през януари. Клубът имаше оферти от Тотнъм и Интер, но Лампард реши да го задържи, след като Челси не успя да намери негов заместник.
Но младият специалист прибегна до услугите на Жиру едва когато тактиката му не проработи при загубата с 0:2 от Манчестър Юнайтед на 17 февруари. Французинът се появи от резервната скамейка и за малко да се разпише, но голът му бе отменен заради засада от няколко милиметра. Оттогава е титуляр и още в следващия мач откри резултата при победата с 2:1 в лондонското дерби срещу Тотнъм и отново показа, че може да бъде важен играч за „сините“ в надпреварата за Топ 4 и борбата за трофей до края на сезона.
Когато напусна терена в последната минута срещу Ливърпул, бе изпратен със стабилно потупване по врата от Лампард като знак на признание за това, което свърши на терена, и играта, и благодарение на която Челси си запази място на четвъртфиналите на ФА Къп.
Жиру донесе физическото присъствие в атаката, караше защитниците да се трудят и създаваше допълнителни пространства за съотборниците си. Бореше се за всяка висока топка с Джо Гомес и Ван Дайк, печелеше леки нарушения, участваше в разиграването и организирането на атаката и правеше всичко, което един централен защитник мрази да се прави срещу него. Единствено намесата на Адриан, който прати топката в горната греда, лишиха Жиру да ознаменува прекрасната си игра с гол.
Готовността му да помага на защитата при статичните положения, да печели такива в противниковата половина от терена и постоянната преса добавят още към мистерията защо не му беше даван по-често шанс този сезон.
И докато бе ясно, че Лампард иска повече бързина и движение в нападението си и затова предпочиташе Тами Ейбрахам, не се разбра защо не използва Жиру като план Б в мачове, в които Челси изпитваше затруднения. Една от най-силните страни на французина, откакто дойде в Англия, е да вкарва като резерва и има 20 гола във Висшата лига, след като се е появявал от пейката. Само Джърмейн Дефоу има повече от него.
През миналия сезон Маурицио Сари го използва често заедно с Еден Азар, като двамата заедно бяха в основата на победата над Арсенал на финала в Лига Европа през май.
Жиру се присъедини към Арсенал през лятото на 2012-а от Монпелие срещу 12 милиона евро и на два пъти стана голмайстор на тима – през 2013-а и 2015-а. Успя да вкара общо 105 попадения в 253 мача за клуба. Феновете все още го помнят с добро, но всеобщото мнение бе, че с него „артилеристите“ трудно могат да се борят за трофеи.
Арсенал беше готов да го продаде през лятото на 2017-а, когато взе Александре Лаказет. Евертън искаше Жиру, но съпругата му предпочете да останат в Лондон. Така през януари нападателят се озова в Челси срещу 17 млн. евро, след като Арсенал купи Пиер-Емерик Обамеянг. Договорът му обаче изтича след края на сезона и от Лацио вече проявиха интерес да го привлекат като свободен агент, предлагайки му тригодишен контракт.
Жиру се намира на 16-о място в класацията за голове средно на минута в историята на Висшата лига – над Джейми Варди, Дидиде Дрогба и Ромелу Лукаку, но едва ли би попаднал в нечий фентъзи отбор. В Арсенал го помнят като добър нападател и перфектен професионалист, но и като нападателя, с който клубът да стигне до първа титла от 2004 година насам.
Когато мечтите на „артилеристите“ за триумф през 2015-а бяха попарени, Тиери Анри също коментира ситуацията с нападателя: „Мисля, че Жиру се справя доста добре. Но дали можем да спечелим титлата с него? Не мисля. Той върши работата си добре, даже много добре, но няма как да спечелим лигата.“
Жиру прекара огромна част от последните три сезона в Арсенал и Челси, свирейки втора цигулка. И от двата клуба биха ви казали, че никога не се е оплаквал и че винаги е влагал максимални усилия в тренировките, което може би е и най-силната му черта.
Но нападателят е ценен далеч по-високо във Франция. От него се очаква отново да поведе атаката на тима на Дидие Дешан за предстоящото Евро 2020, след като помогна на „петлите“ да триумфират със световната титла преди две години.
Самият Дешан вече може да си отдъхне, след като Жиру играе все по-често, тъй като мястото в националния можеше да изстине заради липсата на игрова практика.
При ново добро представяне на Европейското няма да е изненада, ако в Челси решат да удължат договора му за още една година. Защото Жиру неведнъж е показвал, че въпреки непрестанното подценяване, винаги е готов и може да помага, когато му се даде шанс.
