От няколко дни в пространството не спира да се върти един въпрос - Манчестър Юнайтед ли е най-слабият шампион в историята на Висшата лига.
Аргументи "за" и "против" има много, а подръжниците им не спират ревностно да ги защитават. Който каквото и да каже фактите са красноречиви - „червените дяволи" влязоха в историята, защото са единственият отбор от десетилетия насам, който успя да изпревари лидера по титли в дадена държава. И дали ни харесва или не - няма значение.
Най-важното е, че те са правилният и съвсем заслужен шампион в считаното за най-силно първенство на света. А погледнато реално тази година Висшата лига се превърна в още по-яростна надпревара. И причината за това е не, че големите станаха по-слаби, а по-слабите станаха по-силни. Така към "обичаните заподозрени" от последните кампании - Юнайтед, Арсенал и Челси се присъединиха Тотнъм, Манчестър Сити, Ливърпул е традиционно неудобен, Евъртън в ерата Дейвид Мойс си е направо "препъни скала".
На всичкото отгоре дори отбори с по-скромни възможности и претенции успяха на моменти да съберат сили и да се опълчат на големите. Какво обаче сториха хората на Сър Алекс?
Именно великият шотландец е в основата на всичко. Той успя да намери един правилен и печеливш вариант, който помогна на тима му да се представя успешно както у дома, така и като гост, а най-вече срещу основните конкуренти. И това вдъхна стабилност и сигурност, което е най-важно за маратон от 38 етапа.
Манчестър Юнайтед имаше рецепта за мачовете с така наречените силни тимове от миналите сезони. Показа го в двубоите на „Олд Трафорд", където склониха глава Ливърпул, Тотнъм, Арсенал, Манчестър Сити, Евертън и Челси. „Червените дяволи" записаха уникално постижение от 55 точки в домакински 19 двубоя (от възможни 57).
Адмирации и поздравления за това, че 19-кратните шампиони на Англия с непрестанни ротации и смяна на тактическата постройка успяха да ни покажат две съвсем различни лица - това на домакина-хищник и на хитрия гост, който успява да измъкне необходимото му.
Да, те загубиха далеч от дома срещу Ливърпул, Челси и Арсенал, но пък взеха всичко у дома си, където другите си позволиха да прахосват. Не направиха грешни стъпки, а чудесните математически умения и пресметливостта на човека от Абърдийн ги издигнаха на върха.
За разлика от други сезони, когато се възхищавахме на уникални изпълнители в атака, през този сезон Юнайтед наподобяваше италиански гранд с пестеливостта си и великолепната защита. Затова спокойно можем да отдадем заслуженото и да поставим на второ място по значение за спечелването на титлата действията на Ван дер Саар, Видич и Фърдинанд. Тримата спокойно може да бъдат наречени „Светата троица", защото тяхното представяне бе определящо за играта на отбора. Когато са в комплект тимът бе изключително стабилен. От тримата Рио Фърдинанд има най-малко срещи - само 19.
Юнайтед изгуби единствено гостуването си на Арсенал, което вече не бе фатално за титлата. В останалите три поражения на отбора (срещу Ливърпул, Уулвърхямптън и Челси като гост), англичанинът не игра и това разруши баланса на защитата.
През идния сезон Ван дер Саар няма да е в състава. И мисля, че заместникът му е от огромно значение, защото стилът на състава на този етап е насочен към изключителна стабилност в тази зона.
Не можем да не отдадем и значението за съблекалнята и формирането на колектива на червените дяволи и на "ефекта Рууни". Мнозина твърдят, че скандалът с нападателя през есента бе инсцениран, за да се мотивират останалите. Това едва ли е съвсем вярно, но е факт, че колективът се сплоти, всеки даваше максимума от себе си, а именно това бяха и месеците на Бербатов.
Дали Фъргюсън отново не бе хитрата лисица... Така както е в отношенията си със съдиите? Ясно е, че дори той знае, че няма никакви основания да се занимава с тях. Но шотландецът чудесно използва възможността да ограничи критиките към качеството на играта на състава и да насочи вниманието към други фактори.
Най-спорния въпрос през настоящата кампания бе относно качеството на играта на Юнайтед. Да, „червените дяволи" ни лишиха от атракция, но пък ни предложиха победи. Можем ли да ги съдим за това? Едва ли.
Сър Алекс се отказа от идеята да притежава пътуващ цирк, който да предлага нови и нови фокуси, а моделира отбор, който знае и може да печели точки. Именно това е най-важното нещо в днешния футбол... Така че, дерзай Англия, ти имаш своя заслужен шампион.
