По-възрастните ни учеха, че семейните скандали не трябва да стават обществено достояние.
Най-добрият вариант е изобщо да ги няма, но ако все пак се наложи да направиш забележка на жена си или да понесеш критика от половинката, няма нужда цялата махала да гледа сеира.
Мъдро, нали?
Хем не ставаш за посмешище, хем като мине малко време, страстите вземат та се уталожат и всичко премине мирно и тихо.
В ЦСКА обаче не са слушали какво са им говорили по-възрастните и само чакат да кацне домашната кухненска муха, за да впрегнат обществения слон.
Ясно е, че положението в Борисовата градина е на ръба на оцеляването, но декларацията срещу Милен Радуканов е абсурдна.
Ако от парите на видинчанина, зависи лицензът и претенциите му да си получи заработеното е "извиване на ръце", значи трагедията е по-голяма, отколкото изглежда.
Ако все пак допуснем, че не е сега времето да си иска парите, защо е нужно да му се вадят фалшиви кирливи ризи и да се прави сеир на цялата махалата?
От официалното становище на клуба по случая разбираме, че Милен поискал букет да си помисли за разсрочване, а в края ни припомнят, че едно време "с екипа на вечния съперник с цяло гърло скандирал срещу ЦСКА".
Значи какво излиза - Радуканов е крив, че си иска парите, а клубът обяснява на феновете колко е лош, за да не му ги даде...
Ако това не е извиване на ръце, здраве му кажи.
Какво се очаква сега от Милен - да се откаже или да разсрочи, за да стане отново добър?
Тогава от клубния сайт сигурно отново ще ни припомнят 26 февруари 2011-а...
