Още при съобщаването на новината, че Джанлуиджи Буфон може да се завърне в Ювентус, "черно-бялата" част на Торино започна да се тресе. И макар че италианската преса дипломатично твърди, че мнението на тифозите е разделено на две за легендата, всъщност мнозинството приема новината негативно.
Звучи абсурдно, тъй като говорим за човек, който шест години бе капитан на Юве. Говорим за футболист, който през 2006 г. остана в отбора в Серия "Б", въпреки че имаше достатъчно оферти от европейски грандове. А тогава лесно можеше да си тръгне, както направиха Дзамброта, Канаваро и останалите.
Но въпреки това не го искат обратно. И голобрадите момчета, които тепърва трупат мачове на стадиона. И онези, които помнят кинжала в сърцето и гола на Магат през 1983-та във финала за КЕШ, попадението на Бонек във вратата на Порто и дузпите на Платини и Югович. Както и тези, които бяха на "Олимпико", когато Джанлука Виали вдигна купата от Шампионската купа над главата си. Тези хора не са забравили верността на Буфон по време на Калчополи, но все пак са срещу неговото завръщане.
Ако оставим настрана подробностите, позицията на скептиците е общо-взето следната: преминаването в ПСЖ беше грешка и Джиджи трябваше да завърши кариерата си още преди година. Но тъй като това не се случи, сега от него се очаква едва ли не да е помощник на Маурицио Сари в съблекалнята. Но въпросът е има ли нужда наставникът от това, тъй като авторитетът на Буфон само ще смути Шчесни.
Представете си каква ще е реакцията му, ако полският вратар пусне няколко леки гола. Това ще внесе напрежение, а феновете на Джиджи веднага ще скочат, че техният герой заслужава да бъде пускан като титуляр. Мислите ли, че все още е на нивото, на което го помним? Ако погледнем представянето му в ПСЖ през миналата година, лесно ще достигнем до отговора.
На пръв поглед - това е доста солидна концепция. Да обобщим - 1. Джиджи можеше да погъделичка феновете и да приключи кариерата си като играч на Юве, 2. пристигането му ще напрегне другите вратари в отбора и 3. вече не е във форма за голям футбол.
Но ако започнем да разсъждаваме върху детайлите, ще видим, че не е съвсем така.
В последната си година в Торино вратарят се представи доста успешно, а различни фактори в Париж направиха така, че да не успее да блесне във френската столица.
А какво ще стане, ако Шчесни се контузи? Трябва ли Сари да се довери сляпо на Перин, след като самият той не вярва в себе си?
Критиците на Буфон обаче се обръщат не към фактите, а към емоциите. От едната страна е стабилният Шчесни, а от другата - легенда, която не искаше да бъде негова резерва и побягна за Париж, а сега реши да се върне и с това си действие залага бомбата на напрежението в съблекалнята. Такъв сюжет се върти в главите на болшинството от тифозите, които действително са против завръщането на Джиджи.
Подобно мислене обаче е дребнаво. По-удачно би било да погледнат на нещата от гледна точка на това, че няма нищо по-нормално легенда от калибъра на Буфон да бъде приета с отворени обятия, без значение в каква роля - на вратар, който иска да изпревари Паоло Малдини по брой мачове в Калчото или помощник и съветник на Сари.
Привържениците трябва да разберат, че клубните легенди са капитал, който е най-ценен, когато си е на мястото.
Вижте как Аниели търпеливо убеждава Андреа Пирло да стане треньор на дубъла, а в същото време Бардзали вече е част от екипа на Маурицио Сари.
Затова е нелогично да има настроения срещу Джиджи Буфон, който според мнозина на Ботуша се нарежда рамо до рамо по величие с такива като Ривера, Рива и Баджо. Даже и да ви звучи малко преувеличено - няма съмнение, че вратарят е в топ 10 на Италия за всички времена.
Естествено, това не означава, че трябва да му се прави шпалир и Юве да се превръща в приют за ветерани, както често го прави Милан.
Но едно отхвърляне сега и настроения срещу Джиджи могат да го отблъснат от клуба в дългосрочен план.
Нека "бианконерите" се поучат от грешките на другите и не ги повтарят. Би ли им се харесало да стане нещо като това, което стана с Франческо Тоти в Рома?
Като споменахме "вълците", ще припомним и случилото се с Даниеле де Роси. Не беше минал и месец от сърцераздирателното му прощаване с "Олимпико", когато стана ясно, че не отива в МЛС или в Катар, а се опитва да си уреди трансфер във Фиорентина. Обвиниха го за предател. Но това е обичайният егоизъм на феновете - да обожават играчите, докато са верни на клуба. Ако наистина ги обичат и оценяват това, което са направили за любимия им тим, трябва да уважават и следващия им избор.
Така е и с Буфон. Навярно самият той оценява като грешка парижката си авантюра, но отново е в Торино и иска да е част от клуба на сърцето си. Нямаха право да не го приемат. Независимо от настроенията на тифозите. А и те често нямат най-трезвата преценка, опиянени от любовта си към клуба и заблудени от слухове и конспирации. Като тази, че Буфон ще внесе напрежение в съблекалнята.
